Липсата на женски хормони води до атрофия на половите органи

Лазерни процедури предотвратяват проблема

Жените, които се лекуват от рак на гърдата, са изправени пред здравословни проблеми, които са свързани не само с отстраняването на млечната жлеза и евентуално на близките лимфни възли, а засягат общото им състояние и по-специално функцията на половите органи. За този по-малко известен проблем разказва доц. д-р Елис Исмаил от СБАГАЛ „Проф. Д. Стаматов“, Варна, ръководител на Катедра „Здравни грижи“  във филиал Шумен на МУ–Варна. Научните интереси на доц. Исмаил са в областта на ендокринната гинекология, естетичната гинекология, откриването и лечението на предракови и ракови заболявания на женските полови органи.

„В по-голяма част от случаите туморният процес е хормонозависим и това е причина да се прилага хормонална терапия в комбинация с химиотерапия и/или лъчетерапия. В резултат на прилаганата хормонална терапия се потиска функцията на яйчниците. Липсата на женски полови хормони, които се отделят от яйчниците, води до обратно развитие на женските полови органи с всички нежелани последствия от този процес“, обяснява доц. Исмаил.

Нежеланите последствия включват атрофия на влагалищните стени, на матка и маточна шийка, на външните полови органи. Атрофичният процес се изразява с изтъняване стените на вулвата, влагалището, липса на достатъчна хидратация и във времето стесняване и образуване на сраствания на входа на влагалището.

„Пациентките с вагинална атрофия съобщават за дискомфорт, парене и сухота във влагалището, болка и кървене при полов контакт, чести вагинални инфекции, инфекции на пикочния мехур с парене и болка при уриниране. Всичко това води до постепенно прекратяване на сексуалния им живот. От вагинална атрофия страдат не само жените, подложени на химиотерапия. В тази група попадат и тези след менопауза, пациентки, на които се е наложило отстраняване на яйчниците в ранна възраст, и жените, страдащи от хронични вагинални инфекции“, уточнява доц. Елис Исмаил.

„Целта при терапевтичните методи, насочени към облекчаване симптомите на вагинална атрофия, е да се възстанови тургорът на стените на влагалището, както и киселото pH на влагалищното съдържимо (поселяване на лактобацилите), да се подобри хидратацията и да се профилактира бъдещата вагинална атрофия – казва доц. Исмаил. - Тези методи включват локално приложение на лечебни средства (глобули, песари, кремове), приложение на хиалуронова киселина, PRP метода (плазмотерапия) и лазерна терапия.“

Локално прилаганите кремове и вагинални глобули действат повърхностно и обикновено краткосрочно. Те трябва да се използват регулярно и при прекъсване на приложението им симптомите на вагинална атрофия се възвръщат мигновено. Лечението с плазмотерапия и хиалуронова киселина са инвазивни методи. Приложението им става чрез инжектиране на лечебното средство във влагалищните стени. Трябва да се направят няколко процедури, за да се постигне желаният ефект. Той е по-краткотраен при плазмотерапията – 3–6 месеца, и 9–12 месеца при  хиалуроновата киселина.

„Лазерната терапия е най-съвременният метод на лечение при вагинална атрофия – препоръчва доц. Исмаил. - Тя е безболезнена и с най-дългосрочна ефективност от изброените. Продължителният ефект се дължи на това, че лазерната терапия отстранява причината, водеща до вагинална атрофия, а не само намалява последствията от настъпването ѝ. Чрез лазерното лечение се ускорява метаболизмът на клетките, стимулира се образуването на нов колаген и еластични влакна. Влагалищните стени възстановяват своя тургор, плътност и многослойния плосък епител (дебелина), което е в основата на сформиране на влагалищната хидратация и pH (киселинност). Поселяват се нормалните за влагалищното съдържимо лактобацили и го защитават от инфекции.“

При жените, при които стартира хормонална и/или химиотерапия по повод рак на млечната жлеза, една лазерна процедура годишно е достатъчна за превенция на развитие на вагинална атрофия, препоръчва доц. Елис Исмаил.