Голямата българска актриса Емилия Радева стана на 89 години на 23 май. Тя е изиграла над 100 роли в киното, театъра и телевизията, а образите, в които се превъплъти, се помнят и досега.

Тя е изключителна актриса и е от онова незабравимо поколение актьори, което не можем да забравим. А образите, които тя е изиграла, са толкова дълбоки и многопластови, че и досега продължават да вълнуват зрителите, израснали и докоснали се до тях. Емилия Радева създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство - такова е мнението на българските критици, а и на хората, които я помнят. Нима могат да се забравят ролите ѝ на Султана в “Иконостасът”, Юрталанката в “Снаха” от Георги Караславов, Зюлкяр от “Ребро Адамово”, Мариола в “Татул”, Екатерина Каравелова в “Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Асенка в “Спомен за близначката”, Жела от “Матриархат”, Албена Алданова в сериала “Дом за нашите деца”...

Красотата и таланта ѝ са безспорни и тя завинаги ще остане част от онова прекрасно поколение български актьори от сцената и екрана. Смятана е за първата българска кинозвезда след 9 септември 1944 г. Тя дори си има прозвище - наричат я “ледената кралица на българския театър и кино”. Познаващите я обаче едва ли ще се съгласят, че е ледена, защото в действителност тя е един много мек, фин и добър човек. Но заради респекта, който предизвиква, когато я гледаш, определението “ледена” може би наистина отговаря на натюрела ѝ.

Емилия Радева е изиграла доста роли на майки в българското кино, такава е и в руския сериал “Вангелия”. Тя е майката на Димитър, съпруга на Ванга. Участието ѝ е много малко, но тя приема поканата, защото познава лично Ванга, с Невена Коканова са ходили няколко пъти при пророчицата. Едва 36-годишна тя играе и ролята на майката на Джема - в ролята е италианската кинозвезда Стефания Сандрели - във филма на Карло Лидзани “Любовницата на Граминя”. В него тя показва по неповторим начин силните сицилиански страсти в италианския юг през ХIХ век.

Отдала е 33 години от живота си на сцената на Военния театър (Театъра на Българската армия), където хората се тълпят да я гледат в роли от класическата драматургия - световна и българска - като тези на Елизабет Първа, на Фани Хорн, Ема Бовари, любовницата на Робеспиер и още много други - всички те са смели и силни жени. Ами ролите ѝ в “Преспанските камбани”, “Време разделно”, “Я, колко макове”, “От земята до небето” - за някои от тях тя съвсем заслужено получава много театрални награди.

“Главната тема в моя професионален път е Жената. Години наред се опитвам да изследвам нейната същност и душевност. Винаги ме поразяват разнообразието на средствата, сложността, красотата, неподозираните изблици на чувството любов, трагиката на отчаянието и готовността за саможертва.” Това споделя Емилия за всичките си изиграни роли, наричайки ги “мои и близки”. Ще влезем в грях, ако не споменем и за изиграното от нея на телевизионния екран. А ролите ѝ в телевизионния театър също остават в съкровищницата на Българската телевизия.

Всички са категорични, че тя и съпругът ѝ - друг голям български актьор Любомир Димитров (той почина през 2001 г.) са една от най-красивите двойки в театъра и почитателите им трудно намират билети, за да ги гледат на сцената на Военния театър, когато играят заедно в постановка.

Между другото, двамата имат невероятна химия помежду си, те са силни характери с интересна обща съдба. Самата Радева е разказвала за трудните моменти между тях - те два пъти са се разделяли и, разбира се, събирали след това, за ревността помежду им, но винаги е побеждавала любовта.

Емилия Радева е родена в Радомир, където завършва гимназия. Девойката рисува добре, но ѝ се удават и литературата, съчиненията и преразказите. Пред нея е дилемата къде да продължи: в Художествената академия или в Театралното училище. Съученичката ѝ Елка Константинова (бъдещ министър на културата) я съветва да избере Театралното училище и дори урежда среща с Николай Лилиев, който е брат на баба ѝ по майчина линия. Големият поет и преводач ѝ урежда прослушване с театралния колос Николай Масалитинов.

Емилия започва актьорското си обучение при Кръстьо Мирски, но във втори курс класа поема проф. Боян Дановски. Тя учи заедно с Гинка Станчева и двете стават големи приятелки, дори и кумове.

През 1992 година актрисата получи наградата “Аскеер” за ролята си в пиесата на Боян Папазов “Надежда сляпата”, а през 2013 г. голямото признание на колегите си от Театър Българска армия - “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство.

Емилия Радева е откровена и праволинейна. Емоционална и сдържана. Винаги млада по дух, готова да “полети” към непознати измерения на нов образ, независимо дали в театъра на Армията или в киното. И за нея сцената винаги си остава олтар, на който изповядва толкова много трагични съдби на майки. Какво по-благодатно от това... А сега най-голямата радост са дъщеря ѝ Катерина и внука Леандър - Любо.

Пенсионират я още на 59 години

Един от най-тежките ѝ професионални моменти е, когато я пенсионират още на 59 г. от Военния театър - това се случва след промените през 1989 година. А това заедно с отнемането на званието ѝ “народна артистка” продължават да ѝ тежат. “Преживях го много тежко, но не казах “каквото, такова” и не се отказах и не се предадох. Все едно да те изгонят от вкъщи. Няма ти дома. Слава богу, че има други стрехи”, споделя тя.

И така тя играе и в Сатирата, и в Народния театър, а във Военния театър, където я кани Камен Донев в едно представление, снима доскоро още в киното, в по-малки роли.