Труд
Автор:
Труд news
Има една стара пословица, която гласи: „По-добре цар на село, отколкото просяк в града”. Макар и на пръв поглед да звучи логична, идеята е, както при всеки устоял на времето афоризъм, да те накара да се замислиш и да прозреш по-дълбокия втори план на това уж просто изречение.
Доколкото селото е асоциация за по-лошия и труден начин на живот, а градът за благосъстояние и цивилизационен прогрес, идеята е, че е по-лесно да изпъкнеш и да си водещ фактор в една по-слабо развита и бедна среда, отколкото да се бориш за първенство сред големите.
Горе-долу това се случва в момента и в България в битката за позиционирането й в международен аспект на фона на новата геополитическа реалност. Видно е, че тече преформулиране на позициите на големите играчи и се оформя нов световен ред. Формирането на Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп е важна част от тези промени. Шансът на България да заеме достойна позиция сред другите силни държави при пренареждането на политическите карти е очевиден.
На фона на историческите моменти, които се случват сега, у нас имаме една креслива политико-олигархична шайка, която се бори да запази статута си на провинциален онбашия. Партии като ПП, ДБ и прочее формации с повече говорители по медиите, отколкото реални гласоподаватели, до момента имаха ролята на ментор в говоренето по всяка обществена тема.
Подкрепяни финансово и методически от международния спекулант Джордж Сорос и мрежата му за задкулисно влияние, тези групировки се кичеха с определението „хората на американците”. Те паразитираха спокойно върху българските институции и превърнаха в доходоносен бизнес това да обясняват колко е зле България и как може да се оправи само и единствено с тяхната експертиза и техните хора по върховете на властта, медиите и бизнеса.
Само, че американците си взеха държавата от ръцете на Сорос и промениха начина си на поведение. Грантовете спряха и сега у нас „царете на село” започнаха да се притесняват, че ще спрат да ги викат „в посолството”. Ама не защото посолството се е сменило, а просто защото се е прочистило от агентите на Сорос и започва да работи по много по-открит и честен начин. Начин, при който селските първенци „йесмени” са излишни.
Подплашени, че губят позициите на попа, кмета и даскала в българската провинциална действителност, соросоидите се опитват да блокират всякакви възможности държавата ни да се изтласка нагоре към общата геополитическа маса за преговори на новия световен ред. Тяхната самозаблуда е, че ако България продължи да е в слаба международна позиция и те също ще продължат да плават по повърхността на блатото, в което са свикнали да цъфтят.
Отиващото си правителство и парламентарно мнозинство доминирано от ГЕРБ също е разкрачено в позицията си дали да продължи да се бори да е цар на село или да се опита да стане уважаван гражданин не само на града, а и на света.
На този фон единствената категорична позиция по посока на развитието на България и достойната й роля в геополитическата среда е на ДПС- Ново начало и лидера й Делян Пеевски. До момента само Пеевски подкрепя твърдо влизането на България в Съвета за мир на Тръмп.
Ироничното е, как родните политически играчи не се свенят да се прегрупират по частни интереси в позициите си по международните въпроси.
На теория в България имаше ясно прозападно мнозинство, което подкрепя пътя на държавата ни към прогрес и демокрация в лицето на ГЕРБ, ДПС-НН и ПП-ДБ. С техните гласове България влезе в Шенген и в Еврозоната. От друга страна имаме проруски формации като Възраждане, Величие и експрезидента Радев, които тласкат България на изток и се противопоставяха на тези политики.
Сега следващата стъпка в потвърждаването на прозападните позиции на България, отново е критикувана от т. нар. „копейки”. Те винаги са били осмивани от „градската десница” и се окарикатурявани като селския Мунчо, едва ли не. Само че сега към тази карикатура се присъединиха и Асен Василев, Божидар Божанов и Ивайло Мирчев. Колко е иронично наистина Градската десница да пее в един хор със селския идиот.
