Д-р Ваня Митова, онкохирург: Ракът на гърдата се подмладява

Двойно са се увеличили болните жени под 30-годишна възраст, най-младата е на 23

Единствени сме в ЕС без национална скринингова програма

Заболеваемостта от рак на гърдата нараства както у нас, така и в световен мащаб с около 0,5% всяка година, а прогнозите до 2030 г. сочат, че глобално смъртността от това заболяване ще се повиши с 12,4%. Променя се и профилът на заболелите – за съжаление се увеличава броят на по-младите.

Тези изводи бяха направени по време на XV Национална конференция по онкология с международно участие, организирана от УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“. Д-р Ваня Митова - началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия - представи резултати от задълбочен 10-годишен анализ на лечението на рак на гърдата в болницата, в която постъпват повече от една четвърт от болните с този вид рак в България.

„Най-младата ни пациентка е на 23 години. Над 12% са се увеличили жените, които са диагностицирани във възрастовата група между 41 и 50 години. Ако преди това заболяване го срещахме по-често след 50-годишна възраст, сега има огромна разлика, за сметка основно на по-младите. Освен това двойно са се увеличили и болните жени под 30-годишна възраст. Това вече трябва да бъде една наистина червена лампа“, предупреждава хирургът онколог.

Анализът разкрива и увеличаване на процента жени с фамилна обремененост. „За рамките на 10 години са се увеличили с над 11% жените, които са онкообременени – с близки родственици, свързани с онкологични заболявания“, коментира д-р Митова. Тя подчертава необходимостта от скрининг сред по-младите жени, както и целенасочена профилактика и проследяване на жени с повишен риск.

„Ние сме длъжници на целия български народ, защото не успяваме да организираме адекватна национална популационна скринингова програма. В 21-ви век сме единствената държава в ЕС, която остана без такава действаща програма“, отбелязва онкохирургът.

Това е и една от основните причини д-р Ваня Митова да създаде първото българско безплатно мултимодално приложение за профилактика и проследяване за рак на гърдата BreastHelp, с идеята да наклони везните в друга посока. Според нея съществува заблуда, че имаме национална скринингова програма, докато на практика се извършват само профилактични прегледи, което изобщо не е същото. 
„Това са две коренно различни неща – дори като дефиниция, и не бива да се бъркат двете понятия.

Профилактиката е съвкупност от мерки, насочени към предотвратяване на заболявания и увреждания, докато скринингът е систематичен, изследователски метод, насочен към ранно откриване на потенциални заболявания или рискове при хора, които все още не проявяват симптоми“, обяснява д-р Митова.

По нейните думи пациентите у нас често се диагностицират в по-късен стадий, защото са принудени сами да търсят информация, профилактика и помощ.

„Докато изследването на гърдите не стане приоритет и част от националната ни здравна стратегия, няма как да очакваме, че ще откриваме тумори в ранен стадий, например под 5 мм. Това просто не е възможно“, отбелязва д-р Митова.

Въпреки тревожните тенденции, 10-годишният анализ показва и положителни резултати. Значително са се увеличили лекарствените възможности. По-често се прилага предоперативна терапия, което при някои видове рак на гърдата подобрява значително прогнозата и продължителността на живот.

Въведено е като рутинно приложението на имунотерапия, както и специализирано лекарствено лечение при пациентите с установени генетични мутации, които се предават по наследство. Всичко това в комбинация с новостите в хирургичното лечение подобрява резултатите.

„През последното десетилетие се промени хирургичната стратегия и поведение. Въведоха се нови методи и техники, които са в помощ на пациентите, но и на нас, лекарите. Гордея се и с отчетената тенденция в анализа за значително увеличаване на органосъхраняващите операции в нашето отделение. Жените вече много по-рядко губят цялата си гърда. Онкопластичните техники, които се употребяват все по-често в комбинация с предоперативното маркиране и лечение, доведе до това, че днес докладваме за три пъти повече органосъхраняващи операции за сметка на премахването на цялата гърда (мастектомията). Освен това все повече се мисли и за качеството на живот на пациентите.

Затова например извършваме т.нар. субкутаннa мастектомия, при която се запазва инервацията на ареолата и зърното, независимо че се премахва млечната жлеза“, отбелязва още д-р Ваня Митова.