Цветан Василев режисира и продуцира поредния си сериал

Всяка година, в средата на септември, телевизионният пазар се възражда. Поставя се началото на новия сезон на най-комерсиалните риалити формати като „Биг Брадър”, „Сървайвър” и т. н., както и на N-тите сезони на бразилски, турски или индийски сериали. От три години насам, всяка година по същото време, конкурент на кандидатите за слава квартални батки, плеймейтки, музикални изпълнители и актьори от Боливуд, се явява и един от най-големите финансови спекуланти на нашето съвремие – беглецът от правосъдието Цветан Василев. Както телевизионните продуценти всяка година се опитват да изненадат зрителите с нови сюжети в „сапунките”, този сезон сериалът на банкрутиралия фараон бе разнообразен с включването на съпругата му Антоанета Василева. Вече трета година общество е принудено да гледа „сапунката” на Цветан Василев, в която той играе ролята и на продуцент, с откраднатото от трезорите на Корпоративна търговска банка, и на главен актьор, чиято роля е да представи себе си като „борец” срещу корупцията. Макар с новите три серии от сагата Антоанета и Цветан Василеви да успяха да засенчат боливудските актьори, сезонът им не срещна очакваната гледаемост и не събуди онази съпричастност, на която продуцентът от Белград се е надявал. Сапунката за „невинния банкер”, завлякъл милиарди от джобовете на един цял народ, стана банална, а и зрителят у нас е сред най-претенциозните – толкова много се е нагледал на „жертви” - измамници през Прехода, че лесно разбира, когато нечия актьорска игра е за „Златна малинка” (антиподът на наградите „Оскар” - бел.ред.).

Само завършен наивник или платен наемник може да очаква, че беглец от правосъдието ще има какво ново да каже – три години и половина след като заради системно източване на финансовата пирамида КТБ се срина. Заради това и поръчковата трилогия, с интервюто на Любица Кулезич с Антоанета и Цветан Василеви по фалиралата кабеларка BiT, не събуди почти никакъв отзвук, като изключим опитите на медиите-бухалки на „братята по съдба” – олигарсите Иво Прокопиев и Огнян Донев, да я мултиплицират. Достатъчно богат за сметка на българския данъкоплатец, Василев стартира пореден сезон, а много вероятно и последен, от една страна - за да задоволи огромното си его за величие, а от друга - за да се опита да заглуши безпрецедентния успех на българските правоохранителни институции, постигнат с повдигането на обвинения за банкрута на четвъртата по големина българска банка. Трилогията на Василеви, макар и с предварително подготвен набор от въпроси, които трябваше да ги представи като изгнаници, всъщност направи точно обратното. Затвърди усещането за тоталното самозабравяне на фамилията и може да послужи на държавното обвинение за доказване на вината им като подсъдимите за фалита на КТБ и за пране на пари.

Арогантността на изказа на Антоанета и Цветан Василеви не остави никакво съмнение, че за двамата парите на вложителите в КТБ, са били възприемани като собствени средства, с които могат да се разпореждат, както дете с шепа жълти стотинки. Макар вече три години и половина Василев упорито да отрича да е ползвал банката като личен портфейл, собствената му съпруга го опроверга. Без никаква логика, Антоанета Василева се оказа толкова навътре в операциите на КТБ, че само този факт е достатъчен, за да потвърди тезата на прокуратурата как пирамидата е била източвана през фирми-бушони и подставени лица, които са се отчитали на Василеви. От интервюто се разбра, че без да е имала това право, Антоанета Василева е била по-добре запозната от случващото се в КТБ от висшите мениджъри, та дори и от банковия надзор на БНБ.

Ако някой се е съмнявал във вината на Василева по повдигнатото й обвинение за пране на пари, то след включването й в защитата на Цветан Василев, вече може да е напълно убеден в обратното. Цинизмът на фамилията финансови спекуланти достигна дотам, че грабежът на бюджета за здравеопазване на цяла България за 2017-та година да бъде оправдаван с финансирането на „спасяването на човешки животи” от самообявилите се за светци Антоанета и Цветан Василеви.

Изобличителни за фамилията се оказаха коментарите им по казуса със собствеността на оръжейното предприятие „Дунарит”. Тъй като интервюто на Василеви беше на запис, правен миналата седмица. Техните коментари влязоха в тотално противоречие с казаното в друго телевизионно интервю - на претендиращия да е собственик на „Дунарит” търговец Емилиян Гебрев, който се показа в друга от обслужващите интересите на Цветан Василев банкрутирала кабеларка – бТВ. Докато Гебрев упорито се опитваше да натрапи лъжата, че е едноличен собственик на „Дунарит”, който само бегло познавал Цветан Василев, както и че беглецът от правосъдието нямал нищо общо с предприятието, самият Василев и разприказвалата му се жена напоително разкриваха огромната си заинтересованост от съдбата на това оръжейно дружество. Щеше да е добре, ако Гебрев, а може би Василеви, бяха замълчали, защото вече няма никакво съмнение, че и всичките лъжат. Гебрев лъже за това, че е собственик, нямащ нищо общо с фараона, а Василеви - за това, че други хора имали апетити към оръжейното дружество. Не, държавата има интерес да си прибере заграбеното по криминален начин предприятие. Защото, за съжаление, цели три години и половина след сриването на КТБ, очевидно, Василеви са продължавали да прибират постъпления от „Дунарит”, получавайки така възможност за осигуряването на „свежи” пари. С които пък имат свободата да купуват телевизионно време във фалирали телевизии, чужди и локални лобисти, анализатори, социолози, „журналисти” и т. н., които вкупом да формират паралелна защита на бегълците от правосъдието, надграждаща обикновената адвокатска закрила.

Трилогията с поръчковото интервю на Василеви е само част от цялата „програмна схема”, с която фараонът-беглец се опитва да изчисти имиджа си в навечерието на старта на съдебния процес срещу него. Никак не е случайно, че докато се излъчваха трите епизода със словоизлияния, в медиите се появи и социологическо проучване, изготвено от близки до Цветан Василев социолози-наемници, което трябваше да потвърди тезата на фараона, че пирамидата КТБ е била перфектната финансова институция, за чието продължаващо съществуване попречили правоохранителните институции. Към това може да добавим и епистоларната логорея на бивши доносници от Държавна сигурност, като „Сашо” (Илиян Василев) и „Академик” (Огнян Стефанов), които не спират да бълват манипулации и лъжи срещу всеки, посочен от Василев като негов персонален враг.

Освен всичко друго, поръчковото интервю на Кулезич за пореден път разкри пълното откъсване на Василеви от реалността, липса на трезва самооценка, а и потвърди съмненията, появили се още през 2013 г., че фараонът напълно насериозно е имал амбициите да стане министър-председател. Амбиции, които отдавна са обсебили неспокойните му сънища. В този смисъл, не е случайно, че Цветан Василев, освен срещу традиционните мишени, този път отвори фронт и срещу политици от близкото минало – като експрезидента Росен Плевнелиев и евродепутата и лидер на ПЕС Сергей Станишев и съпругата му Моника. Атаките на Василев показват, че той е готов да компрометира възможно най-широк кръг от политици и общественици, без значение на тяхната политическа принадлежност, за да се представя за тяхна алтернатива, което пък го е поставило в ситуацията на „жертва”. Очевидно, Василев не е сам в това си начинание, но е ясно, че именно той е този, който има най-голяма изгода от инженерстването на поредното „ново” политическо ГМО, което, за да привлече привърженици, ще заложи не на политическа идеология, а на популистки послания за влизането на „нови” лица в политиката. Старите политически муцуни трябва да бъдат натоварени с всички негативи на Прехода, за да може инженерствани от подсъдими олигарси политици да се явят „спасители”. От сценарий от типа „Да изчистим боклука!” най-голяма изгода имат именно персони като Цветан Василев, Иво Прокопиев, Огнян Донев и т. н. Очевидно синхронизираните им действия, от интервюто на Василеви, през мултиплицирането му от Прокопиеви и Доневски медии-бухалки, има за цел да катализира провеждането на протести, като първият вече е насрочен за началото на следващата седмица, а организаторите отдавна са се самоизобличили, като свързани с беглеца от правосъдието.

Професионалист психиатър най-добре би могъл да постави диагнозата на персони като Антоанета и Цветан Василеви и най-вече на начина, по който възприемат своята роля в българския обществен живот, особено след като обвинителният акт показва, че с престъпните си действия са довели до източването на над 2,5 млрд. лв. от КТБ, а настъпилите от това щети на бюджета да достигат над 5 млрд. лв. Но дори и полиграфът би бил безсилен пред арогантно лансираната лъжа за това как „клетниците” са били потърсени от бивш американски губернатор, сега лобист, който решил да се бори за да докаже „невинността” на заточените в пет-звезден хотел в Белград финансови еквилибристи. Разбира се, героите на „сапунения сериал” пропуснаха да припомнят, че „приятелството” между Цветан Василев и Бил Ричардсън струва не по-малко от 5 милиона долара, откраднати от КТБ.