Тръмп спечели всичко, не даде нищо на ЕС

Щатите са отново в ролята на глобален лидер, който пише учебниците по история

Америка има огромен енергиен потенциал, освободен от бюрократични окови и зелени глупости, който ще захрани Европа с евтин петрол, газ и ядрено гориво

Винаги приемам с усмивка „находчивите“ анализи на либералната общественост, която е толкова обзета от анти-Тръмп бяс, че вече дори и не имитира опит да приема президента сериозно. Спомням си много отчетливо, ей Богу, беше съвсем наскоро, как цялата либерална общност у нас, в Европа и в Америка съвсем координирано и в унисон обясняваше, че Тръмп си е „намерил майстора“ в лицето на ЕС. Как урсулите нямало да му дадат да си развява митата и как номерът нямало да мине. Как Брюксел щял бил да се окаже костелив орех и щял да попари американската политика по тарифите. Как Европейската комисия не била Лондон или Токио, за да прави, каквото Тръмп каже. Много клетви и заклинания изчетох. С усмивка. Изчаках ги да си начешат езиците и си знаех от минута първа, че Брюксел ще мигне. Е, не очаквах да си затворят направо очите, та явно дори аз съм ги надценил. Не знам на либералните анализатори какво им е, с тяхната сляпа вяра в уменията на брюкселската бюрокрация. Но щом чак аз се изненадах от успеха на Тръмп, значи те сигурно ще трябва да ходят куршум да им леят.

Какво се случи в крайна сметка? Случи се очакваното, но на стероиди. Тръмп инкасира такава забележителна победа над брюкселската бюрократична машина, че само това да беше свършил в мандата си, щеше името му да се запише в учебниците по икономика със златни букви. Първо, Тръмп запазва митата върху алуминият и стоманата на нива от 50 процента. С което се затвърждава курсът по ударно засилване на американската металургия. Европа от своя страна вече не може да разчита на експорт към Щатите, а заради зелените глупотевини европейската металургия в никакъв случай не е конкурентна на китайската, индийската или дори близкоизточната. На ЕС не му остава нищо друго, освен да облекчи европейската металургия и да даде шанс на индустрията да е конкурентна на чуждите металургични производства. Постоянно комуникирам, поради естеството на бизнеса ни с рециклиране на метали, с металургични конгломерати от цяла Европа и всички ми казват едно и също нещо – „Ако Брюксел не намали бюрократичната тежест и зелените ограничения, ще загинем“. Това ли искаме? Вижте Тръмп – пази своето производство, ограничавайки с тарифи вноса и дерегулирайки в страната. Явно това работи и трябва да се приложи и тук.

Второ, Европа се съгласява да намали митата си към САЩ за всички стоки до нива от 15 на сто. До преди сделката Европейският съюз облагаше със значително по-високи мита редица американски стоки. Например в сферата на храните имаше мита от по 45% (за телешкото месо), от над 100 процента при сирена и масло, за по-големите американски коли тарифите бяха 22 на сто и прочие. Всичко това отива в коша и митата стават равни на 15 процента. От другата страна Америка облагаше европейските стоки с малко над процент мито. Това също става 15 процент. С други думи – Европа намалява митата на американски стоки многократно, а Америка увеличава над десет пъти митата за европейски стоки. В резултат на това търговският дефицит между САЩ и ЕС ще се балансира – европейските потребители ще имаме достъп до качествените и евтини американски стоки, а европейските производители ще трябва да се конкурират с Америка за нашия си европейски пазар, от което в крайна сметка ще спечелят гражданите на ЕС. Европейската индустрия, за да може да се справи с тези нови условия, ще трябва, както вече стана дума, да се освободи от бюрократичната и зеленикавата тежест, за да може да е конкурентна на американските производители. Това е исторически успех за Белия дом. 

Трето, ЕС се задължава да направи гигантска инвестиция от 600 милиарда долара в Америка до края на мандата на Тръмп. Това е над онези 100 милиарда, които европейски компании вече инвестират в САЩ ежегодно. Отделно Европа се задължава да изкупи американски енергоносители – газ, петрол, ядрено гориво – на обща стойност по 250 милиарда долара на година за три години. Общо – 750 милиарда долара за енергия от Америка. Тази сума е толкова главозамайващо огромна, че мнозина експерти побързаха да се осъмнят, че дори е възможна. Това е фактическо увеличаване на американския енергиен експорт към ЕС в пъти. Но съм сигурен, че е възможно, така както бях сигурен, че сделка с ЕС ще се постигне. Америка има огромен енергиен потенциал, който особено, когато е освободен от бюрократични окови и зелени глупости, ще успее да захрани Европа с евтин петрол, газ и ядрено гориво. Това е успех за Америка, докато за Европа... Европа замества едната си енергийна зависимост (руската) с друга (американската). А колко по-просто щеше да бъде Европа, по примера на САЩ, да добива сама енергоносителите си. Зер в Европа няма шистов газ и петрол? Има разбира се, но тук бюрокрацията не дава енергийна независимост и туйто.

И четвърто, Европа се задължава да купува големи количества американско въоръжение. Това в добавка с петте процента за отбрана, означава, че НАТО се съживява и под американска егида този военно-отбранителен съюз ще затвърди мястото си като най-мощното такова обединение в историята на човечеството. Ревитализирането на НАТО идва буквално месеци, след като мнозина либералстващи анализатори обясняваха как Тръмп щял да закрие НАТО. Е, ние на какво да вярваме? На фабриката за фалшиви прогнози, която бълва истерична анти-Тръмп пропаганда или на очите си? Казваха ни, че ЕС ще надиграе Тръмп при преговорите. В крайна сметка Брюксел даде на Тръмп всичко и в замяна получи нищо. Казваха ни, че Тръмп ще закрие НАТО. В крайна сметка НАТО никога не е било по-мощно и по-добре финансирано. Казваха ни, че Тръмп щял да помогнел на Русия в Украйна, сега предстои всички да видят, че събитията далеч няма да протекат по този начин. Въобще, либералните анализатори позволяват на личните си настроения срещу Белия дом да замъгляват погледа им и да бъркат в прогнозите по начин, по който и телевизионна врачка би се засрамила.

Америка is back, baby. Щатите са отново в ролята на глобален лидер, който пише учебниците по история. До края на мандата на Тръмп САЩ ще е сигурна, богата и индустриално растяща до нива, невиждани в историята. Колко пъти Тръмп трябва да опровергае критиците си, за да спрем да ги слушаме тези критици? Фактите са безспорни. Америка пише история, докато Европа се опитва да запази стария ред и отказва да осъзнае новите реалности. А те са, че ако искаме да ни има, трябва да се погрижим за интересите си. Нищо повече, нищо по-малко.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.