Продължение от миналия брой
Мегалитният комплекс Гьобекли тепе е по-стар от Стоунхендж и египетските пирамиди
Широка магистрала ни води все по на изток от турския град Газиантеп, успоредно на границата със Сирия, към друг голям областен център – двумилионния Шанлъурфа или само Урфа, както е старото му име и както по-често го наричат. Пътьом минаваме покрай един от най-големите бежански лагери на брега на река Ефрат, в който, казват, има 500 хиляди души. Те, разбира се, не се виждат, а ние бързо прибираме фотоапаратите, когато постовият недвусмислено показва с ръце да се махаме.
А и целта ни е съвсем друга, туристическа – мегалитният комплекс Гьобекли тепе, за който писахме тази пролет, когато беше открит за посещения. През 2018 г. обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, а Министерството на културата и туризма на Република Турция обяви 2019-а за Година на Гьобекли тепе.
Подкрепата на държавата и добре изградената инфраструктура привличат хиляди туристи, сред които чужденците сме малцинство – освен нас има само малка група американци от Чикаго. Обектът е достъпен за инвалидни колички, покрит е с плътна конструкция, издигната през март, която освен разкопките, пази и хората на сянка под жежкото слънце. Недалече от него забелязваме
нещо блестящо, приличащо на летяща чиния
което някак не ни се връзва с пейзажа. Оказва се покривът на други разкопки, защото до момента са разкрити едва 5% от мистичния комплекс и работата продължава.
Най-старата му част е на 12 000 години, по-новата – на 10 000. Това го поставя по време преди Стоунхендж в Обединеното кралство (със 7000 години) и от пирамидите в Египет (с 4000 години). Досега са разкрити 200 колони, изсечени от камък. Интересното е, че строежът е в кръг и се състои от четири също кръгли „градове“. На колоните са изобразени животни, които очевидно са обитавали тези места в много далечното минало – лисица, бик, глиган, хиена, пеликан. Още по-интересното е, че всичките са мъжки, и то в ерекция, което навежда учените на мисълта, че става дума за култов комплекс, в който вероятно са извършвани жертвоприношения от местните ловци-събирачи.
В интерес на истината, никой не знае какво точно е било предназначението на градежа, защото всеки нов завоевател го е заривал и е строил отгоре нещо друго. За последно се е смятало, че е византийско гробище, докато местен овчар не открива едно от изсечените върху камъка изображения и немският археолог Клаус Шмит не се „заравя“ по-надълбоко в песъчливата, камениста могила. А за любителите на турските сериали гидът ни добавя извън беседата, че вече е заснет 8-сериен филм за Гьобекли тепе с участието на добре известната и у нас актриса Берен Саат („Забраненият плод“, „Пепел от рози“).
На 40 км от неолита попадаме в истинско средновековие – в селището Харан, известно със своите
конусовидни къщи
като тези в Пулия, Италия, а също и в Дамаск, в Судан и може би на други места по света. Но за къщите след малко – първо посещаваме останките на най-стария университет по ислям в света с неговата 35-метрова кула. Толкова е висока сега, но някога е била 75 метра и се е използвала за обсерватория. Ученият Ал Батани е изчислил тук за първи път разстоянието между Земята и Луната, а други умни глави още през третото хилядолетие пр. Хр. са открили нулата.
Харан е възникнал преди 5000 години като спирка по важен търговски път в Северна Месопотамия. Самото му име произлиза от шумерски и акадски и означава кръстопът, керван. Споменато е още в Стария завет – тук е отседнал Авраам по време на пътуването си от Урфа на юг и неговият баща Тера е починал в града. Затова сега харанци твърдят, че са потомци на Авраам, съответно – и на Адам. Градът не е променил името си още от онези библейски времена.
Всичко това научаваме, докато отпочиваме на дебела сянка пред къщата на Халил Казил, отпивайки от уникалното кафе мърра, което се сервира точно колкото една глътка. Затова пък е силно (вари се 6-8 часа) и има особен вкус – оказва се, след справка с гугъл-преводача, на кардамон. Освен кафето ни сервират и ледено студен айран с млечна пяна отгоре – истинска благодат в горещината, която в края на юни е „само“ 39 градуса. Това е нищо, смеят се домакините, през лятото става 50, а миналата година е измерен температурен рекорд – 62 градуса, и са пържили яйца на слънцето. Затова районът е по-подходящ за туризъм през пролетта и есента, но и сега не липсват посетители, главно религиозни поклонници.
Прадядо на Халил е дошъл от Ирак преди 300 години. Имал е 9 жени и 45 деца. Всяка от каменните къщи имала отделна стая с конусовиден покрив за членовете на фамилията, но всички живеели заедно. Къщата на Халил е с 22 стаи, в които е приятно прохладно. Сега никой не живее в тях – превърнати са в туристическа атракция. Можеш да се облечеш в традиционни дрехи срещу 5 лири и да се снимаш, или да си купиш сувенири, както и да се поразходиш на камилата, която лежи в прахоляка в очакване на клиенти. Домакинът ни е на 30 години и има 4 деца, но казва, че са само толкова, защото още е млад. Иска 10…
Продължава в следващия брой.