Различни политически експерти в захлас обясняваха колко безопасно, но най-вече изгодно за България е елиминирането на руската енергийна зависимост

Втечненият газ с много по-висока цена от тръбопроводния се превърна в гаранция за политическа лоялност към Европейския съюз и НАТО

Историята е доказала, че България винаги е част от чужди сценарии и обикновено нещата се случват тогава, когато отвън са наредили какво трябва да стане тук. И сега, като мантра се повтаря тезата, че отиваме на избори, тъй като така са наредили отвън. Вярно е също така, че българите винаги изненадваме света с нашите непредсказуеми действия, следвайки чуждия план. 

Подобна тенденция се наблюдава и в енергийната сфера, една от малкото области, в които отчитахме положителни резултати. Нееднократно през изминалата година с гордост се отбелязваше, че сме на трето място в Европа по износ на електроенергия. Едновременно с това, публичното пространство се изпълни с информация за далавери и неизгодни за България политически решения. В най-устойчивата за националната сигурност и гарантирани приходи в бюджета сфера - атомната енергетиката, започнаха да се случват интересни неща.

С официалната подкрепа на американското посолство много активно в бъдещото развитие на АЕЦ „Козлодуй“ се намеси „Уестингхаус“. Пети и шести енергоблок на атомната централа се превърнаха в обект на политически натиск и неясни за българската страна договори с ясната цел да се елиминира „Росатом“, както по отношение на ядреното гориво, така и за купените от България ядрени реактори за АЕЦ „Белене“. С лекота се подписаха договори за смяна на руските ядрени касети с американски (за пети блок) и с френски (за шести блок). Както министърът на енергетиката Росен Христов, така и различни политически експерти в захлас обясняваха колко безопасно, но най-вече изгодно за България е елиминирането на руската енергийна зависимост.

Политическите фантазии станаха още по-интересни при коментара за бъдещето на седми и осми блок. ГЕРБ „нареди“ на служебното правителство веднага да започне строителството им с американски реактори. Нищо, че подобно строителство е предшествано от между 13 и 15 годишен лицензионен период, както и че сумата ще е най-малко 30 милиарда долара, колкото са разходите за единствените два енергоблока AP1000, изградени от „Уестигхаус“ в АЕЦ „Вогтл“ в Джорджия (САЩ). В миналото останаха „фрапиращата“ сума от 10 млрд. долара за изграждането на проекта АЕЦ „Белене“ и „експертите“, за които този проект беше икономически нецелесъобразен. Появи се и темата за малките модулни реактори като неясна и неизвестна алтернатива. А българската атомна енергетика отново е поставена на сериозно изпитание. Самият факт, че „Уестингхаус“ подписа преди две години договор с фирмата АЕЦ „Козлодуй-нови мощности“ за самооценка на съвместимостта на ядреното си гориво беше повече от съмнителен. Явно целта е била да измести „Росатом“ в края на 2024 г. след изтичане на договора.

Сега политическата мантра „Войната на Русия в Украйна“ се превърна за пореден път в много важен фактор за предсрочното анулиране на договора за зареждането на двата блока с руско ядрено гориво. Взетото под силен политически натиск решение крие не само много неизвестни, но и сериозни опасения. Има риск за сигурността на България, предвид непредсказуемостта за съвместимостта между руската система с ядреното гориво на „Уестингхаус“. Една разхерметизация на горивото може да доведе най-малкото до дългосрочен ремонт в някой от реакторите. Отдавна не се коментира и въпросът със съдбата на ядрените отпадъци. Неизвестните остават, но България политкоректно е изпълнила поръчката.

Политическите експерименти с енергетиката на България продължават и в другите сегменти от енергийния микс - въглищните централи, „Нефтохим Бургас“ и газовите диверсификации.

Скандалите за съдбата на въгледобивните централи като част от „Зелената сделка“ продължават с пълна сила. Обвиненията и пререканията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ са перманентни. По този казус българските политици прилагат обичайната практика - подписват и сключват съответните споразумения на европейско ниво, за да докажат евроатлантическа лоялност, без да има конкретен план за решаване на съдбата на работещите в Маришкия басейн. Остава надеждата за по-добро предоговаряне на неизгодните за България споразумения, включени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Интересно се развива и сагата с газовата диверсификация на България. От петнадесет години се осъществява планът за заобикалянето на България като енергиен хъб на Балканите. До 2021 г. това беше и любимата фраза на Бойко Борисов, която е много добра стратегическа цел, но приключи след безпрецедентния американски натиск за затварянето на газопровода „Южен поток“. Това даде възможност Турция да реализира този газов хъб, в който безпрепятствено „Газпром“ да транзитира руски газ, а официално София гордо да обяснява как най-накрая е приключила с руската газова зависимост. Чрез изграждането на междусистемната връзка Гърция-България и със сключения с Турция договор с 13 годишен срок, България се постави в енергийна зависимост от своите южни съседки. Втечненият газ с много по-висока цена от тръбопроводния се превърна в гаранция за политическа лоялност към Европейския съюз и НАТО.

Борбата срещу руската енергийна зависимост продължава и в нефтената промишленост. Най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа „Нефтохим Бургас“, собственост на руската фирма „Лукойл“, през последните месеци премина през многократни политически обсъждания на национално и европейско ниво. Спектърът на динамично променящите се решения беше от пълен отказ от руски нефт до петрол, транзитиран по море и изработените нефтопродукти да отиват към Украйна. Новината от последните дни бе внесеният от коалиция ДБ в парламента законопроект за национализацията на нефтения пристанищен терминал „Росенец“, контролиран от „Лукойл“. Идеята е да се забранява даването на концесия на обекти от критичната инфраструктура, свързани с транзит на нефт и нефтени продукти от Русия. Приемането на това предложение поставя въпроса: А след това? 

Поредният политически скандал с недоказан руски привкус е подписаното, може би, споразумение с „Джемкорп“, което отново разкрива политическа безотговорност и икономическо безумие. Явно енергийният експеримент България продължава. Няма значение коя политическа партия го осъществява. Правната безнаказаност и различните зависимости на политиците работят за разрушаването на енергийната система. С много уговорки все още продължава да е актуална дихотомията - енергетика-сигурност. Глобалните сценаристи обаче не смятат, че България е необходима като устойчив и важен фактор в евроатлантическата система на сигурност. Освен това може да се приеме, че постепенното нулиране на българската енергийна система е в унисон с глобалните планове за разрушаване на европейската икономика и бизнес и подчиняването им на глобалния финансово-спекулативен капитал. Процесите на трансформация обаче не са приключили, така че въпросът за енергийното бъдеще на България и политическите и икономическите перспективи на Европа все още са част от битката за бъдещето на човечеството.