До попската ракия ли опряха данъчните?

Откак парламентът се разпусна, се надявахме, че капиталната тема за ракиените казани и пукницата домашно производство поне временно ще отпадне от дневния ред на обществото. Не би, не би. И понеже всичко в държавата върви по мед и масло, та няма на кое да му се върже кусур, дайте сега да душим по дирите на ракията. И ето ги данъчните кучета в манастирските изби. Набарват в Троянския нам кви си количества бутилки без бандерол и разлайват медиите като на кучешка сватба.

И наместо епископ Сионий, игумен на светата обител, да се яви на тв екраните и да се обърне към душегубно обезвереното, опоганчило се население с премъдри слова на вразумление и утешение, светиня му бе призован да се обяснява по телевизиите подобно селски казанджия, спипан в пивоварни прегрешения. И рече той, че макар фаталната ракия да не е предназначена за търговия и никога да не е изнасяна за продан, ще си плати акцизите, за да дава пример на изрядност, за подражание на останалите казанджии… Оправдава се негово преосвещенство, гаче е извършил главоломно престъпление.

Недоумяваме дотам ли опряха данъчните. Следващата им стъпка очакваме е да надничат в манастирските магерници, да им обложат и бобеца на софрата - законно ли го произвеждат и има ли сертификат. В някои манастири въдят пчели и продават мед, за да се препитават, другаде ловят пъстърви, тук-таме отглеждат добитък и мляко, които предлага на сергийка някой чернодрешец, плодове, зеленчуци и още каквото си там отвъждат, току да припечелят за насъщния. А в женския Соколски манастир плетат терлици за богомолците, де ги раздават, де ги продават. Без описания за съставките на материята, представете си. С тях как ще се постъпва според данъчните разпоредби? Що не ги погнат и тях, какво чакат? Току-виж хазната преляла.

То, верно, Господ Исус Христос е прокудил търговците от храма, но в писанието никъде не се споменава, че на свещеника е забранено да си произвежда храна и напитки за лични нужди. А какво пият апостолите на тайната вечеря, моля? Вино, сипвано от големи съдини. Без бандерол… Пък и данъчните дали дебнат “търговците” в храмовете от благочестив подтик? Силно се съмняваме, като имаме предвид колко предпазливи и снизходителни са те към босовете мафиози, които укриват данъци в гигантски размери бетер Ал Капоне. А се втурнали да тормозят ракиените производители, че зер там минава. А колкото до злепоставянето на Българската православна църква - от това по-лесно няма. Не че тя не дава основания за упреци, но ракията е най-дребнавият повод, който принизява и унижава институцията по особено противен начин. Би могло проблемът да се реши дискретно на нивото на неговата нищожност.

И освен това нали църквата беше независима от държавата? Може да си произвежда за лично ползване и без бандероли и прочие държавни изисквания. Като е да си бръкне в джоба за ремонти на манастирските сгради и реставрация на безценни икони и стенописи, държавата се стиска като кокичка. Но като да облага попските еликсири, е много ербап - с тия постъпления като ги прибавих ония от терлиците, вече хазната ще запращи по шевовете.

Дали пък туй не е акция, подсторена от конкуренцията на асовете в алкохолния бизнес? Те са способни на всичко, за да съсипят и най-безобидното образувание на заграбения от тях терен. Давят го като питбул - булонка. Преди няколко години лобито им успя да прокара забрана за производство на ракия в по-малки количества от норми, толкова завишени, че по-дребните фирми да не могат да ги изпълнят. И така изхвърлиха бутиковите ракийки от пазара. А между тях имаше чудесни постижения в бранша, със своя верна клиентела. На монополиста такива не му минават. Той не е естет, той е хищник. След като селският казан му беше трън в окото, защо манастирската изба да не му е греда? Още повече че една троянска гроздова, произведена в манастира, е в пъти по-качествена от купената в хипермаркетите. Варена е от плодове, расли по чисти места, приготвена по стари, традиционни технологии, обогатена с билки от балкана. Е, не я сипват в ефектни бутилки и етикети с китни лозя, гербове, корони, грамоти и бандероли безсъмнено, а вътре - спирт с есенции. Даже само като основа за сравнение качествената напитка е противопоказна за монополиста. Затова него подозираме за хайката на данъчните из манастирските мазета. Щото, ако бяха толкоз бдителни и принципни спрямо църковните придобивки, щеше да ги заинтригува колекцията от ролекси на пловдивския владика Николай (разгулно отбелязал 10-годишнината, откак е митрополит) - как, откъде, с какви постъпления я събра. А не да рипат край колекцията от отлежала сливова на дядо Сионий.

Опиум от избата

Освен ненавиждани по цял свят у нас данъчните служби стават и за посмешище. Последната им издънка с бандеролите в манастирските изби ги направи за резил. Изглежда някой им е напомнил мнението на Маркс за религията като опиум за народите. И като не открили тъдява канабис, хванали се за ракията. И тя опива, какво!

Коментари

Задължително поле