Ползите и вредата от слънцето върху кожата ни

Всички обичаме слънцето и златистия тен, особено на плажа и в разгара на летния сезон. Неоспорими са ползите от слънцето върху здравето ни, най-вече за синтез на витамин Д, както и при лечението на някои видове кожни заболявания като псориазис и дерматит. Ако спазваме някои правила, разбира се. В противен случай то забързва фотостареенето, нанася щети върху кожата, прави я повяхнала, суха и с неравен тен. 

Днес обаче фокусът е върху едно малко по-различно въздействие на UV лъчите, а именно повишаването на риска от поява на бенки и рак на кожата. Според Американската асоциация по дерматология средно човек от Европеидната раса има между 10 и 40 бенки по тялото си, като повечето от тях са безвредни. Нови бенки се появяват докато сме живи, а някои хора забелязват, че броят им нараства значително след активния летен сезон, особено при по-дълъг и незащитен престой на плажа. 

Какво трябва да знаем за бенките и рака на кожата и защо все  още има хора, които смятат, че е опасно да се премахват бенки? 

В следващите няколко реда може да прочетете колко често трябва да посещаваме дерматолога си и какви стъпки можем да предприемем, за да намалим риска от рак на кожата.

На първо място не всяко образувание по кожата е невус или бенка. Съществуват различни по вид доброкачествени лезии като невуси,  хемангиоми,  себорейни веруки, фиброми и др. С част от тях се раждаме, други се появяват под влиянието на някои фактори на околната среда като слънце, механична травма, а появата на трети е част от процеса на остаряване на кожата. Като дерматолог съветвам пациентите си да посещават веднъж годишно специалист за т.нар. дерматоскопски преглед, извършен със специален уред, който позволява детайлно да се видят спецификите на различните кожни образувания. При пациентите, които имат в семейството си случаи на рак на кожата, е добре това да се случва на всеки  6 месеца.

За какво да следим вкъщи?  

Има няколко основни критерия, които определят дали една бенка е „страшна“ или по-скоро е  козметичен дефект. Т.нар. ABCDE правило е един лесен ориентир за пациентите, чрез който те могат да проследяват промяна в симетрията, границите, цвета, размера и еволюцията на едно образувание, като всяка промяна трябва бързо да ги отведе при дерматолог за окончателна диагноза.

Опасно ли е наистина премахването на бенките? 

Сред пациентите отдавна съществува едно напълно неоправдано и излишно притеснение що се отнася до премахването на бенки. Специалистите използват различни методи за това, например замразяване с течен азот, хирургично изрязване или премахване с помощта на лазер, като методът на работа се избира според вида, размера, повърхността на образуванието, както и оплакванията на пациента. Бързорастящи, болезнени, кървящи лезии са съмнителни за някои видове рак на кожата като малигнен меланом, базоцелуларен или спиноцелуларен карцином и по правило се изрязват в определени граници и дълбочина, като последващото поведение се определя от хистологичния резултат, който дава окончателната диагноза. Премахването на определени лезии не само не е опасно, но понякога е животоспасяващо и пациентите трябва да са спокойни, че когато се спазват последните световни дерматохирургични указания, няма повод за притеснение. 

Как може да намалим риска от появата на злокачествени новообразувания по кожата?

През последните години се пише и говори доста за малигнения меланом, който е най-злокачественият рак в човешкото тяло. Често срещани са още базоцелуларния  и спиноцелуларния карцином, които макар и със значително по-добра прогноза, също налагат лечение и понякога хирургична намеса. Причините за появата на рак на кожата все още не са напълно изяснени. Категорична обаче е вредата от прекомерното излагане на слънце през годините. Малцина знаят, че кожата има способността да помни, или че изгаряния от миналото могат да бъдат причината за появата на рак на кожата дори десетилетия по-късно. Обикновено лезиите се появяват по откритите части на кожата, които са изложени на директна слънчева светлина, като по-уязвими са хората с по-светла кожа, светли очи и коса. Именно затова, специалистите препоръчват редовната употреба на широкоспектърна защита срещу UV лъчи не само на плажа, но и в ежедневието през по-слънчевите дни. Друг вреден фактор, който повишава риска от рак на кожата са т.нар. солариуми или кабини за интензивно придобиване на тен. Поради голямата вреда, която нанасят върху кожата и процесите на стареене в някои държави вече са напълно забранени. Не на последно място е тютюнопушенето. Според последните медицински проучвания при страстните пушачи рискът от поява на спиноцелуларен карцином в областта на устните е 50 пъти по-висок поради канцерогенните токсини, които се отделят в дима. Но пък за тези, които по една или друга причина не се разделят с вредния навик, съществуват редица бездимни алтернативи. При тях не се наблюдава процес на горене и съответно при употребата им отделяните токсини са значително редуцирани – това са никотиновите паучове, изделията за нагряване, както и електронните цигари. И все пак като лекар аз съветвам всичките си пациенти да се въздържат изцяло. 

Кожата е най-големият орган в нашето тяло. Начинът ни на живот се отразява на нейното състояние, здраве и поведение. Няма правилна формула, която да работи при всеки пациент, но определено стремежът към по-добър лайфстайл е правилният подход към една по-млада, свежа и най-вече здрава кожа. А ние, дерматолозите, сме винаги насреща за правилни съвети и грижа.

 
Нашият автор: 

Илиана Георгиева е лекар по дерматология с богат опит в областта на клиничната и естетичната дерматология. Професионалните ѝ интереси засягат инжекционните процедури и лазерното подмладяване на кожата. В момента работи в естетична клиника Dr. Denkova Dermatology. Занимава се с диагностика и лечение на различни заболявания на кожата. Притежава официална диплома по дерматоскопия от Италия, както и сертификати за работа с енергийно-базирани устройства, също от Италия, поставяне на дермални филъри и ботокс. 

Илиана Георгиева е член на Българския лекарски съюз и член на Европейската асоциация по дерматология и венерология – EADV. Има участия в многобройни национални и световни конгреси и семинари в областта на кожните болести. Висшето си образование завършва в Медицински университет – София. Специализира една година в кожна клиника на УМБАЛ „Александровска“, след което продължава своето професионално израстване в Клиника по дерматология и венерология към Военномедицинска академия – София. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт от Факултета по обществено здраве към МУ – София.