В никакъв случай не трябва да използват изрази като „България ще влезе в клуба на богатите“
След влизането ни в еврозоната, пред настоящето и пред следващите правителства на България остава изпълнението и на три предизвикателства:
1. Влизане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Процедурата е в ход и остава затварянето на няколко глави до окончателното решение. Налице е голяма вероятност да се присъединим към ОИСР още на 01.01.2026 г., което ще даде отражение на повишаване на кредитния рейтинг на България.
2. Реални действия за изваждане на България от т.нар. сив списък за пране на пари на Специалната група за финансови действия (The Financial Action Task Force, FATF). По този въпрос усилено се работи, но перспективите за кога точно ще ни извадят са неясни.
3. Отпадане на визите за посещение на български граждани в САЩ. Третият приоритет е най-труден за прогнозиране и всичко зависи от добрата воля на президента Тръмп, независимо от становището на Държавния департамент. Възможно е това да стане още утре, но има и вероятност да се осъществи - след 3-4 години?!?
Според ръководството на Министерството на финансите истинската комуникационна кампания (в т.ч. срещи с потребителите) ще започне на 01.09.2025 г., т.е. само четири месеца преди определената от ЕП дата за влизането ни в еврозоната – 01.01.2026 г. В средата на 2024 г. ЕК и ЕЦБ целево отпуснаха на България за нейното провеждане 10 млн. €. От тях досега едва ли са похарчени няколко десетки хиляди €.
Бяха излъчени няколко клипа по БНТ за ползите от еврото, а в метрото на София бяха поставени транспаранти и боядисани седалките в метростанциите със знака на еврото. И само толкова засега. Това е крайно недостатъчно. Дори и да получи по една брошура и бъде почерпен със сладки и кафе на бъдещите срещи с гражданите през есента с някой министър или зам. министър, то едва ли ще стане по-добре на стрина Неда и дядо Вичо, ако на следващия ден те не могат да си купят кило сирене, тъй като то е поскъпнало с цели 5 лв. или пакетче масло, което ще струва вече между 8-11 лв. Колкото и да ги уверяват, че това поскъпване не е в резултат от предстоящото ни влизане в еврозоната, то те ще гледат на еврото с недоверие и скептицизъм. Това се отнася за по-голямата част от българите. Със сигурност те ще бъдат прави.
Ето защо смятам, че само четири месеца за комуникационна кампания са крайно недостатъчни. В голяма степен тази кампания се обезсмисля априори, ако ще да бъдат приложени и най-ефективните методи за достъп до потребителите и маркетингови стратегии при нейното провеждане, в т. ч. и да се поканят PR експерти от чужбина - специалисти в промоцията на финансови инструменти. Дори нещо повече, налице е вероятността при евентуални неправилни похвати и непремерени изявления, то тази кампания да има обратен ефект и да обезвери и да обезсърчи още повече нашите сънародници, които и без това след седем поредни предизборни кампании за последните четири години вече на обещания не вярват на никого.
Ето защо изявленията на тези, които ще повеждат комуникационната кампания следва да бъдат много премерени, а речта и стила им обрани. В кампанията в никакъв случай не трябва да използват изрази като „България ще влезе в клуба на богатите“ и то пред хора, някои от които са на минималната работна заплата от 1077 лв. или на минималната социална пенсия от 535 лв. и буквално мизерстват. Клишета като „евроантлантически ценности“, споделяни с народи от Европа, които „имаме общо минало“ също следва да бъдат избягвани. В миналото България е воювала не само с абсолютно всички свои съседни държави, а и с редица други мощни европейски страни, като Великобритания, Франция и Русия през Първата световна война. В общото ни минало с тези народи е имало периоди на конфронтация (например през т. нар. Студена война), а и сме дали свидни жертви във войните.(авторът има прадядо, загинал като подофицер на фронта).
В комуникационната кампания според мен следва да се оборят поне следните доводи на противниците на еврото, които не са верни, които са:
1. След приемане на еврото в България следва да съгласува всеки проектобюджет с ЕЦБ и е възможно да се получи забрана за увеличаване на социалните разходи или повишаване на пенсиите. Няма такова изискване от страна на ЕК и ЕЦБ.
2. След въвеждането на еврото ще се повишат лихвените проценти по кредитите, което не е вярно Точно обратното се очаква да стане и те ще намалеят. Лихвените проценти по кредитите в някои страни в еврозоната наистина са по-високи с 30% отколкото у нас, но това се отнася за не повече от 3–4 страни (в Прибалтика).
3. Според противниците на еврото, „еврозоната е пирамида“ и за нейното съществуване тя има необходимост от свежи постъпления. България евентуално би заплащала дълговете на държави с висок държавен дълг от над 120% от БВП като Франция, Белгия и Италия, което категорично не е вярно. БНБ следва единствено да преведе 960 млн. евро на ЕЦБ, което ще е българският дял в капитала ѝ.
4. Разпространява се слух сред населението, че ЕК ще посегне на спестяванията на българите чрез т.нар. Стратегия за съюза на спестяванията и инвестициите. Това е ключова инициатива на ЕК за подобряване на начина, по който финансовата система на ЕС насочва свободния паричен ресурс на граждани и фирми към продуктивни инвестиции. Целта е да се предложи на гражданите на ЕС по-широк достъп до капиталовите пазари, което ще увеличи благосъстоянието им.
5. Твърди се, че евентуално превалутиране на досегашния курс 1 евро за 1.95583 лв. няма да се запази. Говори се за ново съотношение 1:4 или дори 1:8. Това е фиксирано в закон и на практика това не е възможно без Решение на НС, а сегашния курс и ЕКОФИН и ЕП вече го приеха.
6. Относно дигиталното евро се разпространяват небивалици, с които се „манипулират“ нашите сънародници, че ЕК и ЕЦБ ще „проследяват“ всяка транзакция на всички граждани в еврозоната?!? На гражданите на ЕС, които критикуват правителствата си и ЕК, едва ли не няма да се разрешава да разполагат със своите лични спестявания, което категорично не е вярно. Предвиден е лимит за гражданин на ЕС, който може да харчи от сметката си в дигитално евро от 3000 евро. По този начин ЕЦБ успешно ще конкурира картовите оператори ВИЗА и МАСТЕРКАРД от САЩ.
7. Също така се твърди, ЕЦБ ще управлява резервите на БНБ, което не е вярно. БНБ поддържа над 10 млрд. лв. фискален и валутен резерв, който осигурява стабилността на българския лев в условията на валутен борд и след влизане на България в еврозоната, този резерв ще бъде запазен и управляван от БНБ. С този резерв занапред ще се поддържа частта на България, която е необходима за обезпечаване на използването на еврото от нашата страна и той ще остане у нас. На практика не се променя нищо и този резерв няма да бъде прахосан.
8. Известно е, че задължителните минимални резерви на банките, които понастоящем са 12%, след влизането ни в еврозоната ще станат 1%. Освободеният значителен паричен ресурс българските банки ще насочат към кредитиране на перспективни инвестиционни проекти. Този ресурс следва да се разходва от тях разумно и ефективно.
9. У нас ще има инфлация по-висока от сегашната, тъй като в част от еврозоната инфлацията е по-голяма, което отчасти е вярно, но това се отнася само за 3–4 страни. Данните на НСИ се фалшифицират, което не е възможно, тъй като отчетът му се верифицира от Евростат. Не е вярно и че държавната власт спомага за по-високата инфлация у нас. Вярно е, че трудно ѝ противодейства!
10. С влизането в еврозоната едва ли не ще се ликвидира българската държавност, с което България ще загуби националния си суверенитет, което категорично не е вярно. След въвеждане на валутния борд през 1997 г. също бе налице загуба на известен паричен суверенитет на България, но в никакъв случай това не доведе до загуба на национален суверенитет. Еврото е втората по сила валута в света и това обстоятелство се пропуска.