Доц. Юлия Петрова: Жегата е неблагоприятна за нервната система

Зачестяват менингитите, лаймската болест, миастения гравис

Летните горещини могат да бъдат опасни за бебетата, малките деца и хората над 80 години. Те крият риск и за останалите - от 18 до 80 г. Най-често той се свързва с опасност от инсулт и инфаркт, които засягат еднакво и двата пола. Човешкият организъм трудно се адаптира към скока от хладно време към горещини, обяснява доц. Юлия Петрова от Клиниката по неврология на УМБАЛ „Александровска“. Нервната система е подложена на резки промени и високи температури. Колкото по-топло е, толкова по-неблагоприятно е това за нея. Ето защо се увеличават мозъчните тромбози, инсултите и инфарктите. 

Какво е от значение за предотвратяването им? На първо място е

обезводняването на организма

поради прием на недостатъчно течности. При рязкото настъпване на жегите хората, погълнати от работата си, още не са свикнали да пият повече вода и течности. Характерно за българите като цяло е, че пият по-малко вода, а в същото време използват повече сол от необходимото – те бързат да посолят храната си, още преди да са я опитали.

Дехидратацията на тялото в комбинация с високите температури води до промени в кръвоносните съдове, като първо се нарушава скоростта на кръвния ток. Заради разширението на кръвоносните съдове от топлината, скоростта му се забавя. Променя се функцията  на вътрешната обвивка на съдовете. Самият кръвен ток е с повишена температура. Всяка част от човешкия организъм е с определена температура, която е константа, и тя е важна за него. Външната температура на тялото, която обикновено мерим с термометър, е различна.

Повишената температура в кръвоносните съдове, когато стигне до мозъка, вече променя неговия метаболизъм, както и някои невротрансмитери. Не случайно заболявания като миастения гравис имат пик през лятото, други неврологични проблеми се влошават в горещините.

При наличие на предшестващо съдово заболяване на мозъка, в комбинация с променен метаболизъм, може да се стигне до съдов инцидент и тази вероятност се увеличава. Това важи както за артериите в мозъка, така и за вените му. Затова тромбозите във вените на мозъка също имат пик през лятото поради дехидратацията.

В топлото време се увеличават и други неврологични заболявания като менингитите, които имат връзка с някои ентеровирусни инфекции. Затова, ако се случи някой да има по-продължителна диария, след това да започне главоболие, придружено с гадене и повръщане, добре е да потърси лекарска помощ. Важно е, за да се установи дали неразположението не е прераснало в инфекция на централната нервна система. Това е особено сериозно за малките деца и кърмачетата, при които се среща по-често.

Хората с високо кръвно трябва да са много предпазливи

В жегите то обикновено пада, което трябва да се има предвид при приема на лекарствата. Прекалено ниското кръвно също може да доведе до инсулт.

Други приемат медикаменти, които намаляват съсирването на кръвта, но през лятото с консумацията на повече домати и сок от грейпфрут се усилва действието на лекарствата и може да се стигне до кръвоизлив.

Ето защо дозите и приемът на определени медикаменти трябва да се коригира, ако се налага, с личния лекар.

Преди лятната ваканция и жените, и мъжете се подлагат на диети, за да влязат във форма. Често това е свързано с намаляване на хемоглобина и желязодефицитна анемия, а в комбинация с топлото време се стига до отпадналост, разсеяност, бърза умора, раздразнителност. Това лесно може да се установи с кръвни изследвания.

Лятно време има пик и лаймската болест. България е район с повишена заболеваемост, предупреждава доц. Петрова. При ухапване от кърлеж той трябва веднага да се отстрани и след това, ако се получи характерното зачервяване на мястото на ухапване, да се потърси консултация с лекар, за да се предприеме лечение, защото неврологичните усложнения на лаймската болест са сериозни и в дългосрочен план. И след година те могат да се отразят върху централната нервна система.

Климатиците

ни спасяват от жегите, но рязката смяна на топло със студено променя адаптивността на организма. Може да нанесе поражения на дихателната система, както и да е един от факторите, които да отключат възпаление на лицевия нерв, ако климатикът непрекъснато духа в лицето. Същото може да се случи при пътуване в кола с отворен прозорец. Може да предизвика и радикулярни промени в шията.

При влизане от топло в студено е добре да има кратък период на адаптиране. Събличането на дрехите също не бива да става изведнъж. Да не се приемат и прекалено студени напитки в горещото време. Течението да не се подценява, действието му е като на климатика.

Към алкохола добавете и вода

Има значение и повишената консумация на алкохол, който през лятото се пие с лед, приятен е, действа разхлаждащо, но в същото време силно дехидратира, тъй като направо „изсмуква“ водата от тялото. Той действа като диуретик и неусетно води до вторична дехидратация на тялото, освен недостатъчното пиене на вода. Ето защо, когато през лятото се пие повече алкохол, особено през ваканцията, трябва да се увеличи и приемът на вода, която да компенсира обезводняването от алкохола.

В жегите трябва да се пие освен повече чиста изворна вода, и прясно изцеден сок от плодове и зеленчуци, които доставят на тялото витамини и минерали, тонизират и подобряват настроението. Соковете и бирата обаче не заместват водата. Хората със сърдечна недостатъчност пък не бива да прекаляват с водата, защото това може да доведе до обратен ефект като изостри заболяването им.

Коментари

Задължително поле