Обвиниха в опит за убийство мъжа, врязал кола в хора до парламента в Лондон

В Саудитска Арабия започва хаджът – годишното мюсюлманско поклонение

Дмитрий Песков: Политизирането на „Северен поток-2“ е неправилно

Путин направил три сватбени подаръка на австрийската външна министърка

Трус с магнитуд 8.2 в Тихия океан

Путин и Меркел обсъдиха Украйна, Сирия, „Северен поток-2“ и иранския ядрен въпрос

Нов трус от 6.2 по Рихтер удари индонезийския остров Ломбок

Пожар избухна в борова гора над Карлово

Задържаха 60-годишен мъж, застрелял младеж след спор за велосипед

Кои зодии са психопати

На 19 август 2018 да почерпят

Уникална драма в дебюта на Кристиано Роналдо за „Юве“!

Да те цакат с виртуална бира Най-странните приложения за смартфон с милиони потребители

САЩ готвят санкции за фирмите, които участват в „Северен поток-2“

Петрова нива събра хиляди родолюбци

Дъблин хвана юздите на Брекзит Това се случи, след като дълго обмисля трезво как и защо да го направи

Стормонт, седалището на парламента на Северна Ирландия в Белфаст.

Знаете ли онзи анекдот за човека, който си търсил изгубеното куче/котка. Обикалял улиците в паника и го викал по име. Срещнал едно дете с колело и започнал припряно да му описва липсващия домашен любимец. Да разказва колко го обича, колко му липсва и е важен за него. А детето го изгледало със съмнение и му казало: „Ти май се опитваш да ми откраднеш колелото.“ Предвид случая, който ме наведе на този анекдот, може би към детската реплика трябва да се добави и „отново“.

Така поне прозвучаха в ретроспекция думите на ирландския външен министър Саймън Ковени в петък в Дъблин. Който на съвместната пресконференция преди разговорите с британския му колега Борис Джонсън отвя перчема на последния с декларацията си, че Дъблин ще настоява в преговорите на Лондон с ЕС за Брекзит, всички части засягащи бъдещите отношения между Великобритания и Ейре в Северна Ирландия, да бъдат изяснени в дълбочина, преди да се говори за каквото и да е друго. И бъдещият преходен период в двустранните отношения трябва да продължи най-малко 4 до 5 години, а не предлаганите от Лондон две. Шах!

И преди са изненадвали с коментар или въпрос Борис Джонсън пред камерите, но този път изражението му си беше за историята. Ако беше жив идолът му Уинстън Чърчил, сигурно щеше да го плесне по врата. Все пак британският първи дипломат съчлени бърз отговор, докато Ковени завършваше изявлението си, че Лондон разбира „чувствата на ирландските си приятели“, но не смята, че ще е необходимо чак „толкова много време“ да се разберат след Брекзит.

Въпреки това се качи в лимузината след разговорите с ирландския топ-дипломат припряно и видимо посърнал. Най-вероятно премисляйки няколко много бързи телефонни обаждания, които му се е наложило да направи по спешност, на път за следващата си официална среща с председателя и членове на Дейл-а (ирландския парламент). Където несъмнено са му натъртили отново всичко, което вече е чул от Саймън Ковени.

Дъблин е решил най-накрая да вземе инициативата в онази част от делбата с Брюксел, която Лондон се опитва да омаловажи в публичното пространство по редица причини, несъмнено свързани само с британските (английските) интереси. Един вид опасяват че „май се опитват да им откраднат колелото“. Предвид до каква степен ирландци и англичани се познават „и до кътните зъби“ в исторически план, затова и „отново“.

„Шут в зъбите“ в момент, в който Лондон драпа отчаяно да затвори до края на годината „първата глава“ от преговорите с ЕС, прекарвайки почти тихомълком въпроса за статута на границата в Ирландия. Британците вече заявиха готовност на отстъпки пред Брюксел върху сумата на „сметката за развода“с ЕС, която е най-експонираната тема от ежемесечните срещи на Мишел Барние и Дейвид Дейвис.

Всичко това разбира се само и само най-накрая да стигнат до заветната „втора глава“ от преговорите – търговските параметри на бъдещите отношения на Великобритания с 27-те, след като страната напусне ЕС. Където е „разковничето“, според Лондон, на бъдещия му имагинерен глобален просперитет, който ще настъпи рязко в 23:00 часа по Груниуч на 29 март 2019 г. Точният час си го записаха и в закона за излизане от ЕС, който още дъвчат в камарата на представителите на британския парламент. За да съвпада с полунощ централноевропейско време. Почти всичко са си сметнали в Лондон на теория. Без разбира се да се съобразяват с календара или интересите на който и да е друг.

Ирландците обаче следят най-внимателно от всички ни последните 18+ месеца самосъздадения хаос на съседния остров, съзнавайки че неминуемо той ще засегне и тях. И колкото са икономическите рискове от Брекзит за двете държави, които имат помежду си седмичен стокообмен в размер на 1 млрд. евро, толкова са и политическите, по заветната граница в севера на Ирландия.

Но ако британците са традиционно известни кибритлии по характер, съвременните ирландци, макар и да не падат по-ниско след няколко питиета, все пак се опитват да мислят трезво преди да заемат официална позиция или предприемат конкретно действие. Дори ако трябва да отнеме 18 месеца, през което време единствено Брюксел да отстоява гласно интересите им. Защото след това всичките ще трябва да застанат като един, за да превърнат взетото решение в успешно. Направиха го с икономическия бум на „Келтския тигър“, в който се превърнаха в началото на века, още с първите години след мирното споразумение в Северна Ирландия. Постигнаха го и с пълната промяна на имиджа си пред света като нация, култура и традиции, за по-малко от 20 години; от най-общо известни от новините като „народ на католици-бомбаджии, който мрази англичаните-протестанти“ преди договора от Разпети петък от 1998 г., до детелините, леприконите, Св. Патрик, келтската народна музика, Майкъл Флатли, „ривърденс“-а, ирландски барове, уискита и т.н., които са изнесли пред света до 2017 г.

Както и да го погледнем обаче всичко което са постигнали на Смарагдовият остров оттогава досега – икономически и социално – в момента е изложено на риск от непредсказуеми фактори, в основата на които „отново“ стоят британците.

Време за маневри

Ейре има пълното право на вето върху каквото и решение да вземе Съветът на ЕС за преминаване към следващия етап от преговорите за Брекзит, ако не е удовлетворена от постигнатото като споразумение за статута на единствената сухопътна граница между британците и ирландците, и всички европейци. Как ще използва Дъблин възможностите си да повлияе на процеса засега остава в сферата на гаданията. Същевременно политическата криза, която е парализирала парламента на Северна Ирландия от началото на годината, не само не дава признаци да се приближава да разрешаване, но рискува и да допринесе допълнително за общата атмосфера на напрежение от двете страни на Ирландско море.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.