Искаш ли нещо да се забатачи, вкарай го в комисия

Двадесет и пет са в Народното събрание

Освен постоянни има временни и подкомисии

Първо да обясня произхода на думата „забатачвам“. Иде от Баташкото клане през 1876 година. След драмата американският журналист Дженюариъс Макгахан влиза в църквата "Св. Неделя".

„Това, което видяхме вътре, бе страшно – свидетелства той. – Огромно количество обгорели тела лежаха там, овъглените и почернели останки бяха натрупани до половината към тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен. Гниещите тела бяха страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи такъв ужас. Всички отвърнахме поглед, отвратени и замаяни, и се заклатушкахме навън от този зловещ дом, благодарни, че сме отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото отново и отново над сто пъти.“

Макгахан пресмята, че от 9000 батачани оцеляват едва 1200 клетници.

През 1881 година Иван Вазов среща момченце с антерийка и окъсели панталонки. Пита го откъде е.

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.

С тази трагедия „забатачване“ влиза в българския език. Стигнало се е дотам, че няма оправяне. Днес поробителите са така наречените „комисии“. Искаш ли нещо да се забатачи, вкарай го в комисия. Ще сложат проблема на дръвника и ще му секнат дъха. Повече няма да чуеш за него.

Кодексът на парламента постановява:

„Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, глава пета „Комисии на Народното събрание”. Постоянните комисии разглеждат законопроекти, Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях. Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии. Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.“

Двадесет и пет са постоянните комисии в святата ковачница на закони. Няма да ги изброявам, за да не забатачвам мисловния процес на читателя. Тук са всички сфери на обществения живот, на които им знаем дереджето. Ето я например Комисията по културата и медиите. Тя се изпоти от работа и увеличи заплатите на библиотекарите с 1 процент. Изгаври се с българската книга!

Жестока е битката кой да влезе в комисиите и най-вече кой да е председател. Защото квотата е ограничена, допуска само по двадесетина специалисти  в съответния ресор.

От тези формирования по нищоправене зависят заплатите на депутатите. Най-мъдрите глави на нацията прибират три средностатистически заплати. Към тях се начисляват надбавки за участие в комисиите. Отделно са парите за сътрудници, приемни, венци и букети. Като се тегли чертата, един народен избраник излиза на хазната 12 хиляди лева и отгоре. Всеки календарен месец!

С мисъл за депутатското благосъстояние въведоха и подкомисии. Сега заседават три, едната за защита на потребителите и ограничаване на монополите. Тя каталяса от защита и ограничаване. Миналата седмица „Труд news” проведе анкета „Усещате ли скока на инфлацията с джоба си?“ 61,45% от хората отговориха положително, 31,66% прогнозираха, че ще става и по-зле.

Има „комисионери“, които са като многоръката Шива. Една комисия не им стига, събират парса от няколко. Такъв е Лъчезар Иванов, титулуван Лъчо Мозъка. Вечен депутат, той разхожда екстраординарното си мозъчно вещество от комисия в комисия. В този парламент е заместник-председател на здравната. Присъства в икономическата политика и иновациите, а временно се бори и с райския газ. През 2021 година Иванов официално обяви, че е милионер!

Народното събрание, където няма нищо народно, е котилото на комисиите. Оттам заразата пълзи по милата ни татковина. Няма институция без поне една комисия. Много модерни са по жилищните кооперации във връзка със санирането. Такава комисия забатачи един блок в Свищов. Останаха без тераси и изолация, имаше смъртен случай. Оцелелите обитатели ще мръзнат през зимата.

Ето го и езикът, основно градиво на всяка нация. В цялата ни нова история винаги е заседавала някаква филологическа комисия. Проф. Константин Гълъбов описва заседанията на една от тях в салона на Първа девическа гимназия:

„Беше през летните горещини, та не само Александър Балабанов, ами и други спяха. Даже и аз спях, макар тогава да бях сравнително млад. Но не се спеше приятно, защото професор Стефан Младенов и Елин Пелин се караха често, та ни будеха“, оплаква се Гълъбов.

Когато не дремел, проф. Балабанов настоявал да се пише Овче Поле. „Моля, моля, да се пише Овче Поле и думата „Поле“ с главна буква, да не се слага просташкото, измисленото от изсъхнал мозък малко „п“, както е в невежите правилници и речници“, пледирал той и се аргументирал: „Ами я, ако ти е името Боби Бобов, с малко ли "б" ще пишеш второто, макар и да си син и внук на боб някой?“

Тази комисия заседава чак до хладната есен, но не налага Стара Планина с главно „П“.

Сега Институтът за български език при БАН продължава да нищи словотворчеството. Има девет научни секции, тоест комисии. Чудят се как да оправдаят заплатите. Направиха го със замаха на гения.

Регламентираха Исус да се пише Иисус, с двойно „и“. Което противоречи на фонетиката на българския език. Няма гласни една подир друга освен в освиркванията. „У-у-у“, викат футболните запалянковци.

Съпредседателите на Българо-македонската комисия Ангел Димитров (вдясно) и Драги Георгиев.

Много интересна е Българо-македонската комисия. Години наред тя прелива пустото в празното. Самуил и Гоце Делчев, аджеба, българи ли са или македонци? Макар, че това е исторически доказано. Ослепителят на самуиловата армия Василий ІІ не е Македоноубиец, а Българоубиец. Гоце Делчев сам се определя като етнически българин. Комисията обаче ще продължава да заседава, докато ония ни горят знамето. Вече два пъти!

Най-актуална е Временната комисия за безводието. С мисия да пусне прясна вода през чешмите. „Жаждата ще се забатачи, Стефче!“, увери жена си един приятел докато наливаше мътна течност от водоноска.