Симптоми и лечение на хепатит

На 28 юли отбелязваме Световния ден за борба с хепатита. На тази дата е роден д-р Барух Блумберг  – носител на Нобелова награда, който открива вируса на хепатит B и разработва диагностичен тест и ваксина срещу него. 

За основните видове хепатит, как се проявяват те е какви са възможностите, отговаря д-р Гълъбина Хинкова от Клиниката по гастроентерология на ВМА.

Съществуват пет основни щама вирусни хепатити – A, B, C, D и E.

Хепатит B и C са най-често срещаните инфекции – годишно се диагностицират 2,2 милиона нови случаи. По-често те причиняват хронична тиха и безсимптомна увреда на черния дроб, която може да прогресира и да бъде диагностицирана късно, след изява на усложненията на чернодробна цироза и/или хепатоцелуларен карцином (първичен чернодробен рак). 304 милиона души живеят с хроничен хепатит В и С през 2022 г., а 1,3 милиона от тях са починали от усложненията на заболяването. Най-малко 60% от случаите на рак на черния дроб се дължат на късно диагностициране и лечение на хронична инфекция с хепатит В и С. Много смъртни случаи от хепатит могат да бъдат предотвратени, тъй като има ваксина за хепатит В, както и ефективни лечения за хепатит B и дори лек за хепатит C. В България вече са въведени безплатни бързи тестове за хепатит В и С, които могат да бъдат изследвани при профилактичен преглед при личния лекар.

Хепатит В

Хепатит В е вирусна инфекция, която засяга черния дроб и може да протече както като остра, така и като хронична инфекция. Предава се по кръвен и полов път, съшо и от майка на дете при бременност/раждане или в ранния неонатален период. Хепатит B може да бъде предотвратен с безопасна и ефективна ваксина. За съжаление само 45% от новородените в света през 2022 г. са били ваксинирани. Всички новородени трябва да получат ваксина срещу хепатит B възможно най-скоро след раждането (в рамките на 24 часа). След това се прилагат две или три допълнителни дози с интервал от поне четири седмици. Ваксината предпазва от хепатит B поне 20 години и вероятно до живот. Тя предлага почти 100% защита срещу вируса. При определени рискови популации като здравните работници се препоръчва приложение на бустерни дози и изследване за протективен титър на антитела.

По отношение на лечението вече съществуват ефективни средства, които не водят до излекуване, но до трайна супресия на репликацията на вируса и го поддържат в неактивна форма, която не уврежда черния дроб. В ход са множество клинични проучвания, които целят да открият медикамент, който трайно да излекува инфекцията. Лечението може да забави прогресията на заболяването, да намали случаите на чернодробен карцином и да подобри преживяемостта на пациенти с хронично заболяване.

Хепатит D

Този вирус изисква наличието на активен хепатит В вирус в организма, за да може да се размножава. Затова хроничната инфекция с хепатит D засяга само хора, които са инфектирани с хепатит В. Около 5% от световното население са засегнати от ко-инфекция с хепатит D. Хроничната инфекция с този вид хепатит се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране на заболяването, което води до по-бързо развитие на чернодробна цироза и усложнения, свързани с черния дроб, включително хепатоцелуларен карцином. Инфекцията с хепатит D може да бъде предотвратена чрез имунизация срещу хепатит B. Появяват се нови възможности за лечение с по-добри профили на безопасност и резултати, които са одобрени в Европа, вероятно предстои скоро да бъдат одобрени и в България.

Хепатит С

Хепатит C също е вирусна инфекция, която засяга черния дроб и протича като остра или по-често като хронична инфекция. Пътищата на предаване са същите, както при хепатит В. Симптомите на острата инфекция могат да включват треска, умора, загуба на апетит, гадене, повръщане, коремна болка, тъмна урина и пожълтяване на кожата или очите (жълтеница). Около 30% (15-45%) от заразените с остра инфекция лица спонтанно се изчистват от вируса в рамките на 6 месеца без никакво лечение. При хроничната форма може да няма симптоми или да се появят обриви, бъбречно заболяване или чернодробна стеатоза без друга обяснима причина. Няма ваксина за хепатит C, но той може да се лекува с антивирусни лекарства. Ранното откриване и лечение могат да предотвратят сериозно увреждане на черния дроб. Диагностиката включва изследване на антитела – анти-HCV, при позитивен резултат се пристъпва към изследване на вирусна репликация. Лечението включва перорален прием на медикаменти, които се наричат общо директно действащи антивирусни средства, продължителността му е между 8 и 24 седмици, като показва много добри резултати по отношение на трайното изчистване на вируса от организма.

Хепатит А и Е могат да протекат като остри инфекции със сериозни усложнения, дори чернодробна недостатъчност. По данни на Световната здравна организация през 2019 г. са регистрирани около 78 000 смъртни случаи в резултат на остри инфекции с хепатит А и Е.

Хората са единственият резервоар на хепатит А, като предаването се осъществява предимно по фекално-орален път и е тясно свързано с лоши санитарни условия. Предаването по кръвен път се случва, но е много по-рядко срещано. Рискът от развитие на симптоматично заболяване след инфекция е свързан с възрастта – само около 10% от децата развиват жълтеница след инфекция, докато тя се среща при повече от 70% от по-големите деца и възрастни.

Хепатит Е се предава главно по фекално-орален път. Вирусът може да причини големи епидемии при предаване чрез заразени водоизточници. В България се регистрират основно спорадични случаи, които в последните години не са редки и понякога могат да причинят сериозна чернодробна увреда дори фулминантен хепатит. Смята се, че тези случаи са причинени от консумация на заразени меса. При бременните хепатит Е вирусната инфекция е особено опасна през третия триместър от бременността.

Световната здравна организация (СЗО) цели елиминиране на хепатита до 2030 г. Основен проблем представлява лечението на хроничните форми, най-вече на хепатит В. За да се постигне тази цел, се изискват общи усилия за осигуряване на достъп на всички новородени до ваксина за хепатит В, подобряване на диагностиката и предоставяне на възможност за лечение на всички, показани за терапия.