Д-р Захари Зарков, началник на сектор „Психично здраве” към НЦОЗА пред „Труд”: Една пета от нацията е с психични проблеми

Програма на Центъра намалява самоубийствата

Д-р Захари Зарков завършва медицина през 1997 г., а от 2005 г. е специалист психиатър. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ-Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ ”Александровска”. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, водене на профилактика при депресии и шизофрения. В момента е началник сектор „Психично здраве” в Национален център по обществено здраве и анализи и зам.-ръководител на проект „Подобрени услуги за психично здраве”.

- Д-р Зарков, какъв процент от хората страда от някаква форма на психично разстройство?

- Много трудно е да се каже колко хора имат в момента симптоматика на някаква психична криза. Предишното ни проучване от 2007 г. показа, че около 19,5% от българската популация в някакъв етап от живота си имат често срещано психиатрично разстройство. Това са тревожните и депресивните разстройства. И тук не са включени деменция, шизофрения, биполярна болест. Последните ни данни от 2017-а показват намаляване на тревожностите и депресиите на 14,5% и раздвижване на процентите вътре, при самите болести. Това е добре в сравнение с 2007 г., но не е цялата психиатрична картина за съжаление. Има 1-2% хора с шизофрения, отделно са деменциите, личностовите разстройства, епилепсиите и т.н. Може да се каже, че около една пета от нацията ни има психиатрични проблеми.

- Според последното проучване на Националния център по обществено здраве и анализи обаче българинът дава сравнително висока самооценка на психичното си здраве. Доколко реалистично е това?

- Интервюто не е самооценъчно, то се провежда от анкетьор и върви по специално изготвен и структуриран въпросник. Т.е. не се попълва анкета и интервюираните не оценяват сами себе си. Въпросникът се нарича Съставно международно диагностично интервю и в него има както явни, така и скрити въпроси. Резултатите показват, че българинът недооценява ситуацията около психичното си здраве, не си дава и достатъчно ясна сметка какво се има предвид под понятията психично здраве и качество на живот. Ако пък разбира, прикрива някакъв проблем, защото смята, че с срамен, защото има стигма.

- Това ли е причината да се чувства българинът дискомфортно по отношение на терапията при психиатър или психолог?

- Все повече хора започват да се обръщат при нужда към такъв специалист. Особено млади хора, които имат емоционален проблем, свързан с любов, раздяла, семейни отношения. Професионалната психологична и психиатрична помощ се търси все по-често у нас, но доскоро не беше така. Това се отнася най-вече за хората във възрастовата група 25-55, които са активно работещи и които осъзнават, че проблемите им не са неврологични или кардиологични. Данните от първото проучване показваха, че само 20% от имащите нужда, са получили помощ и едва 5% от тях са се консултирали с психиатър, а останалите – с други специалисти. Това е само една пета от всички, които са се нуждаели. Една от причините е психиатричната стигма и е много трудно, особено по-възрастните хора, да бъдат убедени в нуждата от професионална психиатрична помощ. Има и хора, които вместо това са потърсили други медицински специалисти, а между 4 и 6% са избрали нетрадиционни методи. По-лесно е да се повярва на магичното, на ирационалното. Това отлага решението на проблема, губи се време.

- В последния доклад на Европейската психиатрична асоциация за България се посочва, че психиатричните грижи са пред срив заради недофинансиране на сектора, недостиг на човешки ресурс, погазват се основни човешки права на пациентите, условията в психиатриите са тежки и т.н. Как бихте коментирали това?

- Това се отнася за психиатричните стационари – държавните психиатрии и центровете за психична помощ, които имат леглова база. Те действително не са в добро състояние, липсват им ресурси, не са обезпечени кадрово и това се знае. Държавата и Министерството на здравеопазването са тези, които би трябвало да осигурят условия за нормалното функциониране на тези стационари. Но липсва воля за решаването на проблема. Единствено за психиатрия няма нито една клинична пътека. Амбулаторната психиатрията не е пред срив, но не е достатъчна. Има нужда от добре оборудвани и работещи стационари. В доклада има 20 препоръки и ако се изпълнят дори само половината, нещата ще тръгнат по-добре. Няма препоръка за закриване на легла и психиатрии, а напротив – да се назначи повече персонал, да се вдигнат заплатите, за да стане специалността по-привлекателна, да се въведе допълнително обучение на персонала, да се създадат рехабилитационни програми в стационарите, където са тежките случаи като шизофрения, тежка биполярна болест, деменция и пациентите, които са опасни за околните или за себе си. Много работа има за вършене в този сектор.

- Има ли докладът някакъв санкциониращ механизъм, какво следва оттук нататък?

- Не, няма. Но ако искаме да сме европейци, трябва да се съобразим с него. Министерството на здравеопазването е поело ангажимент в лицето на зам.-министрите да се работи за решаване на проблемите. До голяма степен проблемът е и в честата смяна на министри и работата на парче. Отделно приоритет за министерството са предимно болниците, диализните центрове и т.н. и така то се превръща в министерство на болестта. Приоритет трябва да е превенцията на болестите, средства трябва да се дават за опазването на здравето, не само за лечение, за да е наистина министерство на здравеопазването.

- Кои проблеми са най-наболели по отношение на хората със зависимост/и?

- Проблемът със зависимостите също е сериозен, още повече, че става въпрос за млади хора. Ако говорим за тежките зависимости, има метадонови програми и те са достъпни. Ако говорим обаче за зависимости към алкохол и никотин, там нещата са по-постни. Има една клиника в Суходол и тя не в добро състояние. Организират се и групи за взаимопомощ. Зависимостта се лекува с психотерапия. В България обаче закон за психотерапията няма. При нея има правила, които трябва да се спазват, но това не е регламентирано у нас.

- Каква е честотата на зависимостите у нас?

- Наше изследване през 2007 г. показва, че 3,3% от хората имат зависимост (към алкохол или друга субстанция). Според данните от 2017 г. 4,76% злоупотребяват с нещо.

- По какви проучвания се работи в момента?

- Работихме три години по голям норвежки проект, който включваше обучение на общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници за откриване на тревожност и депресии, направихме публична кампания за проблемите на психичното здраве и разработихме информационна система за самоубийствата. Обучихме 1700 души в четири от шестте статистически региона на страната – Югозападен, Южен Централен, Югоизточен и Североизточен. Останаха необучени специалистите от Северен Централен и Северозападен регион – Плевен, Враца, Монтана и др. Идеята беше да видим – на база данните за самоубийства и суицидни опити – има ли смисъл да обучаваме джипита, психолози и социални работници да откриват навреме тревожност и депресия. Анализите, с които ни помагат колеги от Норвежкия институт по обществено здраве, показват, че броят на хората, починали в резултат на самоубийство, е намалял в тези четири региона в сравнение с останалите два. Данните са актуални и ще продължим да ги анализираме. Те показват, че има смисъл да се работи в тази посока, защото броят на умиранията намалява в регионите, където има обучени специалисти.

Коментари

Задължително поле