Еврошампионът по кикбокс Димитър Пенчев: Победиш ли, преборваш себе си и противника

Психическата тренировка е много важна и тя при мен е постоянна – разкрива Димитър Пенчев, европейският шампион за професионалисти в кикбокса. - Защото моят противник също е толкова добре физически подготвен, колкото и аз. И същите часове прекарва в залата. Но мога да го победя с правилно мислене и спазване на тактика. Иначе идеи много, но ако не са в точния момент, не се получава.

Само преди дни 30-годишният плевенчанин постигна най-големия успех в кариерата си, като ликува с титлата на континента в категория до 66,800 кг. На галавечер в Испания състезателя на „Скорпион“ победи представителя на домакините Андони Иглесиас, №1 в Европа в по-леката категория, в 5-рундов мач. Българинът наложи специфичният си и атрактивен стил, като на два пъти хвърли съперника в нокдаун, а след последния гонг реферът победоносно вдигнаха ръка на нашето момче. И този път в ъгъла на Димитър бе неговият баща и треньор Камен Пенчев, първият ни световен шампион от 1995 г.

„До последно не можехме да се зарадваме – признава шампионът. - Все пак бяхме в Испания, на тяхната галавечер, срещу техен боец. А и в нашия спорт има съдийски пристрастия. Но, след като чух името си и ме обявиха за шампион, радостта бе неописуема.“

Всъщност Пенчев изпраща най-успешната си година в кариерата. През лятото стана №1 на Балканите, а миналия месец се окичи със сребро на мондиала в Сараево, което е първото му отличие от световно първенство.

Зад гърба си боецът има 15 мача при професионалистите, спечелил е 13 от тях, а 7 е приключил с нокаут. Има и две загуби. На аматьорски ринг боевете му са над 100.

Всъщност Димитър започва да се занимава с кикбокс от ранна детска възраст. Покрай баща си е постоянно в залата, наследява и специфичния му стил на игра.

„Не зная с какво точно ме грабна кикбоксът, но ми харесаха първите неща, на които ме научи моят баща – признава шампионът. - Дисциплината и уважението към хората. А на състезание чувам единствено неговия глас. За мен той е изключително голям авторитет – перфекционист, много се вглежда в детайлите и страшно много му вярвам.“

Първото състезание на момчето обаче е в бокса. Тогава е на 13 години и губи на републиканското първенство. Но пък с това се появява мотивацията да се докаже, че може. Две години по-късно Димитър вече е шампион на България в кикбокса, а през 2012-а стига до първата си титла на международния ринг, като става №1 на Балканите при мъжете на първенството във Варна. Следват куп медали и златни отличия. „Винаги търся категоричната победа, нокаута – казва шампионът. - Не винаги се получава, което означава, че има още какво да уча. За щастие тази година счупих каръка и за първи път стигнах до медал на световно. А европейската титла чувствам, като най-големия си успех досега. Баща ми също беше безумно щастлив. И за първи път нямаше никакво недоволство. Иначе преди дори и са съм бил, все нещо намираше.” Пенчев разкрива, че най-бързият му нокаут е за 20 секунди. Засега обаче му е трудно да определи кой е най-тежкият му мач. „Всички един е тежък – смята той. - Защото, дори и да си победил, значи си се преборил и със себе си, и с противника.“

А отскоро, за да подобри още формата си, Димитър се е захванал да тренира и борба.

Редом със спорта шампионът не изпуска и образованието си. В момента следва НСА с треньорски профил „кикбокс“. А за разлика от повечето ни изявени състезатели, отново по настояване на татко си, завършва средно общообразователно училище, а не спортно.

И въпреки, че все още учи Пенчев работи като треньор в клуба на баща си. Първите му уроци към малчуганите, са тези, които е получил самият той.

„Дисциплина и уважение към хората, постигнали нещо в живота – откровен е боецът. - Защото в днешно време, доста често децата не са научени на уважение, което е грозно. Така, че първо се „приземяваме“. И тези, които искат, се променят, другите си тръгват от залата. После идва двигателната култура, също в повечето случаи е на много ниско ниво. Децата са с на

днормено тегло, понякога не могат да правят кълбо, да тичат в строй, все елементарни неща, но много съществени.“

А относно болката от травмите Пенчев разкрива, че се преодоляват с времето. „Излезеш ли на ринга, забравяш всичко – казва той. - В противен случай противникът разбира за слабостите ти, ставаш уязвим. Научил съм се да прикривам болката.“

Иначе в свободното си време шампионът обича да прекарва с близките и приятели, както и с любимата Симона. Тя е студентка по право, развива и собствен бизнес. През пролетта влюбените очакват първата си рожба.

А Димитър, след като е покори европейския връх, се е запътил съм следващата си мечта – да стъпи и на световния пиедестал.

„Може да е следващата година или след две, но ще стана шампион!“, категоричен е боецът.

Снимки Атанас Антонов

Коментари

Задължително поле