Призрачната Балканска федерация

Още Раковски проповядва такова държавно образувание

Ние ще се включим с Тракийска, Добруджанска и вероятно Шопска нация

Един призрак броди из шуматите Балкани - призракът на Балканската федерация. Неясните очертания на тази идея прозират още в ХVIII век, когато гръцкият поет Ригас Велестинлис основава тайна революционна организация. От Виена той призовава християни и мюсюлмани, бели и черни, всички поробени от Дунав до арабските земи да се вдигнат на борба срещу султанската власт.

Следващото столетие мащабният замисъл е подет от сръбския книжовник Светозар Маркович. Той е във връзка с нашата революционна емиграция - внушава є, че избавлението е общо дело на всички балкански народи.

През 1864 г. Георги Раковски пише във вестник “Бъдащност”, че винаги е бил за “съставянето на един съюз от румънския, сръбския и българския народи”. Любен Каравелов, който лично се среща с Маркович, отбелязва: “Нашите надежди в Русия ще бъдат причина да страдаме още цяло столетие. Нашето спасение е в Дунавската федерация, а не в Русия.”

Георги Раковски

Христо Ботев също прегръща проекта. “Да строшим варварския турски ярем и да издигнем на босфорския булевард зданието на свободната Югославянска конфедерация!”, провиква се поетът във вестник “Знаме”.

Призраците на федерацията и комунизма вървят ръка за ръка, защото Маркович и Ботев са сред пионерите на социализма на Балканите. По различно време радикали, земеделци и македонстващи дават рамо на федеративната идея.

Най-последователни са левите сили

През 1909 г. в Белград е проведена Първата балканска социалдемократическа конференция. На нея Димитър Благоев излага становището на нашите социалисти по националния въпрос и предлага създаване на федерация на балканските народи.

След словото му конференцията възприема лозунга за Балканска федеративна република. В проекта се споменава Балканска митническа уния и общ Балкански парламент.

Пак Благоев пришива към утопичната федерация злокачествения македонизъм. На 10 декември 1917 г. той взема думата в Народното събрание. Според него Първата световна война не е усилие да се обедини българското племе, а империалистическа авантюра.

В сюблимието на тази реторика му задават неудобен въпрос. “Ами вие сте родом от Загоричане?”, скача депутатът Георги Данаилов. Той има предвид неговото родно село в Костурско, което е чисто българско.

Апостолът на социализма го смразява с поглед и изстрелва: “Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.”

Македонското славянство е потребно на Благоев за конструиране на Балканска федерация. След войната е създаден проект за такава, но комунистическа. Съветски републики ще са градивният елемент на държавното построение. Ние ще се включим с Тракийска, Добруджанска и вероятно Шопска нация.
Уставът на утопията е изработен през 1921 г. във Виена, приет е в София. “Балканската комунистическа федерация (БКФ) е федерация на балканските секции на Комунистическия интернационал, а именно: на българската, югославянската, румънската и гръцката”, пише в документа. Отбелязано е, че когато и в Албания се създаде секция на Коминтерна, тя ще бъде приобщена към БКФ.

По същото време Христо Татарчев се отцепва от Съюза на македонските братства. Заедно с още около 60 дейци поставя основите на Македонска федеративна организация. Нейният учредителен конгрес е в края на 1921 г.

“Независима федеративна Македония при пълно и равно участие в управлението на всички населяващи я народности да служи за съединително звено между балканските държави за образуване на Балканска федерация”, гласи лозунгът.

Приет е принципът на народностното, а не на швейцарското кантонално федериране!

ВМРО обвинява федератистите в предаване на българските национални интереси и им обявява война. За да се спаси от куршум, Христо Татарчев е принуден да емигрира. Умира в изгнание през 1952 г.
Някои обаче като Тодор Паница са застигнати от дългата ръка на Иван Михайлов. През май 1925 г. той е застрелян по време на представление във виенския “Бургтеатър”. Екзекуторка е годеницата на Ванче - Мелпомена Кърничева.

Паница си подписва смъртната присъда, понеже е във връзка с Георги Димитров. Той е секретар на Балканската комунистическа федерация, чийто център по това време е във Виена.

В началото на 30-те години лозунгът на БКФ за балкански съветски републики е снет, но Димитров си остава пламенен привърженик на проекта. Той има възможност да го осъществи след Деветосептемврийската победа през 1944 г.

Сталин обаче дърпа ушите на Георги Димитров

Героят от Лайпциг се позовава на някакво изказване на Йосиф Висарионович и разгръща мащабна кампания за южнославянска федерация. В срещи между Тито и нашия държавник се обсъждат подробности около бъдещата формация.

Тогавашните вестници бъкат от писания колко ще е добре да се прегърнем с Титова Югославия. Разривът между Белград и Москва за миг помрачава братската атмосфера, но вярата още не е прекършена.

Димитров заръчва на партийния деец Георги Чанков статия, която да анализира новата ситуация. През октомври 1948 г. от първа страница на “Работническо дело” Чанков заявява:

“Не може да има никакво съмнение, че въпреки измяната на титовци, южнославянската федерация, а заедно с това и обединението на македонския народ в своята народна република, ще се осъществят.”

Този шум дразни Сталин, който се опасява, че една силна федерация може да се изплъзне от опеката на Москва. Грузинецът привиква Димитров в Кремъл и ребром му казва, че е сгазил лука. Федерирането на Балканите е вредно за световното комунистическо движение, вдига пръст бащата на народите. Очевидци свидетелстват, че тогава за първи път са видели Героят от Лайпциг със смачкан фасон.

След тази среща Балканската федерация става тема табу.