Елица Янкова - Лъвското сърце

Елица Янкова

Eлица Янкова поведе хорото с медалите на олимпийските игри. При дебюта си на най-престижния спортен форум на планетата 21-годишната националка стигна до бронза в категория до 48 кг след пет тежки срещи, а в решителната схватка измъкна отличието от аржентинката Бермудес със 7:6. В Рио миньончето от Варна не само сбъдна мечтата си да отиде на олимпиада, но и да се върне с медал.

„Моите идоли са тези, които се борят със сърце“, признава олимпийската ни медалистка Елица Янкова.

И наистина следва своите сърцати идоли. Само за 4 години тя печели 6 медала от големи първенства. А миналата година се връща на тепиха, след тежка контузия, която би отказала всеки спортист. Но операцията на дискова херния между пети и шести шиен прешлен не я спира от любимата й борба. След два месеца Елица отново е на тепиха, а след още два печели сребро от първите европейски игри в Баку.

Силния си характер и лъвското сърце миньончето от Варна крие под широка и лъчезарна усмивка. 153-сантиметровата националка признава, че често спори със своя треньор Петър Касабов, извел я 6 пъти до стълбичката, но... в спора се ражда истината.

„Колкото и да е пълна залата винаги чувам гласа му - казва Янкова. - С него съм имала и хубави моменти, и сме се карали...“

Успешният тандем се заформя когато Елица е още 15-годишна. Тогава младата варненка е на лагер с националния отбор за кадетки, но не успява да си осигури място в отбора за европейското първенство. Въпреки това талантът и силният характер на момичето са забелязани от старши треньора Касабов, който иска да я вземе в своя клуб „Левски“. След дълги разговори с родителите й така и става.

Първият голям успех идва пред родна публика. Елица ЯнковаПрез 2013 г. в зала „Арена Армеец“ Елица триумфира със световната титла при девойките. На финала тя побеждава опитната румънка Алина Вук, бронзова медалистка от първенства на планетата и Европа, с технически туш - 8:1.

„Всичко постигнато от Елица е плод на неистов труд, желязна воля и упоритост - признава треньорът. - Тя идваше първа и си тръгваше последна от залата. Много искаше да успее. Сега в Рио допусна много грешки, млада е още. Но издържа. Имаше своя шанс, воля за победа и спечели. Боец!“

С борба Янкова започва да се занимава случайно. Преди това тренира лека атлетика с амбиции да става спринтьорка. Любимата й треньорка обаче излиза по майчинство. А заместничката й казва, че е твърде ниска за лекоатлетка. Разплакано, момичето се прибира у дома, а по същото време приятел на баща й Христо Филчев-Кубинеца, треньор по борба, е на гости. Той предлага Елица да дойде в залата и да пробва техния спорт, а след две години, когато треньорката се върне, да поднови с леката атлетика.

На тепиха обаче на Елица толкова й харесва, че тя изобщо и не помисля да сменя спорта. Още повече че има буйна кръв, случва се да раздава „юмручно правосъдие“ на улицата, а борбата й помага да изразходва тази енергия.

Майка й обаче не е съвсем съгласна, защото борбата не е спорт за жени. Но малката чаровница налага волята си, още повече че получава пълната подкрепа на баща си Атанас Янков, бивш състезател по класическа борба. Заради травма той рано прекратява кариерата си.

Сега вече в семейството няма разнобой какво да тренира тяхното момиче. Напротив. Именно от най-близките си Елица получава и най-голямата подкрепа. Още като излиза олимпийският жребий, тя се чува с баща си и коментира съперничките си.

„Знаехме докъде може да стигне и откъде можеше да дойде проблемът - признава таткото. - Допусна грешки, но още не е на нивото на азерката и японката, които са най-добри в нейната категория.“

Именно азерката Мария Стадник спира нашето момиче на второ голямо първенство. Миналата година натурализираната украинка бе препъникамъкът за Елица и на финала на европейските игри.

Но пък с майсторската си игра срещу бразилката Бермудес, изпълнена с много обрати, Янкова заслужи да е на подиума. И дано след 4 години, когато натрупа още опит, той да й помогне да се изкачи на върха на почетната стълбичка.

„Бронзът за мен значи много - казва още Елица. - Исках да докажа на чужденците, а и на българите, че имаме лъвски дух. Ключът към успеха бе, че нямаше какво да губя, знаех какво мога, само трябваше да се отплатя за труда си, което и направих!“

Има страст към народните танци

Като дете Елица Янкова е учила народни танци. От 1 до 6 клас е била във фолклорна паралелка. А след като се захваща със спорт, музиката остава на заден план, но тръпката не угасва. Когато има повод, винаги е на дансинга. Съчетава тренировките с учене в Югозападния университет. Не й е чужда мисълта след време да тренира деца.  Във всичките си начинания Елица е подкрепяна от приятеля си Мехмед Рамадан, също състезател по борба в националния отбор за юноши. Двамата са от 6 месеца заедно.

ЗА НЕЯ

Винаги си отстоява интересите

„Тя наистина е с лъвско сърце, много е борбена, честна и добра. Винаги отстоява интересите си. Радвам се, че успя да се върна на тепиха след тежка контузия. Имаше операция на врата и повече от два месеца не тренираше. Но ето че всичко лошо е зад гърба й. Иначе приема тежко  загубите, както всеки спортист. Миналата година, когато бяхме на европейските игри в Баку, тя стана втора, а аз трета. Говорихме си, че сме си като талисманчета - заедно тренираме, заедно загряваме и заедно печелим медалите си. Радвам за поредния й успех!“

Евелина Николова

съотборничка, бронзова медалистка от Мондиал 2015

Много е смела

„Много е смела, в срещите се хвърля без страх и дава всичко от себе си. Освен това е изключително съзнателна в тренировките, решаващо качество за един спортист да успее. Помага й и генът, който носи в себе си. Баща й Атанас Янков е бивш борец, разбира се, не толкова изявен като нея. Но заложбите си ги има. Надявам се този медал да е трамплин за още по-голям успех на следващата олимпиада в Токио след 4 години.“

Александър Томов,

петкратен световен и европейски шампион

Всичко постига с труд

„Амбициозна и трудолюбива. Всичко, което е постигнала, го е направила с много труд. Тренирал съм я 3 години. Баща й я доведе, когато беше в 6 клас. И до девети беше при мен. На първото състезание спечели бронз, но имаше подготовка 2-3 месеца, още не знаеше какво е тепих. И после все първа, първа, най-технична състезателка... Тя е родена за борба, мъжко момиче!“

Наско Сичанов,

първи треньор на медалистката

Опърничава и амбициозна

„Има голям хъс и желание да постигне нещо. Набелязва си цел и я гони. Амбициозна е, не е мързелива. Има силен характер и е много пробивна. Със зъби и нокти, ако трябва, ще се вкопчи, но ще го направи. На моменти е опърничава, по своему реагира на определена ситуация. Може да роптае понякога, но прави това, което трябва. Изключително борбена.“

Тодор Кънев

треньор на националния отбор за кадетки

 

Коментари

Задължително поле