Прекършената съдба на „крипто-кралицата“ Ружа Игнатова

Автор: Figaro

Тя е издирвана жива или мъртва заради завличането на три милиона инвеститори

Връзките й с организираната престъпност предполагат жесток край на нейния живот

Българката изчезна мистериозно през 2017 г., оставяйки след себе си загуби от $4,5 млрд. 

Авторитетният парижки всекидневник „Льо Фигаро“ публикува в момента поредица от напоителни дописки под общата рубрика: „Падението на майсторите на криптовалутите“. Под №3 видя бял свят на цели две страници статия, посветена на нашата сънародничка Ружа Игнатова. Публикуваме я без редакторска намеса и с незначителни съкращения.

Къде ли би могла да се скрие Ружа Игнатова? Дали се е укрила зад високите стени на някоя укрепена вила в Кейптаун, Южна Африка? Или „храни рибите“, след като е била разчленена преди години от организираната престъпност и хвърлена в морето? От 25 октомври 2017 г., когато е видяна да слиза в Атина от самолет на „Ryanair“, пристигнал от София, пищната бизнесдама просто се води за изчезнала. Като е оставила след себе си 4,5 милиарда долара щети, нанесени едва за три години на три милиона жертви, които са є повярвали. И все пак нищо не е предопределило „д-р Ружа“ да бъде извършителка на тежки престъпления. Напротив, българката, родена през 1980 г. в Русе, отдавна си е изградила образа на образцов имигрант, интегрирал се перфектно в Германия, чието гражданство получава, след като се мести там със семейството си на 10-годишна възраст. Владееща свободно руски, немски, английски и български език, тя получава докторска степен в университета в германския град Констанц, преди да посещава за кратко, според нея, лекции в университета в Оксфорд - Англия. След това се присъединява към българския клон на престижната консултантска компания „McKinsey“, където работи до 2009 г.
„Тя отчаяно искаше да забогатее.“

На следващата година „самоизградилата се жена“ се впуска в предприемачеството със собствен бизнес. Тя и баща є купуват немска леярна, която е на ръба на фалита. Веднага освобождават 50 от 135-те работници и служители на фабриката. Но това не е достатъчно: фабриката затваря година по-късно. И с основание - според синдикатите на заетите в нея, новият собственик е откраднал 1 милион евро от касата.

В съда Ружа Игнатова признава фактите и обещава да върне всичко. Съдията ѝ предсказва „социално позитивно бъдеще“, но въпреки това я осъжда на 14 месеца затвор условно. През 2013 г. тя открива биткойна, чиято разменна стойност неочаквано скача до 1000 долара, а след това развива идеята за крипто пенсионни спестявания и прави конкретен бизнес-план. Чувствайки се уверена в него, тя отлита за Сингапур, за да присъства на конференция по темата. Там тя се запознава с Карл Себастиан Грийнууд – безнесмен с противоречиви атестации,  който вече е ръководил „BigCoin“ – крипто-проект, стартиран през 2013 г., но който така и не се разраства. Той веднага попада под влиянието на Игнатова и през 2014 г. двамата инвеститори решават да си партнира., за да създадат нова криптовалута – „OneCoin“, която наричат „Убиеца на биткойн“. Двамата бързо се обграждат с множество състоятелни акционери - американският адвокат Марк Скот, бившия тенисист Ян Фроде Андерсен, ръководителя на мощната холандска банка „ING“ - Пит Аренс и други.

„Схема на Понци“

„OneCoin“ емитира първия си „токен“ през януари 2015 г. Криптовалутата е насочена към интернет потребители, които не са запознати със сектора и за които понятията „добив“ и „блокчейн“ са сложни за разбиране. След това „OneCoin“ е популяризиран благодарение на своята „достъпност“ - за да се сдобие с токени, всичко, което човек трябваше да направи, е да закупи „обучителни пакети“, продавани на цени между 100 и 27 500 евро, обясняващи простичко как да се „копае“ в златната мина. Всеки пакет предлага също така и възможност за набиране на нови инвеститори в замяна на определено количество криптовалута. Това на практика е „Многостепенна“ система, наречена „схема на Понци“ и позволяваща на по-старите членове на „кръжока“ да получават заплащане от новите членове. 

И клиентите започват да се стичат при Ружа Игнатова с главоломна скорост. През юни 2016 г., на сцената на лондонската арена „Уембли“, тя вече се хвали с два милиона активни потребители. „Ще удвоим броя на вашите токени!“ - обещава Игнатова на тълпа от възторжени инвеститори, след като се появява пред тях в екстравагантна червена рокля и под звуците на популярното парче „Girl on Fire“ на Алиша Кийс. Въобще откакто стартира платформата си, българката умело поддържа имидж на лъскава шефка. Тя дори започва да краси корицата на изданието в България на финансовата библия „Forbes“. Успехът на „д-р Ружа“ е толкова голям, че тя си е спечелила прякора „Кралица на криптовалутите“ и се радва на множество придобивки по целия свят - вили в Лондон и Германия, гигантски мезонет в Дубай, суперяхта, частен самолет...

„Подадени жалби“

Но към края на 2016 г. купонът беше прекъснат. Подадени бяха жалби от инвеститори от цял свят, които твърдяха, че не могат да изтеглят обратно парите си, вложени в „OneCoin“. Известният проектант на „блокчейн“ Бьорн Бьерке разкри в социалните медии измамата - платформата не е имала „блокчейн“ - децентрализираната технология за съхранение и предаване на информация, на основата на която се емитира дадена криптовалута. С други думи, не е имало „токени“, тоест „печеливши жетони“ или иначе казано Ружа Игнатова е продавала вятър.

Съответно през 2017 г. ФБР и „Европол“ стартират операция „Сателит“ за разбиване на мрежата на българката. Около сто души са арестувани, включително Карл Себастиан Грийнууд. Компютърът му е изтарашен до дупка и  на бял свят се появяват старите му имейли, които разкриват чутовните измерения на измамата.

„Льо Фигаро“ успя да се запознае с някои от тях. Така например през лятото на 2014 г. двамата крадци Игнатова и Грийнууд наричат „OneCoin“ - „боклук валута“. През август на същата година българката обявява „стратегия“ за напускане на компанията без страх от съдебно преследване - „Вземай парите и бягай, обвинявайки някой друг.“ Игнатова пише още на Грийнууд: „Ние всъщност не копаем в златна мина - ние заблуждаваме хората.“ На което той отговаря: „Може ли член, който се опитва да бъде разумен, да разбере, че ние не инвестираме в машини за „копаене“, а че това е просто един софтуер, който просто работи за нас?“

„Обкръжена от ФБР“

Доказателствата са ясни. Всичко онова, което ФБР трябва да направи, е да се добере до покрилата се в България Ружа Игнатова. За целта бюрото арестува нейния интимен приятеля Гилбърт Арманта, след което го освобождава след обещанието му той да измами Игнатова, убеждавайки я да отлети за Съединените щати. Следват няколко дни на телефонни разговори между двете влюбени гълъбчета, но пожеланата среща между тях не се случва. „Бих искала да ти се доверя, но не мога“ - казва дамата на възлюбения си. Защото откакто са започнати разследванията срещу нея, „д-р Ружа“ е станала подозрителна. Дори параноична.

ФБР издава заповед за арест на „крипто-кралицата“ на 12 октомври 2017 г. Тринадесет дни по-късно тя е видяна за последно в Гърция, качвайки се в Порше с още трима мъже. Оттогава „д-р Ружа“ е в неизвестност. През юни 2022 г. тя бе включена в списъка на ФБР с десетте най-издирвани в света престъпници, в който преди това беше Осама бин Ладен. Слуховете за местонахождението є са най-различни и широко разпространени. Има свидетели, които твърдят, че са я били виждали във вила в Южна Африка. Българските медии пък спекулират, че тя е променила самоличността си, че дори била станала мъж.

Най-сериозната теория обаче остава тази, че Игнатова е била убита. „Вероятно храни рибите...“ - допуска Деймиън Банкал, който е специалист по киберпрестъпления и основател на уебсайта „Zataz“. Интересното е, че след изчезването є, разследванията започват да разкриват нейните връзки с организираната престъпност, която властите подозират, че била изпрала парите на Ружа чрез фиктивни компании, които тя е създала. Една от тях например е била управлявана от трафиканти на оръжие, осъществявали контрабанда на автомати от Северна Корея за Иран.

Най-четени