Д-р Надежда Тодоровска е зам.-генерален директор на БЧК, Ръководител направление „Социално-оперативни дейности“ и директор „Социално-здравна политика“ в Секретариата на Националния съвет на организацията.

Нейният професионален път: завършва стоматология 1992 г., работи за БЧК от 1999 г., а е на тази позиция от 2005 г. насам.

Завършва Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – здравен мениджмънт и е Доктор по финанси, парично обръщение, кредити и застраховане (застраховане и социално дело).

Участва в инициирането и създаването на различни нови за здравеопазването ни модели, свързани с въвеждането на професията парамедик у нас и обгрижването на пациенти в домашна среда от професионално подготвени за целта екипи. Участва в редица международни форуми и представлява българските НПО в Съвета на Европейската платформа на възрастните хора AGE.

- Д-р Тодоровска, тази година Световният ден на първата помощ бе отбелязан на 11 септември – дата, на която преди 20 години хиляди загинаха или пострадаха. Разкажете ни малко повече за идеята зад този ден и как БЧК го отбеляза?

- Българският червен кръст (БЧК) е част от едно голямо международно семейство – на Червения кръст и Червения полумесец. Преди 162 години (на 24 юни 1859 г.), по време на битка край Солферино (Северна Италия), един млад женевски търговец става свидетел на ужасяващите страдания на хилядите ранени войници на бойното поле след военните действия. Той успява да организира доброволци от съседното село и с тяхно съдействие оказва първа помощ като дава шанс на оцелелите за живот.

Това бележи началото на тази хуманна идея, която е в основата на нашето Международно движение. И сега, когато говорим за Световния ден на първата помощ, ние се връщаме към друг един тежък епизод в нашето съвремие, когато хиляди хора загубиха своя живот в резултат на атаките на 11 септември преди 20 години.

Значението на първата помощ за спасяването на човешкия живот и здраве и усилията, които полага червенокръсткото движение през годините да разпространява това познание, предопредели взимането на решение от Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, всяка втора събота на месец септември да се чества Световният ден на първата помощ.

Да бъдеш активен и да помагаш на пострадали хора при инциденти, да участваш в спасяването на човешки живот, това е начин да бъдеш доказан хуманист в действие, а и реално да си полезен в обществото.

- През тази година фокусът бе върху децата и училището, младите хора. Трябва ли учениците да се обучават по първа помощ и къде стои България в сравнение с другите европейски държави в това отношение?

- Тази година фокусът действително беше насочен към учениците. Такъв бе и призивът към тях - „Бъдете герои по първа помощ в училище и във вашата общност“. Затова всички наши усилия и внимание се отправиха към най-младите участници в нашето общество – децата, които тръгват на училище и които са изложени на много рискове по време на пътуването до училище, в самото училище, при екскурзии и т.н.

БЧК организира курсове за различни възрастови групи, включително и за най-малките. Обучаваме ги още от детската градина до по-напреднала ученическа възраст.

Във всеки един етап обаче трябва да търсим възможности да повтаряме тези познания, защото те избледняват с времето. Ако нещо си чул и си научил сега, то след пет години със сигурност много малка част от наученото е останала в съзнанието ти. Това съответно трудно би те направило адекватен и уверен да окажеш първа долекарска помощ в реална ситуация и с пострадали хора. В тази връзка Българският младежки Червен кръст е изключително активен и осъществява различни дейности сред децата.

- Знаем, че БЧК обучава по първа долекарска помощ всички млади шофьори. Кой друг би могъл да премине подобен курс?

- Не мога да кажа, че голяма част от българското население е обучено. Само около 30% са преминали еднократно обучение под някаква форма.

БЧК има курсове за кандидат-водачите на МПС съгласно Закона за движение по пътищата. Това е задължително обучение. Няма друга такава нормативно обусловена подготовка по първа помощ в България, за разлика от много други европейски страни. Извън тези курсове, в повечето случаи става въпрос за подготовка по първа долекарска помощ на доброволни начала. И в този смисъл, дори в училищата това, което правим, става изцяло по желание на учениците, учителите и директорите.

Важно е да се знае, че усвоеното веднъж в рамките на осем учебни часа, не може да остане трайно и със същата сила приложимо при пътен инцидент с пострадали хора през следващите 20-30 години, когато един човек е активен шофьор. Необходимо е знанията да се опресняват и БЧК, който е сертифициран от Глобалния референтен център по първа помощ към МФЧК, дава на всички свои успешно завършили курсисти сертификат, който е валиден пет години. Това е максималният срок, за който е установено, че след него едно познание трябва да бъде повторено.

За нашата страна е добре да бъдат включени към задължителната подготовка по първа долекарска помощ хора от различни професии, защото има производства, които носят рискове и водят до необходимост от прилагане на адекватна първа помощ на мястото на производствения инцидент.

Тъй като процентът на обученото население в България е все още нисък, не бихме могли да кажем, че сме напълно сигурни в готовността на хората да оказват първа помощ. В повечето случаи говорим за еднократно преминали различни курсове, т.е. нямаме солидната подготовка, която се създава в резултат на повтаряемост на наученото.

А това определено касае всички ни когато правим оценка на какво можем да разчитаме при различни бедствия и други по-масови инциденти.

- Събитията от края на летния сезон, а и от последните дни – пожарите, инцидентите в планините и високият брой пътнотранспортни произшествия, повдигат въпроса за това колко е важно да можем да окажем първа помощ когато това е необходимо. Има ли българинът достатъчно знания и умения, за да реагира адекватно, макар че Вие частично отговорихте на въпроса?

- Точно в това е проблемът, както споменах. Много малко хора са преминали обучението, а още по-малко са тези, които са го повторили.

Има важни неща, които трябва всеки да знае, независимо дали става въпрос за пожар, за пътен инцидент и т.н. Защото човешкото тяло е много крехко и лесно ранимо и бързата и адекватна намеса може да спаси нечий живот.

Например при пътен инцидент, на първо място задължително трябва да се обезопаси мястото на произшествието и да се гарантира безопасността на този, който ще оказва първа помощ. След това трябва да се провери състоянието на пострадалия и да се предприемат незабавни мерки спрямо тези хора, които не могат да чакат идването на екипа на Спешна помощ. Става въпрос за ситуации, при които има нарушение на дишането и кръвообращението, масивни външни кръвотечения. След десетата минута, ако не е спряно кръвотечението на засегнат кръвоносен съд, трудно би могъл да се справи и медицинският екип, пристигнал на местопроизшествието.

Много е важно хората да знаят, че трябва веднага да подадат сигнал на телефон 112 и да предоставят адекватна и коректна информация - да се опише какво е състоянието на пострадалия, доколкото свидетелят има познания в дадения случай, и разбира се, броят на пострадалите, точното място на инцидента.

- Това ли са най-важните неща, които трябва да знаем, и какъв съвет бихте дали на хора, които са станали свидетели или участници в ПТП?

- Всички, които са били свидетели на инциденти с пострадали, знаят колко е важно да са преминали обучение по първа долекарска помощ. То им дава увереност при спасителните действия. В една такава стресова ситуация самият свидетел е с високо количество адреналин, трябва да  действа бързо и адекватно, а това се учи само по време на курсове с практически занимания.

Моят призив към всички е да намерят начин, тъй като има достатъчно възможности, да се обучат да оказват първа помощ. БЧК има на своя сайт мобилно приложение Първа помощ-БЧК. Оттам може да се получи напълно безплатно теоретична информация. Но тя не е достатъчна, ако към нея няма и практически упражнения.

Другият вариант е да се посети някой от курсовете ни, където в тренировъчна среда с манекени и други пособия, теоретичните познания да се превърнат в особено полезен практически опит. Така те биха могли да изградят най-правилната техника при оказване на помощ при загуба на дишане, при кръвотечения, счупвания и т.н.

Всичко написано на теория е хубаво, но когато липсва практическата опция да се изпробва на подготвен за целта терен, може да се окаже недостатъчно.

Затова решаващо за адекватното действие на този, който иска да окаже първа долекарска помощ е неговата комплексна подготовка и мотивацията му да даде шанс за живот.