Манифестът за обявяване на независимостта на България през очите на евроатлантиците

Историята е такава каквато са я сътворили нашите деди и прадеди, а не каквато ни се иска да е

В предаването „ История БГ“ преди десетина дни посветено на деня на независимостта, покрай многото безспорни факти за неговото значение, съвсем съзнателно бе пропусната началната част на Манифеста. А ето целия му текст:

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико  Търново на 22 септември 1908г.,двадесет и втората година от Нашето царуване

Фердинанд I“

От този текст ясно проличават крайно неприятните за соросоидите факти:

1. Текстът е съчинен от русофоба Александър Малинов и утвърден от германофила Фердинанд, без политкоректно замазване на историческите истини, сега обявявани за „клишета“, от които трябвало да се отървем.

2. В него ясно и точно е посочена последователността на събитията: борбите на българския народ: освободителната война-съединението-последвалото икономическо и политическо развитие до 1908 г. Т.е. без 3-ти март нямаше да има 6-ти септември 1805 г. и 22 септември 1908 г.

3. Почетени са жертвите на руския и румънски народ, както и на опълченците за нашето освобождение /70 000 руси, 8000 румънци, 550 опълченци./

И във връзка с последното тази година нещо да се спомена по медиите за шипченската епопея на 21, 22, 23 август 1877 г. Или да сте чули някой от евроатлантиците да се е качил на Шипка или поне написал два реда за дните, в които се е решила съдбата на България. Дали така почитат съдбоносните за тях битки сърбите /Косово 1389 г./, гърците /Хиос  и Месолонги – 1821 г./, руснаците /Бородино -1812 г./, поляците и австрийци /Виена-1686 г./, англичани /Трафалгар -1805 г./ и т.н.

Дано бъркам, но някъде в паметта ви се върти, че виден наш евроатлантик преди много години наблягаше, че ако азбуката ни е латиница, много по-лесно ще станем истински европейци, т.е. евроатлантици. Не, не може да е вярно, сигурно съм сънувал.

Прав е Джордж Оруел: “Който владее настоящето, той владее миналото, а които владее миналото, владее бъдещето.

Евроатлантизмът сигурно е хубаво нещо, но както и интернационализма преди 1989 г. е  пълна безсмислица, ако в основата на къщата му липсват любовта към Отечеството и уважението към неговите строители през вековете.

Историята е такава каквато са я сътворили нашите деди и прадеди, а не каквато ни се иска да е със “съвременния“ й прочит.