- Елизабет, какво е състоянието на културата и света на шоуто днес и как се работи в модерен Холивуд?
- В личен план славата и ангажиментите, които идват неизбежно с натрупването на популярност могат да имат дълготрайни психологически и емоционални ефекти. Могат да изкривят житейската ти перспектива, да размият идентичността ти, да те накарат да си повярваш прекалено много без реални аргументи. Разбира се, голям проблем е и инвазията на медиите в личния ти живот, очакванията на обществото да се държиш по един определен начин, липсата на анонимност. Лично аз не съм особено привързана и към цялата идея за промотиране на филмите с постоянни медийни изяви. Мразя да позирам и никога не съм била позьорка, въпреки че съм в шоубизнеса от много години. Но това е пътят, който сме избрали и все пак не бива да се оплакваме твърде много и твърде безпричинно. Истината е, че в крайна сметка ние сме едни много привилегировани хора, целунати от съдбата и късмета. И не трябва да го забравяме. Но и не трябва да се подценяваме. Аз работя здраво, играя от четиригодишна. Не съм някаква глезла. Аз съм бачкаторка.

- А без какво не можете?
- Хубавата храна. Обожавам качествената кухня. И определено не мога да живея без паста. И без театър. Театърът е истината. Един сценичен актьор никога не може да дублира удовлетворението от играта пред жива публика с филмови и телевизионни изяви. Магията се случва на сцената.

- Завърнахте се със сериозна роля в “Любов и смърт”, която тръгва в края на април? С какво ви привлече сценария?
- Това е история за примерната домакиня Кенди Монтгомъри има кратка афера с Алън Гор, съпруг на нейната приятелка Бети. В един петък, 13 юни 1980 г., Монтгомъри се отбива до къщата на Гор в Уайли, поддържано предградие в Далас, за да вземе бански за дъщеря си, тъй като децата от дветe семейства ходят заедно на тренировка по плуване. Срещата им води до повдигане на болната тема за Бети - аферата между съпруга й и най-добрата й приятелка. По-късно същата вечер тялото на Бети Гор е открито в напоеното с кръв мокро помещение на къщата й с 41 рани от брадва.
Точно сюжет като за мен. Едновременно голямо удоволствие и предизвикателство беше да играя ролята на Кенди Монтгомъри и се зарадвах като видях реакцията на публиката, когато се срещна със сериала.

- Вие сте важна част от така наречената “обединена филмова вселена” от супергеройски заглавия на гигантите “Марвел” и “Дисни”. Какво казвате на хората, които смятат, че тези продукции всъщност не са никакво кино, а просто “увеселителни паркове” и “шаблони, които постоянно се преправят леко”?
- Ако трябва да съм честна винаги се фрустрирам се, когато хората подценяват “Марвел” и изкарват филмите на компанията като някаква по-нисша форма на изкуство. Не казвам, че правим независимо арт кино, но тоталното пренебрегване на тези продукции не взима предвид огромния труд на екипите по декора, дизайнерите на дрехи, операторите... Смалява се тяхното творчество. А те вършат наистина невероятни неща. Филмите за супергерои не заслужават тази омраза.
-От гледната точка на актьорите разбирам да има критика. Изпълненията в тези филми са от различен тип. Но съм готова да защитавам труда на колегите си. Все пак трябва да кажа, че в момента и за мен магията на “Марвел” се е позагубила и се вдъхновявам от други неща.

- И все пак какво според вас стои в основата на феноменалния финансов успех на “Отмъстителите”?
- “Отмъстителите: Краят” сложи епичен завършек на велика история, развивана в продължение на години и базирана образи, обичани от милиони хора по цялата ни планета. Имаше невероятно очакване и то се оправда. Всеки искаше да изживее това епично заключение в кино салона, на голям екран, със своите близки и приятели.

- Как се чувствате като важна част от актьорския екип на някои от най-гледаните и успешни филми в историята?
- Аз съм една невероятна късметлийка. Ролята на Алената вещица беше страхотна възможност за мен и се радвам на топлия прием. Режисьорите Антъни и Джо Русо свършиха непосилна работа. Сценарият на Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли наистина е грандиозен, в същото време личен и не се ограничава от всякакви жанрови граници. А какво да кажем за моите колеги от актьорския състав - Робърт Дауни джуниър, Джош Бролин, Скарлет Йохансон, Крис Еванс, Марк Ръфало, Крис Хемсуърт, Джереми Ренър, Пол Ръд, Брадли Купър, Джон Фавро, Мишел Пфайфър, Дейв Батиста, Тилда Суинтън и Гуинет Полтроу. Фантастично е да съм в този екип, в този отбор. Защото ние сме един отбор. Такива неща се случват рядко в кариерата на един актьор.

- Как сравнявате Англия и Америка?
- Останала съм с впечатлението, че британците работят, за да живеят, а американците живеят, за да работят. Говоря най-вече за хората в Лос Анджелис и Ню Йорк - градовете, които познавам най-добре. Определено има разлики в житейската перспектива и настройка.