Жителите на щата Ню Йорк обвиниха местната електроцентрала в неекологично копаене на биткойни и според тях постоянният добив на тази валута в съоръжението е нагряло водата на езерото Сенека до такава степен, че то може да се конкурира с горещо джакузи. Дали криптовалутата може да има толкова драматичен ефект върху околната среда.

Водата в едно от езерата на групата Фингър в щата Ню Йорк се нагря до температурата на горещо джакузи, според Business Insider. Местните жители обвиниха затова електроцентралата Greenidge, която се занимава с копаене на биткойни.

Съобщава се, че обектът разполага с 8 000 ферми-мини, от които се добива криптовалутата.

Електроцентралата взима вода от езерото, за да охлажда своите системи и след това връща нагрятата вода обратно. Държавният департамент по опазване на околната среда в Ню Йорк изчислява, че Greenidge се нуждае от 139 млн. галона вода всеки ден.

Температурата на водата, която се връща обратно в езерото, може да достигне до 42 °C през лятото и 30 °C през зимата.

Електроцентралата Greenidge беше закупена от Atlas Holdings през 2014 г. Първоначално тя се използваше изключително в случай на повишено търсене на електроенергия, но през 2019 г. започна да добива биткойни, за да печели допълнителни доходи. Известно е, че добивът на криптовалута изисква огромно количество енергия, което може да влияе отрицателно на околната среда. Миналия месец сенаторът Елизабет Уорън призова за ограничаването на добива на биткойни, за да се предотврати климатична катастрофа.

Може ли копаенето на криптовалута наистина да предизвика климатична криза, ако то може да загрее цяло езеро? Ръководителят на инвестиционния отдел на ICB Аарон Чомски смята, че състоянието на водоема влияе не толкова добива на криптовалута, колкото метеорологичните условия.

„Важно е да се опирате на фактите и да вземете предвид влиянието и на другите фактори, които може да са повлияли на възприемането на температурата на езерото, прилежащо до електроцентралата. Например същата температура, която тази и миналата година през май-юни надвишаваше средните месечни стойности от предходни години, беше характерно и за много други региони на планетата'', каза Чомски.

Освен това, според Департамента по опазване на околната среда на Ню Йорк, през последните четири години компанията не е надхвърлила разрешената температура на връщаната обратно вода, отбеляза експертът.
Максим Канищев, е ръководител на научен проект в областта на енергийната ефективност и намаляването на емисиите в атмосферата ANSELM, също смята, че все още няма нужда да се притесняваме от добива на биткойни.

Факт е, че добивът на криптовалута влияе на климата по три основни начина: добив на ресурси за производството на микросхеми, използване на електроенергията и нагряването на самите микросхеми - обясни експертът.

„Всички тези фактори са управляеми и могат да бъдат решени добре индивидуално. Има технологии за преработката на металите, има високоефективни и зелени електроцентрали, като атомните например, има и ферми-мини със затворен цикъл на охлаждане, които не вредят на околната среда“, каза Канищев.

„Неконтролираното копаене на биткойни наистина може да навреди на планетата, но дори то не се доближава до последствията от глобалното затопляне или използването на конвенционалната пластмаса. Да, оборудването се загрява в процеса на работа, но има и северни страни, в които този проблем не възниква, защото там го има собственото естествено охлаждане“, казва Александър Хвойницки, маркетинг директор на криптовалутната p2p платформа Chatex.

Освен това, според експерта, е малко вероятно такъв процес като добивът да остане далеч от държавното регулиране. Ако добивът е вреден за околната среда, тогава в законодателството ще бъдат въведени глоби за компаниите. Освен това правилата за работа при добив на криптовалути вече се затягат във водещите държави, например в Китай, обобщи Хвойницки.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)