Журналистката Елена Йончева, член на Инициативния комитет за издигане на Румен Радев за президент, пред „Труд“

На този етап най-много ни пазят самите терористи – ние не представляваме интерес за тях

-Г-жо Йончева, как стана така, че влязохте в инициативния комитет за кандидатурата на Румен Радев за президент?

Покани ме кандидатът за президент Румен Радев, отговорих, че може да разчита на моята подкрепа.

Вярвахте ли в победата?

Смятах, че има шанс, но също така си давах сметка, че ще бъде изключително трудно, предвид изборната машина на ГЕРБ.

Вижте, България продължава да живее в някакво минало, политическата класа все така противопоставя хората на комунисти – антикомунисти, на свои и врагове… И за това голям принос имаше, през последните години, и президентската институция. Живеехме с усещането, че вече ни се отнема и достойнството. Че ни третират като “Стадо говеда” от картината на Златю Бояджиев, която виси в кабинета на президента. Но това не мина. Питате ме дали съм вярвала в победата… Вярвах, че нещо трябва да се направи. Вярвах, че запазването на неутрална позиция, в такъв момент, е равно на съучастие в едно престъпление, престъпление срещу родината ни. И още - като журналист съм отразявала, съпреживявала най-тежките световни конфликти за последните две десетилетия. Знам колко крехко може да е добруването, колко неочаквано идва злото. България преминава през много тежки времена, около нас се водят войни. В такъв момент ни трябва не само президент, който е подготвен, аналитичен, с бързи реакции. Той трябва да няма зависимости, да е свободен да взима тези решения, които са в интерес на нас, българите.

Победата е факт, като журналист как бихте коментирали реакциите на медиите?

Да гледаме напред…С избора на Румен Радев за президент се надявам, че медиите ще започнат един по открит, честен диалог за това, какво се случва в страната ни. Българската журналистика през последните години драматично слиза надолу във всички класации по свободата на медиите. Клиентелизмът, конфортът да се върви след партията-майка, е унизителен за всички нас.

Вероятно не са могли да отчетат динамиката на ситуацията. Опитът да бъдем сплашени, след първия тур на изборите, с предстоящ хаос, криза, апокалипсис, беше разчетено от избирателя като изнудване, като натиск. Също така имаше очакване, че хората ще гласуват за посочения от партията-майка кандидат, без оглед на биография, на изминат житейски, професионален път. Това втори път не мина.

Правихте ли нещо, което е практика на Запад, игра на ситуациите. В смисъл, имаше ли репетиции, какво ще се случи, ако другият кандидат каже нещо и как да му се опонира?

Избирането на честен и открит подход се оказа и най-печелившия. Това беше кампания без скъпи магистрални билбордове и телевизионни клипове. Нямаше опит да се прибягва към емоции, сълзи, съчуствие, към предварително разиграни сценарии. Българите имаме вече особенна чуствителност към фалша, прекалено много ни лъгаха.

Смятате ли, че БСП ще се опита да влияе на новия президент – назначаване на свои хора, послания и т. н.?

Румен Радев действително е подкрепен от БСП, но той не е и никога не е бил партиен човек. Смятам, че той ще работи с експерти, с можещи и знаещи, независимо от техните партийни симпатии. Ще има до себе си екип от критично мислещи хора. Той беше избран с гласовете на българи, които със своите убеждения покриват целия политически спектър. На практика той наистина ни обедини. Но битката за това обеднение тепърва предстои.

Моля ви за коментар за реакцията на тези, които загубиха.

Силният политик се познава и по това, как приема загубите. Подаването на оставка с думите, че това ще предизвика политическа криза, не е държавническа позиция. Президентските избори не са парламентарни. Позицията – искаме цялата власт ! - напомня за едни тоталитарни времена.

Съвсем сигурно е, че ни чакат предсрочни парламентарни избори. Ще играете ли като експерт на БСП?

Няма да играя, нито ще съм експерт на БСП. Заех гражданска позиция за президентските избори и не считам, че това трябва да служи като трамплин за партийна кариера.

Президентските избори уж бяха предвидими, но поднесоха изненада. Като журналист, смятате ли, че и предсрочните парламентарни избори могат да доведат до нови изненади?

Няма нищо страшно в предсрочните избори. Това е част от демокрацията и няма защо да се плашат хората с това. Усещането на някои политици за незаменимост води до тази надменност, която всички виждаме и от телевизионния екран. Бих искала да имаме силна лява и дясна партия, да има състезание между личности, идеи, конкретни политики. Не махленски свади, закани, а истински диалог. Не боравене с клишета, с заклинания относно евроатлантическите ценности. Защото част от тези ценности са свободата да имаш критично мислене, да изразяваш идеите си свободно, да приемаш другостта, да виждаш опоненти, а не врагове.

Какъв според вас ще е ефектът от референдума, който се проведе заедно с президентския вот? Съществуват опасения, че ако се приеме мажоритарният вот, в парламента ще влязат само 2-3 политически формации?

Референдумът е успех, защото се състоя, защото показа, че е възможно един българин да мобилизира огромна енергия. Смятам обаче, че темите, които се повдигат, трябва да получат много повече медийно внимание, да се разбере експертното мнение. Хората гласуваха на референдума просто защото искат промяна, защото така не може да продължава. Но смяната на технологията няма с нищо да измени към по-добро живота на хората. Има реална опасност в парламента огромна част от гражданите да се окажат непредставени. Относно намаляването на броя на депутатите, проблемът е качеството, а не количеството. Работата в комисиите вероятно ще се затрудни.

Смятате ли, че се увеличава тежестта на гласоподавателите – българи, които живеят в чужбина? Обръща ли им България необходимото внимание?

Българите в чужбина, предимно в Европа, имат възможността да наблюдават, да са съпричастни на една друга политическа култура, в която има повече диалог и уважение към аргументите, а не към мускулите. Тяхната реакция е важна за нас, защото тя ни помага да се погледнем отстрани. Спомнете си пресконференцията в Лондон на българския министър председател през февруари т. г., на която присъства българската общност, тя е показателна за това.

Вие сте автор на много филми и разследвания за опасността от терора като световно явление. Доколко България е наистина уязвима и какво трябва да правят властите, които и да са те?

Разбира се, че сме уязвими. Слаба държава, силна корупция…, територия, където се счита, че всичко може да бъде купено. Вярвам, че има професионалисти, честни хора, които работят за сигурността на страната ни. Но това не е достатъчно. На този етап най-много ни пазят самите терористи – ние не представляваме интерес за тях.

Адекватна ли е реакцията на българското правителство на т. нар. бежанска вълна. Наистина ли заплахата е толкова голяма, или става дума да се похарчат едни пари?

Строителството на оградата се забави, камерите за денонощно наблюдение не работеха през дълъг период от време. Проблем е и каналджийството. Кой прекарва мигрантите през граница, през нашата територия? Приходът от трафика на хора е огромен, къде отиват тези милиони евро ? Нищо не е по-силно от държавата и ако тя наистина иска да го пресече, ще го направи. Само за четири месеца, от края на юли до ноември, по данни на сръбското вътрешно министерство, от България в Сърбия са се опитали да влязат 15 800 души. Доскоро ни се казваше, че тези хора ще се “оттичат” към нашите съседи. Но този канал може да започне да връща обратно, още повече, че България нищо не прави за преразглеждане на Дъблинското споразумение.

Връщаме се в България. Ако бяхте медийна съветничка на премиера в оставка Бойко Борисов, какво бихте го посъветвали в сегашната ситуация?

Това е невъзможен сценарий. Премиерът Борисов винаги е имал само един медиен съветник и той се казва Бойко Борисов.

Нашият гост

Елена Йончева е известна тв журналистка, работила е в БНР и БНТ. Правила е репортажи от най-горещите точки на света, между които и за конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия и др. Снимала е филм за българската база Свети Климент Охридски в Антарктида, за ромите в Лом, нейно откритие е футболистът от ПФК Левски – Мариян Огнянов. Беше член на Инициативния комитет за издигане кандидатурата на Румен Радев за президент.