Какъв референдум, какви пет евро?

У нас пряката демокрация е мистификация

Сега действа Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

„Какви пет лева?“, казваме за абсурдното, което няма да се случи. Сега ще сменим петолевката с еврото. „Какъв референдум, какви пет евро?“, питам в контекста на новата валута. Това е последното издихание на пряката демокрация, която у нас е мистификация.
През 1909 г. ентусиазирани политици изработват Закон за допитване до народа по общински работи. Ако трябва да се вдигне училище, прокара водопровод или сключи заем, населението може да поиска референдум. Кметът на съответната община е длъжен да разгласи въпроса и осигури условия за гласуване.

Изборният ден трябва да е празничен. „Държане речи в деня на допитването и въобще разискване за или против решението не се позволяват; но в другия празничен ден, който предшествува деня на допитването, устройва се публично събрание, дето стават такива разисквания“, повелява законът.
На това събрание жребий определя двама пълнолетни, които заедно с кмета съставят изборно бюро. Гласува се с „Да“ или „Не“. „Събирането, преброяването и прочитането бюлетините става от бюрото, но и всеки гласувач има право да надзирава и контролира“, демократично отбелязва член 7.
Този закон действа до 1934 г., когато Деветнайстомайският преврат му тегли секирата като прекалено либерален. На 17 август Министерският съвет го отменя с друг закон, докладван още същия ден на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира.

През септември 1922 г. БЗНС тика в затвора почти всички опозиционни водачи. Става международен скандал и оранжевите бързат да узаконят репресията. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи. Ще се пускат черни бюлетини за „Невиновен“ и бели за „Виновен“. Върху белите са изредени имената на 22 бивши министри от кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.

На 19 ноември драконовски мерки въвеждат ред и тишина. Дружбашите най-се плашат от виното и ракията. „Питейните заведения от снощи 10 часа са затворени. Днес и довечера ресторантите ще бъдат отворени само за обяд и вечеря, без да се дават спиртни питиета“, съобщава вестник „Утро“.
В бяло гласуват БЗНС и БКП. Широките социалисти също са за съд, но апелират Темида да подбере и земеделците. България не помни по-корумпирани властници, пледират те. Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на ВМРО. От 926 490 гласували 647 313 казват „Виновни“, 223 584 „Невиновни“. Останалите 55 593 листчета са обявени за невалидни.

Ексминистрите сядат на подсъдимата скамейка, но процесът се проточва. От затвора ги спасява Деветоюнският преврат през 1923 г.
Налага се традицията у нас превратите да вървят след референдумите и периодически да заличават волята на масите. Допитването за република или монархия е изключение и потвърждава правилото.

През 1946 г. парламентът приема закон, според който българският народ да реши съдбата на монархическия институт. По този повод ЦК на БРП (к) провежда пленум, а ОФ разгръща мащабна кампания. За агитационни нужди талантът Васил Павурджиев съчинява песничката:

На царчето вече
готвят му вагона - 
ще го експедират
с герба и със трона.

Роялистите плашат, че страната ще стане съветска република. „България няма да бъде съветска република - опонира Георги Димитров по радиото, - но тя ще бъде народна република, в която ръководеща роля ще играе огромното мнозинство на народа - работниците, селяните, занаятчиите и народната интелигенция“, разяснява той.

Тогавашният държавен глава не подозира, че следовниците му два пъти ще се опитат да вкарат отечеството в семейството на съветските народи.
„Според последните сведения, в шест селища броят на гласувалите е достигнал 96 процента, от които само 1 процент е бил за монархията и 1 процент бели бюлетини“, съобщава радио „Лондон“ на 8 септември вечерта.
Официалните данни сочат, че в плебисцита участват 91,63 на сто от избирателите: 92,72 процента дават гласа си за република, 4,37 процента за монархия. Останалите бюлетини са недействителни.

Референдумът Република или монархия е последван от всенародно допитване Кръчма или сладкарница. През 1947 г. Велико народно събрание гласува Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване пиянството.
Заведенията ще пускат кепенци по волята на народа, мъдро отсичат великите депутати. „За затваряне“ и „Против затваряне“, ще пише на бюлетините. „Един ден преди и в самия ден на допитването, всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени“, постановява законът.
Така със замах е решен проблемът „избори-чашка“, който ни мъчи още от Алеково време.
При 60 на сто „За“ кръчмите хлопват порти. Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души, а в селища с над 30 000 жители 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив.

В закона обаче е допуснато недоглеждане. „След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета“, гласи алинея 1 на член 20.
Съдържателите газят народния вот и каращисват лимонадата с ракия, установяват контрольори под клетва за трезвеност. През 1952 г. алинеята е поправена с указ и сухият режим е затегнат.

На 8 май 1971 г. Народното събрание решава новата Конституция на НРБ да бъде приета с референдум. Същият ден е гласуван закон за провеждането му. Виненочервена бюлетина „Да“ и бяла „Не“ ще решат съдбата на основния закон.
Референдумът е насрочен за 16 май. Един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие. „Провъзгласяването на приетата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.“, сочи член 12.
Невероятно, но факт - правилният резултат е обявен предварително!

През 1983 г. беше приет поредният Закон за допитване до народа, с който се определя редът за провеждане на референдуми. Той обаче си остана на книга, защото по схемата референдум-преврат дойде превратната дата Десети ноември 1989 година.
Сега действа Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. От 2009 г. насам многократно е префасониран. Чрез него няколко референдума потънаха в тъмните кулоари на парламента. Съдбата на този за еврото е същата.
„Какъв референдум, какви пет евро?“