Труд
Автор:
Ирен Делчева
Пожарната търси обучени хора за първа долекарска помощ
Преди дни Националната пожарна обяви конкурс за парамедици, които да оказват първа помощ не само на пострадали от пламъци, но и при катастрофи и бедствия. Тази професия у нас обаче, е с неясен статус, хората, които спасяват животи, не се водят дори медицински специалисти. Защо въпросът за спешната помощ години наред не е в законовите приоритети на политиците питаме Ива Пехливанска.
- Г-жо Пехливанска, пожарната обяви конкурс за назначаване на парамедици. Има ли желаещи?
- Интерес има, но той е значително под необходимия минимум, който би гарантирал устойчивост и ефективност на системата. Това не е въпрос на липса на хора с мотивация, а на липса на държавна политика, която да направи професията предвидима, защитена и достойно заплатена. Кандидатите много бързо осъзнават, че ще поемат изключително висока отговорност за човешки животи, често в условия на риск за собственото си здраве, без това да бъде адекватно компенсирано нито финансово, нито институционално. От юридическа гледна точка, конкурсите се провеждат в рамките на съществуваща нормативна уредба, която не дефинира ясно професионалния статут на парамедика, а това демотивира потенциалните кандидати. Липсата на ясно кариерно развитие и на правна защита при изпълнение на медицински дейности в екстремни условия също играе съществена роля.
- За първи път ли пожарната търси такива кадри?
- Не, но за първи път се прави по-ясен опит парамедиците да бъдат интегрирани като реално функционално звено, а не като помощен персонал. Исторически погледнато, парамедиците в системата на МВР и спешната помощ са били използвани фрагментарно, без ясна концепция за ролята им при масови инциденти, катастрофи, пожари и бедствия. Проблемът е, че този процес не е подкрепен с цялостна законодателна реформа, а се разчита на подзаконови актове и вътрешни правила, които не могат да заместят липсата на ясно регламентирана професия в Закона за здравето и Закона за лечебните заведения.
- Какво трябва да умеят те и каква е разликата между тях и лекарите?
- Парамедикът е високоспециализиран специалист по доболнична спешна помощ. Медицинската му компетентност обхваща кардиопулмонална реанимация, управление на дихателните пътища, овладяване на масивни кръвоизливи, разпознаване и стабилизация на шокови състояния, работа с автоматични дефибрилатори и т. н. Разликата с лекаря не е в значимостта, а в обхвата на правомощията. Лекарят поставя диагноза и провежда лечебна стратегия, докато парамедикът действа по протоколи с цел стабилизиране на пациента в първите минути - така нареченият златен час. Медицинската наука е категорична, че именно тези минути определят изхода при тежка травма или остро състояние.
- А вашите колеги могат ли да работят самостоятелно без лекар или фелдшер?
- На практика - често да. По закон - не напълно. Това е едно от най-сериозните противоречия в системата. В реални ситуации парамедикът често е първият и единствен медицински специалист на място, но нормативната уредба не му дава достатъчно автономност и правна защита. Това поставя парамедиците в уязвима позиция - те трябва да действат бързо, но носят риск от юридическа отговорност за действия, които са медицински оправдани, но слабо регламентирани.
- Колко парамедици има у нас и те достатъчно ли са?
- По официални и професионални данни като численост парамедиците в България са над 2500, но реалната картина е изключително тревожна - над 50% от тях вече са емигрирали и работят в чужбина. Основната причина не е липса на призвание или подготовка, а невъзможността за пълноценна професионална реализация у нас, съчетана с ниско възнаграждение, неясен статут и ограничени правомощия. Особено сериозен е проблемът в системата на Центровете за спешна медицинска помощ. Малките населени места и отдалечените региони не наемат парамедици, въпреки че изпитват остър и хроничен недостиг на лекари и медицински сестри. Това води до забавяне на първата медицинска намеса, претоварване на наличните екипи, компромис с качеството на доболничната помощ и повишен риск за пациентите. От експертна гледна точка това е парадоксална и неефективна управленска практика - държавата е инвестирала ресурс в обучението на тези кадри, но не създава условия те да бъдат използвани там, където нуждата е най-голяма.
- Защо тази професия е подценявана в България?
- Това е резултат от дългогодишно институционално бездействие. Парамедиците се намират в своеобразна „сива зона“ между системите - те не са пълноценно интегрирани нито в здравеопазването, нито са ясно и последователно дефинирани в системата за сигурност и гражданска защита. През последните години темата за парамедиците все по-често навлиза в публичния дебат, най-вече в контекста на недостига на кадри, тежките инциденти, пътно-транспортния травматизъм и реакцията при бедствия и кризи. Зад този дебат обаче стои по-дълбок и системен проблем - липсата на цялостна, последователна и дългосрочна държавна политика по отношение на професията „парамедик“. Това е професия, която е ключова за функционирането на всяка модерна система за спешна медицинска помощ и гражданска защита, но в България остава нормативно, институционално и обществено подценена.
- Вярно ли е, че парамедиците получават заплата колкото шофьор на линейка?
- В повечето случаи парамедиците получават възнаграждение, което е равно или незначително по-високо от това на шофьор на линейка. Макар формално това да изглежда като изравняване, на практика то не съответства на годините обучение, обема на професионалната подготовка, допълнителните курсове и придобитите квалификации, както и на нивото на отговорност, което парамедиците носят. Те преминават през специализирано обучение, работят по медицински протоколи и вземат решения в условия на висок риск и силен времеви натиск, често в първите критични минути след инцидент. От тази гледна точка, настоящият модел на възнаграждение не отразява реалната сложност и тежест на труда, нито стимулира професионалното развитие и задържането на кадри в системата. Това несъответствие между квалификация и заплащане е един от факторите, които демотивират парамедиците и допринасят за отлива им от българската система за спешна помощ, включително чрез емиграция.
- Парамедиците не се водят медицински специалисти, защо?
- Причината е в остарялата и непълна нормативна уредба, която не е адаптирана към съвременните модели на доболнична и спешна медицинска помощ. Българското законодателство изостава от развитието на спешната медицина като самостоятелна област и не отразява реалните функции и отговорности, които парамедиците изпълняват на практика. От научна и медицинска гледна точка това е несъответствие с утвърдените международни стандарти, според които те са неразделна част от здравната система и извършват медицински дейности по стандартизирани клинични протоколи, насочени към спасяване на живот и стабилизиране на пациента в доболничния етап. От юридическа гледна точка ситуацията е проблематична, защото лица, които извършват медицински интервенции и носят висока професионална отговорност, не са признати като медицински специалисти по смисъла на действащото законодателство. Това води до ограничен достъп до професионални права, недостатъчна правна защита при изпълнение на служебните им задължения и формално изключване от ключови механизми на здравната система. В резултат се създава нормативен вакуум, който не защитава нито парамедиците, нито пациентите, и който възпрепятства пълноценната интеграция на професията в спешната медицинска помощ.
- Има ли парамедици във „въздушните линейки“ - хеликоптерите за спешна помощ?
- Към настоящия момент в хеликоптерите за спешна медицинска помощ няма включени парамедици. Основната причина за това не е липсата на подготвени кадри или експертен потенциал, а неясният професионален и правен статут на парамедиците, който възпрепятства пълноценната им интеграция във въздушната спешна помощ. Това обаче не отменя факта, че именно парамедиците са сред най-подходящите специалисти за работа в реанимационните екипи на въздушните линейки. Те са обучени да действат в динамична, рискова и силно ограничена среда, да вземат бързи решения под натиск и да оказват животоспасяваща помощ в първите, най-критични минути след инцидента - период, който често е решаващ за преживяемостта на пациента. Присъствието на парамедици във въздушните линейки освен очевидните и признати предимства, ще доведе и до пълно съответствие с утвърдените международни модели, при които парамедиците са ключов компонент на HEMS системите.
- Докъде стигнаха законодателните предложения за определяне на ясни правила за тази професия?
- Законодателните предложения са внесени и формално се намират в процедура на обсъждане, но реалният им напредък е бавен и фрагментиран. Това не е изключение, а по-скоро типичен пример за начина, по който се движат структурните реформи в здравеопазването и спешната помощ в България. От една страна, липсва ясно изразена политическа смелост и последователност за провеждане на реформа, която не носи бърз публичен ефект или краткосрочни политически дивиденти, но е жизненоважна за функционирането на системата в дългосрочен план. Реформата при парамедиците е именно от този тип - тя е „невидима“ за широката публика, но критична за качеството и ефективността на спешната медицинска помощ. От друга страна, процесът се затруднява и от институционална инерция, междуведомствени разминавания и липса на координация между здравеопазването, вътрешните работи и образователната система. В резултат законодателните промени остават на ниво намерения и частични корекции, вместо да се превърнат в цялостна, системна реформа, основана на доказателства, международни практики и реалните нужди на българската спешна помощ.
- Какво бихте казала на политиците?
- Бих им казала, че реформата при парамедиците не е нишов или второстепенен въпрос, а ясен лакмус за способността на държавата да мисли системно за човешкия живот и обществената сигурност. Става дума не просто за една професия, а за ключов елемент от доболничната спешна помощ, реакцията при бедствия, катастрофи и кризи - области, в които всяко забавяне и всяко нормативно колебание се измерват в пропуснати възможности за спасяване на човешки живот. Препоръките са ясни и отдавна формулирани от експертната общност - необходима е пълноценна интеграция на парамедиците в системата на спешната медицинска помощ и сигурността, включително ясно място в междуведомствената координация, използване на техния потенциал във въздушната спешна помощ, където бързата и компетентна медицинска намеса е от решаващо значение, създаване на реални стимули за задържане на кадрите в страната, както и изграждане на дългосрочна кадрова политика, вместо реактивни и кризисни решения „на парче“. Всяко отлагане на тези решения има цена. И тази цена не се измерва в бюджетни проценти или административни удобства, а в човешки животи, в задълбочаваща се кадрова криза и в загубено доверие в държавата като гарант за здравето и сигурността на своите граждани.
- Трябва ли всеки от нас да е малко парамедик, за да може да помогне в критична ситуация на пострадали?
- Категорично да. В общество, което се сблъсква все по-често с инциденти, катастрофи и природни бедствия, базовите умения за първа помощ са форма на гражданска отговорност. Именно затова трябва да се мисли системно за ранно и достъпно обучение. Показателен и изключително положителен пример в тази посока е проектът за обучение по първа помощ на ученици от 6. клас на територията на община Бургас, в който е чест за нас да участваме. Това е модел, който доказва, че децата могат и трябва да бъдат подготвяни да реагират адекватно в критични ситуации. Добра практика би било подобни обучения да се провеждат на местно ниво, периодично и целенасочено, като обхващат различни групи от населението - ученици, възрастни хора, служители в администрацията, доброволци, спортни клубове. Това не изисква огромен ресурс, но има потенциал да спаси реални човешки животи.
Ива Пехливанска е юрист с дългогодишен професионален опит в областта на международното право, медицинското право и здравния мениджмънт. Завършила е международни отношения, право и здравен мениджмънт в България, както и международно право със субспециалности “Национална сигурност” и “Права на човека” във Великобритания. От 2022 г. е първият юрист-парамедик в България, както и съучредител и председател на Управителния съвет на Съюза на парамедиците в България.
