Много българи всеки ден си задават въпроса какво слагат на масата си и има ли кой да контролира храните, които консумират. Отговорът не е труден. С това е ангажирана БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) - държавната институция, гарантираща безопасността на храните и хранителните добавки, отговорна и за добиването на безопасна продукция от селскостопанските животни - мляко, месо, яйца и техните производни.

"Достатъчно ефективен ли е обаче този контрол?", бе въпросът, който на среща с пловдивчани постави д-р Вяра Гришина, ветеринарен лекар и кандидат за народен представител от листата на коалиция "АБВ-Движение 21" в Пловдив. "На хартия това е така, но на практика нещата са далеч от разписаното", декларира д-р Гришина и припомни, че агенцията е задължена да взема проби от продукти на всички нива по хранителната верига - производител, склад, доставчик, търговска мрежа. Нейните лабораторни анализи единствени се признават като меродавни и това е причина, поради която се забранява на собственици на животни да продават продукцията си директно на пазара. Въпреки огромните правомощия на БАБХ се оказва, че в търговската мрежа се продават масло с растителни мазнини и високо водно съдържание и сол, сирена, които не са узрели и отново с високо съдържание на вода, сол и растителни мазнини. Установи се, че добавки като подсладители, консерванти и белтъчни компоненти рязко се разминават в храни, предназначени за бившите социалистически страни и тези от така наречения западен свят.

Д-р Вяра Гришина не скри тревогите си, че животните, които се колят за лична консумация, не минават през кланничен месопреглед от ветеринарен лекар. Това създава огромен риск за здравето на тези хора, както и за техните близки и роднини. Особена опасност представляват прасетата, които не се изследват за трихинела. Проблемът до голяма степен продиктуван от факта, че за трихинела имат право да изследват само лицензирани лаборатории, които са по една на 3 области. Не е реално да се заколи прасе във Видин през почивните дни, да се вземе проба и се изпрати в понеделник във Враца, а хората да чакат още 2 дни да излезе резултат и чак тогава да консумират месото от това животно, посочи ветеринарният специалист. Още по-рискови са отстреляните в почивните дни и по празниците диви прасета, които са с най-висок риск от заразяване с трихинелоза. "Огромните правомощия на БАБХ са неефективни по отношение гарантиране на здравословна и безопасна храна, а от друга страна техните действия и права задушават дребния животновъден бизнес. Те са пречка за развитието на фермерски пазари и създават изкуствен протекционен режим за определени компании", категорична е д-р Гришина. Затова от коалиция "АБВ-Движение 21" предлагат следното:

1. Да се създадат селски фермерски пазари.

2. Собствениците на животни да имат възможност свободно да продават продукцията си на фермерски пазари, като предварително придобият документ от лаборатория - държавна или частна, че яйцата и млякото им не съдържат болестотворни бактерии и животните са под ветеринарен контрол.

3. Да се оборудват с нова съвременна апаратура за диагностика държавните лаборатории към БАБХ за по-добро и качествено изследване на храните, както и да се следи за по-подробното описание на съдържанието върху етикетите.

4. Да се разреши изграждането на кланнични площадки в по-големите села, за да може месото за лична консумация от домашни животни да се преглежда от практикуващи на терен ветеринарни лекари и се гарантира безопасност за населението. Същите ветеринарни лекари да имат правото да изследват месото за трихинела.