Великобритания може да остане под карантина в продължение на половин година

Американски учен: До 200 000 души ще загинат от коронавируса в САЩ

Норман Рийдс иска да има сексуална връзка Досега персонажът му в „Живите мъртви” нямаше никакъв личен живот

Недостигът на храни вдига цените

756 души са починали в Италия за последното денонощие

Кои лекарства действат срещу COVID-19 СЗО стартира пробно тестване на 4 потенциални лечения на коронавируса

92 акта заради разходки са съставени в Пловдив само за ден

Учителите изтощени от онлайн образованието 12-часов работен ден имат повечето преподаватели

Фризьорки режат платове за маски От 2 до 10 лева струват самоделни изделия, слагат им и активен въглен

COVID-19 намали жертвите на пътя

Финансовият министър на германската провинция Хесен се е самоубил заради коронавируса

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 30 март 2020

Онлайн изложба събира творби на Фрида Кало

ЧСИ-тата дариха 52 300 лева на „Александровска“

Топ производител на ръкавици изнемогва Търсенето значително надхвърля капацитета на продукция

Евтини фокуси за пушачи и непушачи Всеки работодател трябва сам да решава как ще третира своите служители и каква култура ще изгради в компанията си

Снимка: Пламен Стоименов

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос на отпадъци за преработка в цялата страна и повишаване на субсидиите за дребните животни (колко от вас знаеха, че те съществуват?). Повърхностната причина за лавината комунистически предложения от различни представители на управляващите партии, вероятно е кризисен пиар за отвличане на вниманието от водната криза. По-дълбоката причина е, че те толкова си могат.

Нека се спрем на предложението на ВМРО да се дадат със закон допълнителни дни отпуск за „непушачите” нагледно показва откъснатостта на редовния политик от реалността на бизнеса и работата с хора. Политик, който не е работил един ден в частния сектор (или ако е работил, нищо не е разбрал), да не говорим да е управлявал хора в печелившо предприятие, няма как да разбере деликатната реалност зад човешката продуктивност. Продуктивността и редът, не се появява магически от приети вътрешни правила, още по-малко от закони. Богатството не се създава само с желание. Ако беше така, щяхме да напишем в Конституцията „Член 1: Всички са богати и здрави”, да се хванем за ръце и да живеем в райската градина.

Продуктивността не зависи от това дали някой пуши 20, 8 или 2 цигари на ден. Още по-малко зависи от това колко часа някой физически стои на работното място или колко пъти ходи до тоалетната. Ако служител не се справя с работата си, то проблемите му далеч не са заради пушенето на цигари. Някой работодател може и да толерира култура, според която не е нормално да почиваш за кратко по време на работния ден, ако нямаш оправдание, че си пушач. Но силно ме съмнява служителите му да дават всичко от себе си и да са особено лоялни и производителни. Със сигурност най-продуктивните компании не са известни с правилата си за седене на бюрото осем часа без почивка.

Не е мястото на политици да решават кои практики работят за един частен бизнес и кои практики на отделни служители „дискриминират” останалите.

Работодателите имат много инструменти, с които да стимулират и диференцират отношенията си със служителите, ако желаят. Целият смисъл на йерархичната структура в една организация е да се дискриминира на база компетентност, опит и носене на отговорност. Всеки предприемач, работодател и мениджър преценява на база какви критерии повишава и уволнява хора и какви практики толерира и насърчава в организацията си. Дори още на етап интервю за работа, целта е да се дискриминират неподходящите от подходящите кандидати, спрямо разбирането на работодателя за хората, които са му необходими към момента. А финалният съдник на това дали един бизнес е адекватно структуриран спрямо търсенето, са потребителите, а не политиците и теоретиците в университетските катедри.

На почитателите на такива предложения им убягва, че всъщност те са дискриминационни спрямо пушачите. Такива предложения категоризират пушачите (или другите „лоши”, например ядящите „вредни” храни) като втора категория хора, която трябва да бъде наказвана и публично порицавана за поведението си. Ако започнем в Кодекса на труда да записваме бонуси, основани на личния начин на живот на хората, а не просто да рамкираме някакъв санитарен минимум на адекватни трудови отношения, то къде ще поставим границата? Следващият политик ще предложи бонус – дни за вегетарианците или за ходене на климатичен протест или друго модерно хоби. Ще започнем със закон да определяме кои категории хора да получават по-високи заплати, а защо не и кои хора изобщо имат право да работят и кои не? Всички подобни предложения, дори привидно най-дребните, са болен комунизъм и водят до затлачване на бизнеса с неадекватни на реалността изисквания и следователно, до повече бедност.

В медиите беше цитиран „работодател”, който поощрявал непушачите с бонуси и пътувания. Според моя личен опит като мениджър и според всички изследвания, които съм прочел, по всички количествени и качествени критерии тютюнопушенето не влияе на продуктивността. Знам няколко примера за работодатели, които дават бонуси на служителите при раждане на дете и други житейски събития. Всеки работодател трябва да е свободен да решава как ще третира своите служители и каква култура ще изгради в компанията си. Всеки модел работи за себе си и всеки бизнес, дори в един и същи сектор, има специфики, които се разбират само от шепа хора в бизнеса. Ако предприятието се задържа на пазара, значи организацията му работи достатъчно добре, за да отговаря на потребителските нужди. Потребителят е цар и той решава кой бизнес да продължава да работи и кой – не.

Някои работи не са за политици

Не е работа на политиците да налагат ангро еднакви решения за стимулиране на служителите на високотехнологични компании, барове и дюнерджийници.

Не им е работа и да казват на хората кои навици са вредни и кои са одобрени от самозваните организатори на обществото. Ако допуснем да се въвеждат подобни закони, вместо да премахваме премногото вече съществуващи малоумни регулации, то България ще е вечно догонваща стопански развитите държави.

* От платформата за дясна политика „Консерваторъ”. Авторът е юрист, ръководител на изследователски екип в международна компания. Експерт по предотвратяване изпирането на пари.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.