Тя ще спаси българския „елит“ от неблагодарното задължение да управлява общество и държава

Галският петел е свикнал да съобщава изгрева на слънцето, гледайки на Запад

Дойде ред и на галския петел да изкукурига срамежливата тайна на добродетелната брюкселокрация: единодушието при решенията е пагубно за общата външна политика на съюза, която нито е политика, нито е обща. При това е външна дотолкова, доколкото следва външни указания. Впрочем, единодушието все още не позволява и единна данъчна ставка. Освен това пречи за превъзпитанието на поляци и унгарци, които почитат европейските ценности само ако са с повече нули, вместо с пауново перо, отзад. Да не говорим, че изкушава безпросветните българи да подлагат крак на първите жители на Луната по пътя им към Земния рай. Т. е. единодушието е почти толкова лошо, колкото и референдумите, които в ЕС имат навика да дават неправилни отговори на правилните въпроси.

Затова е крайно време да преминем изцяло към гласуване с квалифицирано мнозинство. И дори не по схемата 55/65, а мнозинство само с гласовете на Франция и Германия. А тези гласове пеят в хор за федерална свръхдържава. В която ще има само Един Бог (който обаче още от времето на Ницше е мъртъв), Една Валута (засега само полумъртва) и Един Император на Свещената Римска империя (на брюкселския народ). Ще го коронясаме с песни и танци от „Евровизия“ край кокалите на Големия Карл в Аахен, а той щедро ще ни поръси със златни евроцентове и ментови лукчета.

Империята ще спаси българския „елит“ от неблагодарното задължение да управлява общество и държава. Едрият софийски чиновник ще се издигне до дребен брюкселски такъв. Жабата от българското политическо блато след целувка с правилния принц ще се превърне в евромайделка. Le Gouverneur на българския банков водопад ще отглежда екологични марули във фотоволтаична оранжерия, която ще построи на покрива на БНБ със спестеното от заплати. На гърба на евромонетите ще изсечем златните топки на Стоичков. И ще изхвърлим боба от менюто заради парниковия му ефект. (Лещата не бива, тя е внос от Канада и върви с Харвардски печат за качество.)

Едничката трудност ще е в избора на император. Въпреки подходящото си име, принц Чарлз ще гледа еретично сеир отстрани, подобно на Осмия Хенри. Олаф I звучи почти като Отон I, но за Четвърти райх трябва одобрението на древните укри, които не признават лебервурста за багренороден. Салическият закон днес не важи, но Грета I вече влезе във възрастта, която изисква доказателства за вменяемост. Майка Урсула пък би ни докарала един ден множество династични войни за наследството. Остава галският петел, за който няма такава опасност. За сметка на това същият обича да носи наполеонки, което е предимство. Той обаче е свикнал да съобщава изгрева на слънцето, гледайки на Запад.

И може би оттам, откъм Капитолийския Хълм (не Римския, а Истинския), ще дойде решението. Вярно е, че няма как един Републиканец да приеме императорската корона. (Особено ако ще я носи върху оранжева перука.) Затова пък някой Демократ може, насред следобедния сън, да назначи в Брюксел... не непременно сина си, но поне някой вицекрал. (Или вицекралица, ако Виктория Н. се отучи да говори по телефона.) Тогава еврочиновниците ще признаят кравите за законни и ще се преселят в Атлантида. Двата джоба на любителите на картонени коли и скъпа козметика ще се обединят в един, по-дълбок и пълен с царевични семки и бонбонки. Въпросът с гласуването ще отпадне изобщо и никой няма да крие под дюшека 2-та процента „джизие“. Големият Карл ще се обърне на другата страна и ще продължи да спи спокойно.

И газът най-после ще потече от правилната посока.

* Авторът е преподавател по международни отношения в УНСС