Д-р Тоня Станкова, акушер-гинеколог: Ендометриозата често е подценявана

Може да причини сраствания, хронична болка и безплодие

Диагнозата понякога се поставя след години

Ендометриозата е едно от най-често подценяваните гинекологични заболявания, въпреки че засяга между 2% и 10% от жените в репродуктивна възраст. При около 30–50% от случаите на безплодие причината е именно тя. Заболяването се характеризира с наличие на тъкан, подобна на маточната лигавица, извън матката – най-често по яйчниците, фалопиевите тръби и тазовата кухина, но понякога и върху червата, пикочния мехур или други органи.

„Ендометриозата може да причини сраствания, хронична болка и репродуктивни проблеми“, обяснява д-р Тоня Станкова, акушер-гинеколог в София. Причините не са напълно изяснени, но се обсъждат ретроградна менструация (част от менструалната кръв вместо да бъде изхвърлена от матката през цервикалния канал и влагалището, преминава обратно през фалопиевите тръби и навлиза в коремната кухина), генетична предразположеност, имунологични фактори и влияние на околната среда.

Може да се каже, че ендометриозата е коварно заболяване, защото симптомите варират от липса на такива до изразена менструална болка (дисменорея), болка при полов контакт, хронична тазова болка и проблеми със зачеването. Около една четвърт от жените с това заболяване нямат никакви оплаквания, което прави откриването му още по-трудно. Понякога минават години, докато се постави диагнозата.
„Вторичната дисменорея – появата на болки в по-късна възраст при жена, която преди не е имала такива, е сигнал за допълнителни изследвания. Ендометриозата е една от възможните причини, но не е единствената, затова е важно да се потърси гинеколог“, подчертава д-р Станкова.

След подробен разговор за симптомите и тяхната история специалистът назначава образни изследвания – най-често трансвагинален ултразвук и/или ядрено-магнитен резонанс. Те са особено полезни за откриване на ендометриозни кисти (ендометриоми) и по-дълбоки огнища. Серумни маркери като CA-125 могат да подпомогнат диагностиката, но не са достатъчно точни за самостоятелна употреба. При по-сложни или неясни случаи, както и при липса на ефект от лечение, се прилага лапароскопия – минимално инвазивна операция, която позволява едновременно оглед, вземане на тъкан за хистологично изследване и при нужда – отстраняване на огнищата. Лезиите в яйчниците могат да намалят яйчниковия резерв, а срастванията в малкия таз затрудняват оплождането и намаляват ефективността на асистираните репродуктивни техники. Затова ендометриозата се смята за един от основните фактори за стерилитет.

„Целта по време на операцията е да премахнем засегнатата тъкан и да запазим максимално тъканта на яйчника, която произвежда яйцеклетки, за да съхраним шанса за бременност“, пояснява д-р Станкова.
„Предпочитаме лапароскопски или роботизирани операции – пациентките обикновено са млади, а този подход щади тъканите и позволява по-бързо възстановяване“, казва д-р Станкова, която прилага роботизирано хирургично лечение с помощта на системата Da Vinci, осигуряваща триизмерна HD визуализация и изключителна прецизност на движенията.

Роботизираната хирургия е особено полезна при огнища в труднодостъпни зони и при дълбока инфилтрация, тъй като минимизира риска от увреждане на важни структури. Интервенцията се извършва през няколко малки разреза, с минимална кръвозагуба и кратък възстановителен период – обикновено 1–2 седмици.

Ранното откриване на ендометриозата дава шанс за прилагане на щадящо лечение. „Най-важното е жените да не свикват с болката – тя не е „част от живота“. При промяна в менструалния цикъл или поява на нова, силна болка трябва да се потърси лекар навреме“, съветва д-р Станкова. Редовните профилактични прегледи и съвременните хирургични техники дават възможност за по-щадящо лечение, запазване на репродуктивните възможности и по-добро качество на живот.