Не е ясно как ще се компенсират домакинствата, когато излязат на свободния пазар на електроенергия, но в същото време енергийни експерти предупредиха, че цената на тока ще се повиши. Прогнозите са за 16-18 процента ръст на цените още от идната година. Отлагането на пълната либерализация на пазара на електроенергия без конкретни действия от страна на държавните институции само ще увеличи несигурността пред гражданите. Необходимо е целенасочено да се прецизира и да се предоставя финансиране основно за най-уязвимите групи, да има диференцирана скала на подкрепа, казва доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН.

- Доцент Пенева, предстоящата либерализация на пазара на електроенергия и за битовите потребители от 1 януари 2026 година ще доведе до увеличение на цените на тока, но процесът беше определен от енергийни експерти като сериозно предизвикателство за решаване на въпросите с енергийната бедност и енергийната уязвимост. На какъв етап сме в нормативната подготовка?
- В момента сме в начален етап на процеса по изготвяне на нормативните документи. Имаме официално приета дефиниция за енергийна бедност и за уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. Имаме публикувана Наредба за реда и условията, по които се определя този статут. Но дефиницията и Наредбата не са обвързани с механизми за тяхното приложение. За да може да се приложи в действие дефиницията със съпътстващата наредба, е необходимо да има информационна система, която да обработва данните за доходите и за жилищните сгради на домакинствата - дали са предприети мерки за енергийна ефективност, какъв е вида на сградата, съответно какво е домакинството - с колко души е то, дали сред тях има уязвими потребители на енергия като възрастни хора над 65 г., деца или хора с увреждания. Тази информационна система все още не е създадена, но не е определена и институция, която да я създаде и да я управлява. Това е една голяма празнота и в Закона за енергетиката, но и в Наредбата. Там няма ясно определено министерство, агенция или друга институция, която да създаде системата и да я управлява. Разписано е, че това ще бъде институцията, която ще създаде Националния социален климатичен план, но в момента и тя не е определена. Тоест, отговорна е една несъществуваща институция и това е първият проблем. Освен това трябва да се определи какъв е механизмът, какви са правата на достъп до тази система - кой ще я ползва, кой ще въвежда данните, как ще се обработва информацията, а всичко това не е разписано. Тук трябва да вземат участие и ползвателите на системата - не е ясно дали това ще бъдат енергийните доставчици, дали ще бъдат общини или социални служби. Не е ясно и как ще се компенсират домакинствата. Третият дефицит в нормативната уредба е по отношение на мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализация на пазара - дали ще се компенсират в цените на електроенергия или с мерки за енергийна ефективност. И четвъртият дефицит е в обхвата на целевата група и цените на свободния пазар - трябва да се изчистят нормативните уредби за това как ще се определя тази цена, тъй като има няколко варианта. При това покачване на цените на пазара на едро предлагаме това да бъде прогнозната цена за електроенергия, а не действащата, тъй като стойностите са малко отдалечени от това, което предстои да се случи с месеците напред. Това са четири дефицита само в Наредбата, а в Закона за енергетиката трябва да се определи кой ще е управляващия орган. След като се изчистят всички тези дефицити, трябва да се пристъпи към създаването на Информационната система, но след това да има и кампания за информиране на гражданите, домакинствата да сменят адресна регистрация, ако има нужда, защото ще се ползват данните от ГРАО или да има начин гражданите да заявяват кое жилище ползват и на базата на тези данни ще се определя дали домакинството е енергийно бедно или не. В момента не знаем с какви мерки и при какви условия ще финансираме компенсациите за домакинствата, не знаем и откъде ще бъдат тези пари - дали ще бъдат от бюджета, дали ще бъдат от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който в момента е в дефицит и едва покрива компенсациите за бизнеса.

- Страната ни е единствената в ЕС, която не е на свободния пазар в ЕС. Какво е влиянието на европейското законодателство върху националните политики за енергийна бедност и как България се съобразява с тези изисквания в подготовката си за пълна либерализация на пазара на електроенергия?
- Така е, България е последната страна в ЕС, в която либерализацията на пазара не се е случила. И в нашия Закон за енергетиката са заложени два варианта на договорни условия след либерализацията на пазара за битовите потребители - фиксирана цена за електроенергия за една година или някакъв по-дългосрочен период и динамична цена. За повече сигурност и стабилност повечето държави се ориентират към фиксирана цена, тъй като дори на свободен пазар, гражданите имат предвидимост за цените на електроенергия. Домакинствата, които имат фотоволтаични системи, батерии, дистанционно управление на тези системи и могат да се възползват от динамиката на цените на свободния пазар, те могат да се включат на динамична цена на пазара. Има различни варианти, като уикенд тарифи, дневни тарифи при повече производство от фотоволтаици и др. Домакинствата, които имат знанията, как да управляват енергията си, може да се окаже, че ще бъдат на по-изгодни условия, но трябва да имат и възможност да инвестират в такова оборудване. Има в допълнение и схеми за компенсация, при които целенасочено се предоставя финансиране основно за най-уязвимите групи, има диференцирана скала на подкрепа за по-големи количества на по-нискодоходните, за по-малки на по-високодоходните, прилагат се подходи на база доходи и на база потребено количество електроенергия. Важно е да се организира работна група и да се обсъди стъпка по стъпка либерализацията на пазара.

- Очевидно е, че няма как да отлагаме либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители непрекъснато.
- Тя ще се случи на 1 януари 2026 година, както е заложено и няма намерения да бъде отлагана. Отлагането само по себе си, без действия, води единствено до натрупването на по-големи проблеми и повече рискове. То не създава предвидимост, защото ако в момента бяхме пристъпили към изработването на механизмите още преди година, при резките покачвания на цените щеше да има реакция за компенсация, а не както в момента с голям разход на бюджета.

- А не „на калпак“, за всички, без значение имат ли необходимост или не?
- Да. Дори и с бизнеса е необходимо да се работи по-целево. Да се приложат и по-дългосрочни мерки, които да намалят разхода за енергия. Трябва да се стимулират предприятията за дългосрочни инвестиции. Особено когато става дума за малкия бизнес, за търговски обекти, обекти в сферата на услугите, трябва да има по-дългосрочни мерки за тях, а не просто компенсации. Трябва да се върви към по-голяма независимост на системата.

- Кои фактори обуславят непрекъснатото увеличение на цените на електроенергия през последните 10 години в ЕС и в частност у нас?
- Това са основно доставките и цените на международните пазари на газ и на електроенергия, покачването на цените от 2022 година след енергийната криза и ситуацията в Украйна, трудностите в международните доставки. Естествено, факторите на търсене и предлагане оказват влияние. Наблюдаваме спад в икономическия растеж и дори навлизането в рецесия на някои икономики, което доведе до по-ниски цени на електроенергията в Западна Европа. За съжаление слабата свързаност на пазара там с нашия пазар не ни позволява ние да се възползваме от тези ниски цени. Регионалното търсене на електроенергия при нас се увеличава и от Украйна, и със спада на производството от ВЕЦ. Факторите са много, но въпросът е как всичко това ще се отрази на домакинствата, защото когато сме в една изолирана среда, в условията на регулиран пазар, някакси пропускаме цялата тази динамика. Като битови клиенти си знаем, че цената до 1 юли ни е гарантирана и през последните години не се е налагало да има междувременно покачване на цените и искрено се надявам да не се наложи тази зима битовите клиенти да компенсират дефицита във Фонд „Електроенергийната система“ чрез покачване на цени или допълнителна ставка „задължения към обществото“, която би могла да се въведе, ако се наложи в краен случай. Но все пак механизмите за реагиране при ръст на цените не са разработени и е необходимо възможно най-спешно да се започне работа по тях, за да имаме някаква сигурност и да не се страхуваме толкова от тези пазарни рискове.

- Доходите от сивата икономика обаче подкопават прозрачността и контрола в енергийния сектор, как държавата може да подобри насочването на компенсации към реално уязвимите групи от населението?
- Когато се говори за компенсации за гражданите, няма как да обхванем доходите от сивата икономика. Със сигурност компенсирането ще бъде на база на декларираните доходи. Компенсирането на гражданите може да бъде най-ефективно, когато се прилага доходен критерий, когато информационната система обхваща всички и се прилагат и допълнителни критерии за основно жилище или за определено количество енергия, за да няма спекулации с втори, трети и дванайсти електромер, който да се конпенсира. Най-важно за избягването на злоупотреби е преходът от компенсиране от ниво електромер към ниво на домакинство. Тоест, да се компенсират само домакинствата, а не всички електромери. Много хора имат по няколко електромера, по няколко имота, ползват ги за различни цели. Има разработени модели на типово потребление на енергия като цяло, не само на електроенергия, за домакинства с различен брой членове - от 1 до 6 и повече, ползващи различни ресурси и при различни климатични зони. Тази методика беше разработена преди две години по проект SHEERenov съвместно с нашия Институт - тя предлага възможност за целенасочени компенсации според типовото потребление.

- По данни на Евростат у нас цените на електроенергия са едни от най-ниските в ЕС, но в същото време цените на стоките от първа необходимост, хранителните продукти, услугите, са по-високи от околните държави и от Западна Европа - как да си обясним този факт?
- Цените на електроенергия в България са два пъти по-ниски отколкото средните нива в ЕС. Това е защото имаме добър производствен микс, ползваме енергия от АЕЦ „Козлодуй“, като същевременно при регулиран пазар ние заплащаме цена много под прогнозната и има едно дофинансиране по съвсем друг механизъм. Всичко това ще се промени с пълната либерализация на пазара. Хранителните стоки са действително с по-високи цени, отколкото в Западна Европа поради съвсем други причини - слаба конкуренция, монополни и картелни споразумения на пазара за хранителни стоки. Имаме и високи разходи за производство и транспорт на хранителните стоки. Не трябва да забравяме, че транспортът е важен разход в производството, както и инфлацията, която влияе на цените на суровини, стоки и услуги. Хранителните продукти заедно с енергията формират много висок процент в разполагаемия доход на гражданите. Делът, който заемат разходите за храна и енергия в доходите е над половината и повече. По този критерий ние сме на първо място в ЕС - оттам се обуславя и високата енергийна бедност у нас, защото хората, когато дадат голяма част от дохода си за храна и енергия, остават с много малко остатъчен доход. Тук вече инвестицията в дългосрочни мерки за намаляване разхода за енергия става изключително важна, но почти невъзможна. Цената на електроенергията у нас е ниска, но тя не е ниска за гражданите, тъй като и доходите са ни два пъти по-ниски.

- Какъв е процентът на работещите бедни в България?
- Според официалните данни на НСИ е близо 10%, но тук става въпрос за доход на член на домакинство под линия на официалната бедност. Минималната издръжка за живот в България е 1453 лева, а линията на бедност в момента е 526 лв. Под среден доход на лице, който е близо до минималната издръжка за живот, у нас живеят 70 процента от гражданите. Това е сериозен проблем и работещите бедни по официалната статистика са само 10 процента, но при различни медотики, при различни прагове, те може да бъдат много повече.

- А от тези 70 процента граждани за колко може да кажем, че са енергийно бедни?
- По наши изчисления това са близо 30 процента или близо 2 млн. души. В годишния доклад на Института за икономически изследвания ние ги изчисляваме на малко над 2 млн. души според официалната дефиниция, като има малко динамика в тази цифра през годините. Ако се направи информационна система и се приложи на практика дефиницията, възможно е този процент да бъде по-нисък или по-висок. Но това евентуално предстои да се случи. Бройката на енергийно бедните със сигурност е над тази на хората под официалната линия на бедност. Знаем, всяка година около 22 процента са под линията на бедност, а процентът на енергийна бедност е по-висок, защото критерият се увеличава с разхода на енергия.

Нашият гост
Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател от Института за икономически изследвания към БАН, един от най-изявените експерти по темата “Енергийна бедност”. Родена е на 24 октомври 1976 година, икономист е по образование. Завършила е Икономика и управление по отрасли - енергетика, инфраструктура и публични услуги в СУ “Св. Климент Охридски”, “Управление на институциите за социална работа” в СУ “Св. Климент Охридски” и “Международна икономика” в Пекински университет. Владее английски, френски и китайски език.