Хората ще получават обезщетение, ако изкуствен интелект ги нарани или повреди домашното им имущество. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, които са пуснати за обществено обсъждане. Промените са подготвени, за да бъде приложена в България Директива на ЕС относно отговорността за вреди от дефекти на продукти.
В момента Законът за защита на потребителите предвижда, че производители и търговци носят отговорност за вреди от дефектна стока, които се изразяват в смърт или телесна повреда на човек или повреждане на вещ, предназначена за лична употреба, на стойност не по-малка от 500 евро.
С новата директива на ЕС отговорността на производители и търговци значително се разширява и отпада изискването стойността на повредената вещ да е над 500 евро.
Директивата на ЕС е променена, за да бъде отразено развитието на новите технологии - включително изкуствения интелект (ИИ), новите модели на стопанска дейност, свързани с кръговата икономика, и новите глобални вериги на доставки. Затова вместо за дефектна стока вече се използва терминът „продукт”. Това включва всички движими вещи, дори когато са интегрирани в или взаимносвързани с друга движима или недвижима вещ; електроенергията, цифровите производствени файлове (които позволяват автоматизирано управление на машини или инструменти), суровините и софтуера.
В момента електроразпределителните дружества дължат обезщетение за изгорели домакински уреди в резултат на токов удар по силата на Закона за задълженията и договорите. С промените в Закона за защита на потребителите ще има по-ясни правила за доказване на вредите и за изплащане на обезщетението.
С промените отговорността на производителя и доставчика ще бъде разширена не само до повреденото имущество, смърт или телесна повреда, а и до медицински призната вреда за психичното здраве. Тоест, ако в резултат на липсата на ток човек има проблеми с психичното здраве, също трябва да получи обезщетение. Обезщетение ще трябва да бъде изплатено и за нематериални загуби, като болка и страдание, доколкото тези загуби могат да бъдат компенсирани съгласно националното право. Например, ако някой изпита голямо страдание, защото не може да направи хубава сватба заради липсата на ток, може да претендира за обезщетение.
С промените в закона обезщетение ще дават и за унищожаване и повреждане на данни, които не се използват за професионални цели. Тоест, ако в резултат на грешка на софтуера на компютъра бъдат повредени, например файлове с подготвяна дипломна работа или снимки от сватбата, доставчикът на софтуера ще трябва да плати обезщетение. Това обаче няма да важи за безплатен софтуер с отворен код, който е разработен или доставян извън рамките на търговска дейност.
Все по-често работата на софтуер и на изкуствен интелект са от решаващо значение за здравето на хората и за защита на имуществото им. Вече има автономни автомобили, които се движат без участие на шофьора. В редица автомобили има асистент за поддържане на платното. Но в тези случаи при грешка в софтуера може да бъдат причинени наранявания на пътниците.
Софтуерът, като например операционни системи, компютърни програми, приложения или системи с изкуствен интелект, се разпространява все по-масово на пазара и ролята му за безопасността на продуктите става все по-значима. Софтуерът може да бъде пуснат на пазара като самостоятелен продукт или може впоследствие да се интегрира като компонент в други продукти и при работата си може да причини вреди. Затова за грешки в софтуера ще се носи отговорност независимо от това дали софтуерът се съхранява в устройство, или достъпът до него се осъществява чрез комуникационна мрежа и технологии „в облак”, или пък се предоставя чрез модел на софтуер като услуга.
Липсата на интернет не е вина на производителя

Системи с изкуствен интелект навлизат все повече в ежедневието ни. Вече има роботи, които носят кафе или посрещат гости в хотели. Всички тези машини може да наранят човек или да повредят имуществото му. Като често продукт и софтуерът, който го управлява, се доставят от различни компании. Затова промените в Закона за защита на потребителите ще дадат възможност обезщетение да бъде търсено и от производителя на софтуера или съответно на изкуствения интелект.
В мотивите към директивата на ЕС за отговорността за вреди е посочено, че цифровите услуги все по-често са интегрирани в даден продукт или са взаимосвързани с него по такъв начин, че липсата на услугата би попречила на продукта да изпълнява някоя от функциите си. Директивата не се прилага за услуги, но тези интегрирани в продукт или взаимосвързани цифрови услуги се включат в обхвата на носене на отговорност, тъй като те са важни за безопасността на продукта. Тези свързани услуги следва да се считат за компоненти на продукта, когато се намират под контрола на неговия производител. Примерите за свързани услуги включват непрекъснатото подаване на данни за трафика в навигационна система на автономен автомобил, услуга за наблюдение на здравето, която разчита на датчици на физически продукт за проследяване на физическата активност или здравните показатели на потребителя, услуга за контрол на температурата, която следи и регулира температурата на интелигентен хладилник, или услуга за гласова помощ, която позволява един или повече продукти да бъдат контролирани чрез използване на гласови команди.
Достъпът до интернет не е свързана услуга, тъй като не е под контрола на производителя и би било неразумно да се търси отговорност от производителите за вреди, причинени от недостатъци в услугите за достъп до интернет. Въпреки това продукт, който разчита на услуги за достъп до интернет и не поддържа безопасността в случай на загуба на свързаност с интернет, може да бъде счетен за дефектен съгласно европейската директива.

Наличието на предупреждение за използването на даден продукт не може да направи един дефектен продукт безопасен, предвиждат промените в Закона за защита на потребителите. Дефектността на един продукт ще се определя въз основа на безопасността, която обществеността като цяло има право да очаква. Поради това отговорността на производителя и доставчика на продукта не може да бъде избегната просто чрез изброяване на всички възможни странични ефекти от използването му. В директивата на ЕС специално е посочено, че когато се определя дефектността на даден продукт, разумно предвидимата употреба включва и неправилна употреба, която не е неразумна при дадените обстоятелства, като например предвидимото поведение на ползвател на машина в резултат от липса на концентрация или предвидимото поведение на определени групи ползватели, като например деца.
Няма да изискват разбиране на изкуствения интелект

На хората няма да се налага да разбират как действа изкуствения интелект, за да претендират, че са наранени от него. Предложените промени в Закона за защита на потребителите създават лесни правила за доказване на вредата от дефектен продукт. Промените в българския закон са предложени, за да бъде приложена в България директивата на ЕС. В мотивите към директивата е посочено, че националните съдилища на страните от ЕС трябва да изхождат от презумпция за дефектност на продукта и за причинно-следствена връзка между вредата и дефектността, когато за пострадалия човек е прекалено трудно да докаже това.
Разбира се, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства по случая. Но, като се има предвид, че производителите разполагат с експертни познания и са по-добре информирани от пострадалия човек, от пострадалия трябва да се изисква да докаже само че е възможно продуктът да е бил дефектен и че дефектността на продукта е вероятна причина за вредата. Националните съдилища следва да се произнасят по техническата или научната сложност във всеки отделен случай, като се съобразяват с разнообразни фактори. Тези фактори може да включват сложно естество на продукта, например иновативно медицинско изделие; сложното естество на използваната технология, например машинно самообучение; сложна причинно-следствената връзка, например връзка между фармацевтичен или хранителен продукт и появата на здравословен проблем, или връзка, за чието доказване би било необходимо пострадалият да обясни функционирането на система с изкуствен интелект.