Сега в Народното събрание германофилите не са седем или седемнадесет, а седемдесет и отгоре!
Оня ден попаднах на факт, който направо ме хвърли в оркестъра. В Народното събрание е консолидирана „Група за приятелство България-Германия“. Седемдесет и шест депутати си стискат десниците на 17 юли 2026 година. Издигат за председател Пламен Тодев, родом от героичното Панагюрище. Трима заместници му асистират в народополезната дейност.
Тези двойкаджии по история знаят ли, че германците винаги са били враг на многострадалното ни отечество? Знаят ли какво ни натресоха по хълмовете на времето? Сега ще ги образовам...
Още през далечната 1189 г. нашите предци срещат тевтонската омраза. Император Фридрих I носи короната на Свещената римска империя, но германците го имат за свой, защото е с швабски корен. Викат му Барбароса, тоест Червенобрадия.
Императорът повежда Третия кръстоносен поход. Рицарите трябва да спасят от поругание Светите места под чалмата на египетския султан Саладин. Истинската цел обаче е огън, сеч и грабеж. На издевателства са подложени и българските земи, през които минават барбаросовците.
Вместо да сформират „група за приятелство“, българите преграждат Драгоманския проход с камъни и дървета. Рицарите трескаво ги прескачат и бързат към Средец, защото им е обещано, че там ще плячкосат всичко, каквото могат. Челният отряд вижда градските порти широко отворени и влизат в крепостта. Вътре е мъртвило, няма дори куче да ги залае. Епископ Дитпол от Пасау свидетелства:
„В Средец не намерихме почти никакъв човек, тъй като по заповед на браничевския управител населението в тази област бе избягало в планините и бе отнесло със себе си съестните припаси; там армията поради липса на вино начена много да слабее.“
Това е първият бойкот във военната история - на България срещу Германия!
Фридрих Барбароса намира смъртта си във водите на река Салеф. Германският народ вярва обаче, че е жив. Спи в една пещера, опрял глава на каменна маса, а червената му брада стига земята. Един ден ще се събуди, за да отмъсти на ония, които са го поругали.
Това се случва, когато Червенобрадия се преражда в Ото фон Бисмарк. Първият канцлер на обединена Германия не може да преглътне свободна България. Санстефанският договор от 1878 г. чертае пределите на родината в нейните етнически граници. „Пред очите ми е направо империя!“, възкликва Бисмарк. И хваща заръждавелия меч на Барбароса да я нареже на парчета.
Под неговото председателство Берлинският конгрес устройва геополитическа касапница. Сърцевината на отечеството е разполовена между васално Княжество България и автономна провинция Източна Румелия. Северна Добруджа отива при Румъния, а Поморавието при Сърбия. Македония, Източна и Западна Тракия остават в Османската империя.
Винаги съм казвал, че генетически страдаме от злокачествен мазохизъм. Колкото повече някой ни тъпче, толкова повече му се възхищаваме. В тази връзка у нас се настаниха германофилите. Сега в Народното събрание не са седем или седемнадесет, а седемдесет и отгоре!
Германия ни примами в Първата световна война на тяхна страна. През 1915 г. се закарфичихме към Централните сили. Резултатът - национална катастрофа с 11 278 квадратни километра ампутирана територия плюс жестоки репарации.
Понеже ония също бяха сразени, ни предложиха реванш във Втората световна. На 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписа Тристранния пакт. Всъщност неговата автентична фамилия е Германофилов.
На 22 юни същата година нацистите разбойнически нахлуха в Съветския съюз. Името на операцията не е въпрос с повишена трудност, нарича се „Барбароса“. По време на инвазията премиерът Германофилов настоява пред цар Борис III да пратим доброволци на Източния фронт. Втора национална катастрофа предотврати този кръвожаден акт.
Ето го и десерта на българо-германската дружба. В условията на днешния европейски интернационализъм ни сервираха Schwarz Gruppe. Преведено на български - Черната Група. Нейни отрочета са търговските вериги „Кауфланд“ и „Лидл“. Целите в бяло, двете спасяват от глад целокупния български народ. Хората купуват на безценица под трелите на „Deutschland über alles...“
Няма да цитирам колко глобиха „Кауфланд“, защото повторението е майка на знанието, но и баща на затъпяването. Ще извадя на светло само още една кирлива риза от гардероба на гостуващите търговци.
Комшия с побеляла глава ми се оплака, че не му издават карта за намаленията по рафтовете на магазина. Нямал мобилен телефон за активиране на услугата. Човекът е с увреден слух и не може да ползва такова устройство. Проверих в „Кауфланд“ на ул. „Проф. д-р Иван Странски“ 20. „Така е, само с мобилен телефон се купува по-евтино!“, отсече отговорничката по комуникациите.
Запитах онлайн германците, каква е тази дискриминация към хората в неравностойно положение. С дата 13 ноември клиентският мениджър Михова ми отговори:
„Кауфланд дава възможност на своите потребители да се възползват от предложенията чрез сканиране на Kaufland Card XTRA, която може да бъде както физическа, така и дигитална, което изключва и възможността за дискриминация по отношение на някакъв вид техническа грамотност или имуществено състояние (притежание на смартфон). Регистрацията и притежанието на карта е напълно безплатно и не е обвързано с покупка.“
Тук Михова го удари по същество:
„Обръщаме внимание, че за активиране на Kaufland карта, е необходимо клиентът да притежава мобилен номер или активен имейл адрес, на който да получи нотификация за потвърждение на регистрацията. В случая регистрация може да се направи само с имейл адрес.“
Михова беше готова и с Вариант Б:
„Тъй като към регистриран профил в приложението, могат да се добавят до 5 броя физически карти, като допълнителна опция можем да предложим близък на господина да активира допълнителна карта, която да му предостави за използване.“
А бе Михова, какъв мобилен номер, какъв имейл адрес, какви пет евро? Колцина възрастни хора са наясно с тези иновации? Трябва ли да чукат по чужди порти за помощ?
Парламентаристите от Г-76 сърбат шварц кафе, но не питат Schwarz Gruppe защо тормозят част от българския народ. Най-отговорно предлагам за техен химн одата „Германия“ на поета Кирил Христов:
Германийо, едничка си под свода!
Вей своите победни знамена!
Где минеш - там ний чакаме възхода
на нова мощ, на нова светлина!
„Аз ще напиша музиката, Стефче!“, обеща на жена си един приятел, който е талантлив композитор.