Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 22 август 2018

Доминик Рааб: През октомври ще бъде възможно сключване на договор с ЕС за Брекзит

До $150 000 награда за заловен престъпник дава Москва

По-ниски данъци за празни жилища Предлагат стимули за собствениците да ги дават под наем

Разширяват пакета на НЗОК Новите дейности ще се гарантират от НРД за 2019 г.

Владимир Савов поема временно поста на Ралица Агайн в КФН

Планирайте море до 12 септември Есенен полъх от следващата седмица, температурите падат с 10 градуса

Financial Times с нов проект в България

Пропука се най-дебелият лед в Арктика

САЩ замрази руски активи за стотици милиони долари

Апаш с 13 присъди осъди прокуратурата Рецидивистът искал 25 000 лева, получи 2500 лева

Депортираха нацистки военнопрестъпник САЩ предадоха Якив Палий на Германия

Потвърдиха гаранцията от 50 хиляди лева за Бенчо Бенчев

Сърбия може да върне задължителната военна служба

Клоп не иска и да чува за титла

Доц. д-р Евгений Кандиларов пред „Труд“: Мястото на България е само в един интегриран ЕС

Шансът ни беше наистина да потърсим навременно ролята на балансьор между Русия и Запада

Нашият гост

Евгений Кандиларов е доктор по съвременна българска история и доцент по обществознание на страните от Източна Азия в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на съвременната политическа и икономическа история и международните отношения. Специализирал е във Факултета по политически науки и икономика на университета “Мейджи” в Токио, и в Китайската академия за социални науки (КАСС). Автор е на над 40 статии и студии, както и на книгите “България и Япония. От Студената война към ХХІ век.” Изд “Дамян Яков”, С. , 2009 г. и „Източна Азия и България.“ Изд.“Изток-Запад“, С. 2016 г.

– Г-н Кандиларов с началото на годината отбелязахме и едно десетилетие членство в Европейския съюз – несъмнено един от повратните моменти в съвременната ни история – как оценявате вие, като учен в областта, това което постигна България за този период? От къде тръгнахме и докъде стигнахме? Какво постигнахме, ако въобще нещо?

– Позволете ми да започна с уточнението, че аз не гледам на себе си като на краен европесимист, а по-скоро на реалист. Затова и оценявам влизането ни в ЕС като геополитическа сделка, която беше от огромна полза за нас за времето си. Но …

– Сделка, в която бяхме страна или разменна монета, според вас?

– Несъмнено и двете. Преди приемането ни в ЕС беше това в НАТО като и в двата случая говорим за естествени процеси на експанзия на наднационални обединиения – военни и икономически – на Изток. Тези процеси ни дадоха естествената възможност да бъдем част от съответните съюзи. Несъмнено днес има много разочарования сред хората, от гледна точка на криворазбраните облаги, които очакваха, че ще получат от членството в ЕС. Нека и не забравяме, че Европейският съюз беше много по-различна и персепективна организация през 2007 г., когато приемаха България. Затова и смятам, че за времето си, включването на страната ни в организацията беше положителен ход. Който мобилизира обществената енергия в някаква посока – имахме критерии за изпълнение и цели за постигане, които бяха двигателя на процеса ни на присъединяване към това европейско семейство. И тези насоки ни дадоха възможност да станем част от ЕС. И това при всички положения даде много позитиви, най-малко в „първия етап“, ако можем да го наречем така, на членството. За мен този период, от 2007 до 2013 г. се усещаше положителен заряд в страната. Икономиката вървеше нагоре … .

– Нещо повече, благодарение на средствата от ЕС през тези години ние практически усетихме ефектите на световната финансова криза, едва когато беше преминала през острата си фаза и следваха директните последствия.

– Съгласен съм. Други съседни държави, по-отдавна членове на ЕС, усетиха финансовата криза много по-остро с практически унищожителни резултати. Но за да се върна към предишната си теза: аз съм уверен, че членството на България в ЕС, изначално, имаше благоприятно въздействие върху развитието на страната и обществото. Усети се, че започваме да излизаме от мрачното блато, в което посрещнахме ХХІ век. И пак казвам, ЕС тогава, беше различна, по-сплотена, организация.

– Искам да ви върна към нещо което казахте, несъмнено не само за мен е важен въпрос: когато се „стремяхме“ към членството в ЕС имахме „критерии“, цели които да изпълняваме и следваме; гонехме някакви норми. Десет години по-късно какви хора сме и в каква държава живеем, като перспективи? По-добри, по-лоши или безнадеждни? Вече нямаме чужди цели за следване; собствени явно не си поставяме – нито в краткосрочен нито в дългосрочен план …

За съжаление в момента ситуацията у нас създава впечатлението да е под влиянието на центробежни сили от чужбина, които не намират контра-тежест у нас. И в този контекст сме свидетели на реално дезинтегриране на обществената тъкан.

– Именно това питам. Сделката за членството ни в ЕС, постигната в края на ХХ, началото на ХХІ век отшумя – черпим ли сега още позитиви от нея?

– Отново казвам, еврочленството беше положителен ход за времето си. Даде ни рамка, в която да се развиваме. И това се почувства и от гледна точка на бизнеса, и на политическата среда. Помните в какви времена живеехме през 1990-те. Бяхме в перманентна политическа криза – на периоди премиери и кабинети идваха и си отиваха, без да ги познават хората. Това от своя страна ситуацията прогонваше потенциалните инвеститори и бизнес интереси от страната. Което се стабилизира с приемането в ЕС. Ако си спомняте в един момент около 2004-05 г. в България дори беше отчетено завръщане на български икономически имигранти, обнадеждени от промените, които се случваха у нас. За съжаление от 2010-11 г. натам нещата започнаха да се влошават. От тогава насам и аз, а съм уверен и мнозинството от българите не виждат бъдещето „в розово“, не очакват нещо положително в перспектива.

– Въртим се около въпроса, нека го задам направо, има ли сега алтернатива на еврочленството на България? Ако ЕС се капсулира и тръгне към дезинтеграция, каквито са страховете на мнозинството наблюдатели.

– За България няма друга алтернатива, засега. Това винаги е бил най-добрия вариант – да бъдем членове на един силен Европейски съюз, който е стабилен и има ясно поставени цели за развитието си. В момента ЕС не е такава организация, което поставя нас в неловка ситуация. Според това което рискуваме, без да се наемем с прогнози, е че шансът на ЕС да оцелее е в по-тясната интеграция, всеки обратен ход би бил пагубен. Мястото на България е само в интегриран ЕС. Трябва да се работи за нова, може би конфедеративна структура на ЕС, на която да е адекватна на предизвикателствата, които предстоят. Дори и това да означава преформатиране на съюза от сегашния му образ.

– Според мнозинството от европейски политолози, с възхода на популизма и крайния национализъм в Европа напоследък, всяко отваряне на въпроса за федерализиране на ЕС, ще е равностойно на ерес, и това ще е така поне за десетилетие напред.

– Съгласен съм. Но това не пречи да се мисли за въвеждането на подобна формула, дори само като експериментален похват, между отделни държави членки на първо време. Защо не? Трябва да се търсят решения. Иначе, в този му вариант в момента, перспективите пред ЕС не са обещаващи.

– Най-малкото защото природата на подобен икономически/политически съюз предполага постоянно задълбочаване на процеса на интеграция – обръщане на посоката на развитие предполага разпадане на ЕС?

– Точно това имам предвид.

– Да поговорим и за политическото измерение на сигурността и бъдещето на България. Последната година върна Русия в позицията на голям геополитически играч – намесата в Сирия практически заглуши продължаваща война в Украйна; едновременно с това вътрешнополитическите процеси в Турция предприеха изненадващ и засега необратим ход. От какво да се тревожим от близката си чужбина спрямо сигурността ни?

– Намираме се в сложна ситуация – един път като външна граница на ЕС на Югоизток, втори път като страна от източния фланг на НАТО. Нестабилната ситуация в Турция цялостно промени геополитическия баланс в региона на Балканите. Тревожното за нас е, че сме практически една територия, изоставена на само себе си в най-различни геополитически сметки, нито една от които не зачита нашия суверенен интерес. Това което се случи за последните ни 15 години – членство в НАТО, в ЕС – това на което наивно разчитахме бяха трайно стабилни организации, които ще поемат изцяло управлението на бъднините ни.

– Първите ще пазят сигурността ни, докато вторите ще ни направят държава и междувременно ще ни плащат сметките? Профанизирам съзнателно, но нека не се залъгваме.

– Да, така е. Ние заложихме цялата си концепция за сигурност, въоръжени сили и отбрана на това, без да си даваме сметка, какво реално се очаква от нас. За времето си това изглеждаше най-доброто, най-мързеливото решение. С годините се оказа, че не е така. Подобни съюзи не са вечни, и зависят от реалната геополитическа ситуация. При едно разпадане на ЕС – и нека не съм лош пророк, но ако това се случи – ние не просто оставаме в периферията, а в една много неизгодна и неприятна позиция. Още повече с фактите, които изтъквате и в частност ролите на Русия и Турция. Русия никога не е била универсалното решение за България. От една страна, за нас е много важно да поддържаме този деликатен баланс на взаимоотношенията с Москва, който е уникален за Европа. Най-малкото защото Русия е неоспорим фактор в нашия регион. Последните години допуснахме грешки във връзките си и в много случаи заставахме рефлексно срещу руснаците, без да отчитаме собствените си интереси.

– Имахме ли реална възможност през тези десет години да защитим реално една позиция на „специални отношения“ с Русия – винаги сме имали предпоставката, в новия контекст това несъмнено щеше да ни изведе на по-водещи позиции в ЕС. Особено в контекста на кризата в Украйна, където не само можехме да сме партньори, но и най-вероятно да подходим по-прагматично като посредници от, примерно, Полша? В крайна сметка нямаше нужда да се отказваме от едните си ангажименти, спрямо другите – били те политически, културни или исторически?

– При всички положения! Абсолютно съм убеден в това нещо. Макар и приемането ни в ЕС да беше манипулирано в общественото пространство като вечното двустранно противопоставяне и ако не сме с „едните“, значи по дефиниция сме с „другите“. Познавате основните принципи на дипломацията – в крайна сметка става въпрос за спазване на баланси. Аз се занимавам пространно с Далечния Изток от години – нека бъдем откровени – основно правило на източната, въобще, дипломацията като цяло, е винаги да се търси баланс във взаимоотношенията между отделните играчи. Преди да се стигне до резки мерки, дипломацията винаги е приоритетен инструмент в отношенията, дори и между враждебно настроени нации. Тук не говорим само за отношенията между западните демокрации и Русия, а много по-глобалното взаимодействие между отделните фактори. Дори и да се затворим само върху ролята на САЩ, отново се връщаме към нов глобален сблъсък между Москва и Вашингтон. В рамките на НАТО, САЩ са тези които диктуват отношенията и поведението, и не беше изненада че Русия възприе политика на възвръщане не световните си позиции. Шансът ни беше наистина да потърсим навременно ролята на балансьор между Русия и Запада.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. За България има само едно спасение, а то е да напусне с бясна скорост ЕС и НАТО. Нищо добро не видяхме от тези съюзи, а да седим и да се надяваме , че може да ни дадат нещо хубаво е безсмислено, защото ще погинат народа и държавата ни. Излизайки от тези съюзи трябва да наритаме краварите от САЩ, да се връщат в -г-ъ-з-а- на географията и никога повече да не се опитват да ни вкарват в тяхната сфера на влияние, защото те извършват геноцид над българския народ. Ако ще членуваме в съюзи трябва да сме с Русия.

  2. Според мен авторът наистина е „по-скоро реалист. Затова и оценява влизането ни в ЕС като геополитическа сделка, която беше от огромна полза за нас за времето си. Но …“, тъй като н анализира нещата нвъв времето и пространството, а не категорично и веднъж за винаги. Впечатлява и неговото „Но…“, подчертаващо, всичко се променя и промените днес са факт. Твърдението „Нашето място е ЕДИНСТВЕНО в НАТО и ЕС“ е същото като „Вечна дружба с братския СССР!“. Истината е, че и в двата случая нас въобще не са ни броили за слива, а е направена геополитическа сделка, както казва и интервюираният.

  3. Прочетено по бордовете:

    “Според Даниел Митов в момента благоденстваме и живеем добре, понеже сме в ЕС, а ако не сме и ще живеем бедно. Тоест голяма част от българското население, което живее в огромни лишение, в мизерия, в глад и студ – не е бедно, а живее добре, понеже сме в Европейския съюз.“
    И как само не се измориха да лъжат тея нещастни паразити? Може некои и да живеят добре, като мафиотите, корумпетата, монополистите и пр. паразити, но целокупния български народ живее ЗЛЕ. И кога ще ни отговорят как с 200-400 лв заплата, пенсия, можеш да си платиш топлото и пр. консумативи, скъпите лекарства, и храната? Не е човешко да съдиш само по себе си и паразитното ти обкръжение. Митов живее добре. Нека стоим заради него в ес:))) хахахах

  4. Като му четох CV на този младеж си мислех, че под слънцето нищо ново. Както всяко поколение си мисли, че то е открило френската любов и гледа със съжаление баща си, че не знае за нея, така и този младеж ми говори неща, за които дядо му е получавал шестици по научен комунизъм. Какви интеграции, какви 5 лева почти 70 години след основаването на ЕО? Какви естествени промени го люлеят младия господин? За 10 год. на БГ в ЕС по всички показатели страната се е върнала назад освен по смъртност на пътя и демогравския срив. Нека младежа обясни като ми говори за естествени политически развития напр. влизането в НАТО, как за 28 год. след ВСВ БГ направи чудо, а за същото време 60 год. след това, тя е пред колапс. Не защитавам социализма, но не мога да приема, че либералния пазарен икономически ред е довел до просперитет БГ. Както дядо му се е кълнял във вечна верност към комунизма, така и той пее песента, която са го научили през тия години на развитието му, казвайки му, че парички за учене няма, ако не пееш правилно по ей тия нотички дето ти сме ги написали. Какво интегрирано ЕО иска момчето? Комунизма си имаше СИВ, който показа какво става като се управлява авторитарно и чрез диктатура . ЕС е същата система, но сега няма противоположност, а като няма противоположности то няма единство и борба, която Маркс по неоспорим начин е доказал, че води до диалектика и развитие на обществото. В момента няма никакво философско определение на състоянието в което се намира Света, няма идеология която да определя ценностите и задачите на бъдещето. Сега е пълен идеологически хаос допълнен с погрешната система на господството на банковия, а не промишлен капитал. Първите плодове на политическото безсилие и софизъм са Брексита и победата на Тръмп. Каква политико-икономическа адженда може да предложи БГ на ЕС та да очаква интегриране? И към какво иска този младеж да интегрира БЪлгария? И на него не му е ясно. В БГ цари абсолютен политически буламач с основни съставки от нихилистични фили и фоби, пазбъркани по стара рецепта на БКП от годините на терор през миналото столетие. Това ли ще интегрираме и с кого? Икономиката е смесица на чист пазарен ред с феодалните основи на аграгния сектор, сенчеста икономика във всички сфери, предлагане на ниско платени високо образовани младежи с еднопососчни билети в джобовете, липса на опит, традиции и ценности, сляпо подчинение на прохождаща иконимика на законите на бюрократичен и авторитарски чиновнически терор от Брюксел….. Това ли ще интегрираме? Интегрира се нещо, което го имаш и искаш да го подкрепиш и развиваш, да го допълниш и да използваш сюнергията на общността, за да го усъвършенстваш. В БГ няма ясни приоритети на развитие и сляпото интегриране означава само смяна на някакъв ред с друг без ясна представа как да се използва положително промяната. А това довежда до корупция, бъркотия, нужда от нови закони, коио лобистите си нагласяват както си искат. Не ни трябва интеграция преди да сме изяснили за себе си и за бъдещите поколения националните интереси и приоритетите на развитие. При всички обстоятелства независимо от обществения ред държавите съществуват и се развиват. Така че няма опасност да се изключиме от Световната общност. Не сме на Северния полюс или на Луната. Интерграцията в този момен е само заробване и принудително подчинение на чужди интереси.

  5. Като чета тези „велики“ коментатори под интервюто и си мисля, че Труд се е превърнал в социологическа агенция и събира извадки от „кой е най-големият тъпак“ в България. Явно ги има в изобилие… На такива хора и с багер да наливаш блага в устата пак няма да са доволни. Напротив, все ще намерят за какво да се начумерят… Гнийте под московски ботуш, тогава!

  6. А Свето в много отношения е прав, благодарим за интересния пост. Може ес да иска да ни хмм “интегрира“ като 3 последна спирка на ес. Сигурно доцентин Кандиларов знае за проекта на бруксела да развиват ес в 3 част , както писахме преди – 1 част, където ще се развиват високите технологии и интелигентния умствен труд са страните предимно от зап европа – англия, франция, германия, итали, втората част, където ше се развиват и двете- хай тека и другите производства са испания, португалия, гърция и полша, чехия от изт. европа. Третата част – заден двор на “интегрирана“ европа ше се концентрира на нископлатените работи, производство, и пр и включва освен България, румъния и още някои държави. Този “планн“, ние четохме за него преди 5-6 г, явно не се харесва на много хора, даже и на хора, представители на първата част на ес. На България харесва ли й, защото сега отношението на ес към нея е точно към 3 глуха заден двор:(. А делфи писател да не дрънка празни фрази, а да ни обясни как с 200-500 лв мес. се живее. Отделно почти един милион българи живеят с по 100 лв.. та хубав багеррр им наливат в устата..Нека имаме малко уважение към истината.

  7. “Нещо повече, благодарение на средствата от ЕС през тези години ние практически усетихме ефектите на световната финансова криза, едва когато беше преминала през острата си фаза и следваха директните последствия.“Какви средства бе Благо Б? Я ни изясни, защото ти, простено ти е, но на евгенйко-доцентин не му е простено, трябва да знаете, че България всъщност не получава реална помощ от ес – за да бъде член на ес България си плаща за това, че е член – сравнете – даваме им 1 млрд. евр и получаваме 900 млн от нашите си парета. Сега евгени да ни отговори това печалба ли е или загуба, да сме член на ес. Не говорим колко от тези млн, които идват кат “помощници“се крадят от тия, които разбиват държавата и грамогласно тръбят на ляво и дясно колко е полезно да сме членки на ес хахаха:) Да, полезно е, но за някои:)

  8. Да допълним друга тревожна инфо. Още преди няколко години четохме, че има мафия на високо място, даже в бруксело, която се занимава с мъни лондринг или пране на пари и подобни, мръсотии/престъпления. Кой може да ни гарантира, че това не се прави със страната от 3-глуха без никакво правосъдие, финансов контрол България. И тези 900 млн. са фиат мъни и чрез нас си перат паретата:)? И даже се правят на много добродетелни, как ни биле помагали:)

  9. Бенишев, от твоите бълвочи ми омръзна. Непрестрано се правиш на всезнаещ по всякакви теми, а всъщност си пропаднал алкохолик и наркоман, който трябва да е безкрайно благодарен на майка си, че покрай битието й на бг дипломат научи някой и друг западен език.

    Противен си ми

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.