Под $100 милиона са разходите за младежките олимпиади

Буенос Айрес ще наследи спортен парк от състезанията

Зимните олимпийски игри логично отстъпват като мащаб на летните. Спортовете са по-малко на брой, участниците също. Това е обусловено и от спецификата им – просто в света няма толкова много „зимни“ страни. Две са в Северна Америка, малко повече от десетина в Европа и три в Далечния Изток. За белите спортове е необходима и специфична и респективно скъпа екипировка, която не е достъпна навсякъде по света. Всички тези обстоятелства ограничават допълнително кръга на практикуващите.

Но независимо от това, зимните игри са по-сериозно организационно и логистично предизвикателство от летните. Състезанията са по-малко, но за повечето от тях са необходими специални съоръжения – ски писти, трасета за биатлон и ски бягане, шанци за ски скокове и улеи за бобслей, шейни и скелетон. Също и ледени пързалки за кънките, хокея и кърлинга.

Към всичко това трябва да се прибавят транспортните средства като ски лифтовете, а също и хотелската база. Затова не е чудно, че разходите за зимните олимпийски игри нерядко надхвърлят тези за летните. Най-показателния пример е Сочи 2014. Руските домакини похарчиха над 50 милиарда долара за най-скъпите игри изобщо в историята. Огромната част от сумата се изразходва за цялостно преустройство на региона. А тази година игрите в Пьонгчанг „глътнаха“ близо $13 милиарда, почти колкото струваха и летните в Рио преди 2 години. Тази тенденция отказа доста потенциални домакини в последните няколко кампании – вътрешната съпротива в Бавария до голяма степен стана причина за загубата на кандидатурата на Гармиш-Партенкирхен от Пьонгчанг. Референдум сред местното население стопира и плановете за 2022-а, същата бе съдбата и на швейцарския проект за Санкт Мориц. Норвежката столица Осло пък се отказва, използвайки за повод изискванията на членовете на МОК да бъдат обграждани от лукс навсякъде. Основната причина обаче е намекът на комитета местното правителство да се ангажира пряко с финансирането на игрите, което не се харесало на една от най-богатите страни в света.

Но при младежките олимпийски игри ситуацията е съвсем различна. Идеята на комитета е те да се организират с минимални инвестиции, а събитията да бъдат вграждани като част от живота на местната общност. Правилото е да не се строят допълнителни съоръжения и всички състезания да се провеждат в града домакин. Може би затова и първите олимпийски младежки столици са знакови зимни курорти като Инсбрук и Лилехамер.

Столицата на Тирол е може би най-добре оборудваният зимен център в света и по всяко време може да посрещне дори олимпиада. Инсбрук всъщност е приемал две – през 1964-и и 1976-а. Но изискването да не се излиза от града няма как да бъде спазено дори там – северните дисциплини и биатлонът са изнесени на 17 км в Зеефелд. Бюджетът за организацията е едва 22,5 милиона долара, но още $121 млн. струва изграждането на олимпийското село. Четири години по-късно Лилехамер прие игрите в съоръженията, изградени за зимната олимпиада от 1994-а. Но надпреварата се разигра в цели 4 селища – освен в Лилехамер, също и в Йовик, Ойер, Хамар. Още „по-разпръснати“ ще са игрите в Лозана. В самия град ще са само церемониите по откриването и закриването (стадион „Пиер дьо Кубертен“), олимпийското село (Лозанския университет), награждаванията, както и хокеят, фигурното пързаляне и кънките. Ще се използва улеят в Санкт Мориц и съоръжението за кърлинг в Шамбери, а част от северните дисциплини и биатлонът ще са в съседна Франция (Преманон).

“Олимпийските игри могат да се използват и като инструмент за насърчаване на устойчивото развитие – твърди швейцарецът Патрик Бауман, председател на организационния комитет, член на МОК и глава на Асоциацията на международните спортни федерации. - С проекта в Лозана искаме да обединим няколко региона за една цел и да покажем природните красоти на швейцарските Алпи.”

Подобна е картината и на летните игри за младежи. Половината от състезанията в Сингапур 2010 се проведоха на временни съоръжения, а 4 години по-късно в Нанджин най-добрите млади спортисти в света застанаха на старт в почти нови стадиони и зали. Идния месец в Буенос Айрес пък гостите ще бъдат посрещнати в „Олимпийски коридор“, дълъг 3 км, в който е интегриран стадионът на „Ривър Плейт“. Мегаполисът ще събере всички състезания, но за целта е изградена чисто нов многофункционален спортен парк с арена за 15 000 зрители, отделен друг стадион за лека атлетика, 15 футболни игрища, 2 баскетболни, 2 бейзболни и 4 волейболни площадки, 11 тенис корта, 3 плувни басейна, колодрум и съоръжения за ВМХ и стрелба с лък. Всички тези обекти са постоянни и ще останат в полза на града след игрите.

Ключът към успешната организация е поделянето на разходите между страната домакин и МОК. След новите политики на комитета е подпомагане на градовете, които приемат събития под егидата му. От това перо ще се възползват дори Париж и Лос Анджелис, които ще приемат големите игри през 2024-а и 2028-а. Но подобно сътрудничество ще е повече от полза за по-малки градове, които биха приели събитие под знака на петте преплетени кръга.