Нови коли за скиорите Радослав Янков, Алберт Попов и Владимир Зографски ще карат Audi Q5

Джип отнесе светофар в столичния кв. Овча купел

Борисов присъства на първото заседание на лидерите на ЕНП, ръководено от новия президент Доналд Туск

Хиляди алжирци излязоха на протест срещу провеждащите се президентски избори

БАБХ ще взема проби на всяка пратка с птиче месо и субпродукти с произход Полша, предназначени за България

Топлофикация Русе плаща 80 000 лв. обезщетение на жена, паднала в изкоп с вряла вода

Комисар Венелин Младенов е новият началник на „Пътна полиция“ в Пловдив

Арестуваха пловдивски антимафиот за търговия със стоки менте

Рекордни 19 номинации за „Треньор №1“

Президентът Радев: България високо цени приноса на Суверенния Малтийски орден за отстояване на хуманизма и солидарността

Елизабет Втора купи подаръци за персонала на Бъкингамския дворец

Мега турнирът на УЕФА

Пожар избухна на руския самолетоносач „Адмирал Кузнецов“, пострадалите са десет

Шофьор загина след катастрофа Блъснал го пиян водач на микробус

Полицията задържа извършители на въоръжени грабежи от магазини

Еврошампионът по кикбокс Димитър Пенчев: Победиш ли, преборваш себе си и противника

Димитър разкрива, че винаги усеща подкрепата и обичта на българската публика, която му дава допълнитени сили.

Психическата тренировка е много важна и тя при мен е постоянна – разкрива Димитър Пенчев, европейският шампион за професионалисти в кикбокса. – Защото моят противник също е толкова добре физически подготвен, колкото и аз. И същите часове прекарва в залата. Но мога да го победя с правилно мислене и спазване на тактика. Иначе идеи много, но ако не са в точния момент, не се получава.

Само преди дни 30-годишният плевенчанин постигна най-големия успех в кариерата си, като ликува с титлата на континента в категория до 66,800 кг. На галавечер в Испания състезателя на „Скорпион“ победи представителя на домакините Андони Иглесиас, №1 в Европа в по-леката категория, в 5-рундов мач. Българинът наложи специфичният си и атрактивен стил, като на два пъти хвърли съперника в нокдаун, а след последния гонг реферът победоносно вдигнаха ръка на нашето момче. И този път в ъгъла на Димитър бе неговият баща и треньор Камен Пенчев, първият ни световен шампион от 1995 г.

„До последно не можехме да се зарадваме – признава шампионът. – Все пак бяхме в Испания, на тяхната галавечер, срещу техен боец. А и в нашия спорт има съдийски пристрастия. Но, след като чух името си и ме обявиха за шампион, радостта бе неописуема.“
Всъщност Пенчев изпраща най-успешната си година в кариерата. През лятото стана №1 на Балканите, а миналия месец се окичи със сребро на мондиала в Сараево, което е първото му отличие от световно първенство.
Зад гърба си боецът има 15 мача при професионалистите, спечелил е 13 от тях, а 7 е приключил с нокаут. Има и две загуби. На аматьорски ринг боевете му са над 100.

Димитър с баща си Камен Пенчев, който през 1995 г. ликува със световната титла след нокаут над руснак на галавечер в Сочи.

Всъщност Димитър започва да се занимава с кикбокс от ранна детска възраст. Покрай баща си е постоянно в залата, наследява и специфичния му стил на игра.

„Не зная с какво точно ме грабна кикбоксът, но ми харесаха първите неща, на които ме научи моят баща – признава шампионът. – Дисциплината и уважението към хората. А на състезание чувам единствено неговия глас. За мен той е изключително голям авторитет – перфекционист, много се вглежда в детайлите и страшно много му вярвам.“

Първото състезание на момчето обаче е в бокса. Тогава е на 13 години и губи на републиканското първенство. Но пък с това се появява мотивацията да се докаже, че може. Две години по-късно Димитър вече е шампион на България в кикбокса, а през 2012-а стига до първата си титла на международния ринг, като става №1 на Балканите при мъжете на първенството във Варна. Следват куп медали и златни отличия. „Винаги търся категоричната победа, нокаута – казва шампионът. – Не винаги се получава, което означава, че има още какво да уча. За щастие тази година счупих каръка и за първи път стигнах до медал на световно. А европейската титла чувствам, като най-големия си успех досега. Баща ми също беше безумно щастлив. И за първи път нямаше никакво недоволство. Иначе преди дори и са съм бил, все нещо намираше.” Пенчев разкрива, че най-бързият му нокаут е за 20 секунди. Засега обаче му е трудно да определи кой е най-тежкият му мач. „Всички един е тежък – смята той. – Защото, дори и да си победил, значи си се преборил и със себе си, и с противника.“

По тялото на шампиона има доста татуировки. Признава, че не му помагат, и ако може, би махнал някои от тях, но… Не е суеверен и няма ритуали преди мач, но вярва в нещо свое.

А отскоро, за да подобри още формата си, Димитър се е захванал да тренира и борба.
Редом със спорта шампионът не изпуска и образованието си. В момента следва НСА с треньорски профил „кикбокс“. А за разлика от повечето ни изявени състезатели, отново по настояване на татко си, завършва средно общообразователно училище, а не спортно.
И въпреки, че все още учи Пенчев работи като треньор в клуба на баща си. Първите му уроци към малчуганите, са тези, които е получил самият той.

„Дисциплина и уважение към хората, постигнали нещо в живота – откровен е боецът. – Защото в днешно време, доста често децата не са научени на уважение, което е грозно. Така, че първо се „приземяваме“. И тези, които искат, се променят, другите си тръгват от залата. После идва двигателната култура, също в повечето случаи е на много ниско ниво. Децата са с на

Димитър с приятелката си Симона, с която през пролетта очакват първото си дете.

днормено тегло, понякога не могат да правят кълбо, да тичат в строй, все елементарни неща, но много съществени.“

А относно болката от травмите Пенчев разкрива, че се преодоляват с времето. „Излезеш ли на ринга, забравяш всичко – казва той. – В противен случай противникът разбира за слабостите ти, ставаш уязвим. Научил съм се да прикривам болката.“

Иначе в свободното си време шампионът обича да прекарва с близките и приятели, както и с любимата Симона. Тя е студентка по право, развива и собствен бизнес. През пролетта влюбените очакват първата си рожба.
А Димитър, след като е покори европейския връх, се е запътил съм следващата си мечта – да стъпи и на световния пиедестал.
„Може да е следващата година или след две, но ще стана шампион!“, категоричен е боецът.

Снимки Атанас Антонов

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.