При арбитражно дело в Париж за неспазване на договора с “Газпром”, България може да повтори казуса АЕЦ “Белене”

“Булгаргаз” има задължение и за минимални летни количества

Спирането на газа от “Газпром” от страна на правителството представлява риск за България заради голямата вероятност руската компания да заведе дело в Международния арбитражен съд в Париж. Това коментираха пред “Труд” енергийни експерти, помолени да направят примерни разчети на последиците за държавата.

Междувременно юристи, запознати с дейността на Международния арбитраж, отбелязаха лаконично пред “Труд”, че видно от публикуваните договори, а и от кореспонденцията между София и Москва, от “Газпром” нееднократно са заявили, че при плащанията през “Газпромбанк” в две сметки - в долари и вътрешно конвертиране в рубли, няма да има валутен риск (виж карето).

България вече е губила дело в Международния арбитраж по спора с Русия заради спрения проект “Белене” през 2016 година. Решението излезе повече от две години след като руската страна пусна иск за 1,2 млрд. евро, но в крайна сметка платихме само обурудването за около 550 млн. евро, а делото набъбна и заради дължимите хонорари в подобни процеси.

“Ако приемем, че средноаритметичната цена на газа за 2022 година е 60 евро, то по договора с “Газпром” от публикуваните от “Труд” вече документи и таблици се вижда, че в крайна сметка ще имаме да плащаме за непотребени количества 9 848 140 MWh”, посочи неофициално висш служител от министерството на енергетиката. Това в съвсем примерни параметри е сума от порядъка на 590 888 400 евро, но без адвокатски и консултантски договори.

Както вече “Труд” съобщи, “Булгаргаз” ЕАД има задължения по договора с “Газпром” по клаузите “вземи или плати” (take or pay, б. р.) по дългосрочните договори с “Газпром експорт”. По договора с “Газпром експорт” задължението по клаузата “вземи или плати” е за 80% от годишно договореното количество. “Булгаргаз” ЕАД има и задължение за прием в минимални летни количества по договора, като дружеството дължи неустойка за неприетите летни количества в размер на 4% от стойността на неприетите количества, изчислена на база средна доставна цена за летния сезон.

„Газпромбанк“ е без комисиони

Освен, че няма валутен риск, няма да има и оскъпяване на доставките, защото “Газпромбанк” няма да начислява разходи за комисионни за превалутиране в рубли и други, се казва в едно от писмата на “Газпром” до “Булгаргаз” от края на април, с което “Труд” разполага.

Няма и риск и от спиране на доставките на газ, уверяват нееднократно от руската компания.

За разлика от случая с АЕЦ “Белене” при почти сигурното дело в Международния арбитраж в Париж, българската страна може да остане без нищо - само на загуба, а при АЕЦ “Белене” държавата получи поне реактори.

По отношение на т. нар. задължение за минималните годишни и минимални летни количества, още през октомври месец страната ни ще трябва да плати въпросната неустойка от 4 процента, която по неокончателни данни възлиза на 24 млн. евро.