Ефес – вечният град

Бързаме да изпреварим тълпата, която слиза от круизните кораби и пристига с рейсове в Ефес. Колкото и да сме избързали, пак е претъпкано с навалица. Пече, шапките не помагат, но добре, че ги има. Строяваме се в полукръг и се напъваме да слушаме разказа на екскурзовода, но така или иначе дочуваме едно от две изречения, другото е отвято, а и сме вгледани в някой обект, който си наумяваме да снимаме, после де.

Малко история, къде без нея

Научаваме, че градът е основан от йонийските гърци около 1000 г.пр.Хр. на устието на река, която се влива в морето. По-късно е превзет от Крез, цар на Лидия. През 296 г. пр. Хр. царят на Тракия мести града на сегашното му място и го преименува Арсиноя – на жена му. Тогава днешният Ефес става голям пристанищен град и значението му за търговията на Средиземноморието се засилва. В състава е на Пергамското царство, а след това става част от разрасналата се Римска империя.

Ефес е споменат и в Новия завет. Казано е, че в него апостол Павел оставя Тимотей. Според легендата след Възнесението на Христос Света Богородица се заселва в Ефес и заживява там до смъртта си.

С годините устието на реката се затлачва с тиня. Морето се отдръпва, а и настава малария. Градът е обявен за прокълнат, защото влезе ли някой в него, се разболява. Това е причина селището да опустее с векове.

Мраморният „булевард“

Движим се по павирана широка улица. Древните плочи са доста излъскани, при това под наклон, което ще рече неминуемо опасни. Предупреждават ни и да не търсим нестандартни гледни точки за снимане, камъните се клатели. А руините действително са впечатляващи. Всъщност, оказва се, това е нищожна част от древния град. По-голямата част от Ефес спи под маслинови и мандаринови горички. Твърди се, че ако някой си купи пет декара и започне да копае, задължително ще попадне на останки от древна цивилизация. Турската държава не прекалявала с разкопките. А и защо да го прави – и това, което е открито, привлича достатъчно туристи. Затова пък можело ние, докато си ходим, да попаднем на ценна монета с пчела, символ на древния град, намига ни екскурзоводът. Да, бе.

Одеон и Пританейонът

Първата голяма постройка, крачим по пътя на историята, е Одеонът. Побирал е около 1400 души и, както и в други римски градове, е изпълнявал две функции – за театрални постановки и за събиранията на управата на града. Предполага се, че е бил покрит, защото не са открити улеи за оттичане на водата.

До Одеона са няколкото колони, останали от зданието на общината – Пританейонът. Тук някъде е и мястото, където са открити трите скулптури на богинята Артемида. И много моля, това не са множество гърди, символ на майчинството, а яйца, символи на плодородие, неугасващия живот, благоденствието, пали се екскурзоводът ни. На нея са изобразени животни, пчели, агнета, лъвове, бикове. Разбира се, не успяваме да видим прочутата Артемида, тя е в Ефеския музей.

Но пък в главата ми е една друга Богиня на плодородието, която красеше парка на Вила д‘Есте, в Тиволи, до Рим. Близначки сигурно, на близнака си Аполон.

Фонтанът на Палио и Публичният дом 

И двете построения са доста импозантни. Водата до красивия фонтан е била докарвана чрез няколко акведукта. А част от статуите, с които е бил украсен, в момента се намират в музея на Ефес.

Баните на Схоластика са друга забележителна постройка. Както добре знаем, те са институция в римското общество – място за социални контакти, за обсъждане на обществени въпроси, за забавления, игри, физически упражнения, дори са се използвали за хигиенни нужди. Тоалетните, които и тук откривам, са подобни на тези в Лептис Магна, в Либия, където ги видях за пръв път и бях изумена от общото помещение и течащата вода за подмиване, с извинение. Днес вече съм им свикнала, така да се каже. В близост е и публичният дом, собственост пак на същата предприемчива особа – Схоластика. Човещинки.

Библиотеката на Целс и Стадионът

Най-известните, най-големите и най-добре запазените в Ефес. Не пропускаме да се снимаме на техния фон, това правят абсолютно всички. Мимолетни създания пред камъни, които ще ни надживеят…

Библиотеката на Целс е построена между 114 и 125 г. от Тиберий Полемеан в чест на баща му Тиберий Целс Полемеан, и двамата римски сенатори и консули. В долната част на библиотеката е гробната камера, където е положен мраморният саркофаг на Целс. Счита се, че тя е пазила над 12 000 свитъка, поставени в специални ниши. Със своята огромна колекция се нарежда на трето място в Античния свят след Александрия и Пергам. Архитектурата й е впечатляваща. На три етажа, с богато украсена фасада. В ниши са поставени статуи на София (мъдрост), Епистеме (знание), Енония (интелигентност) и Арете (добродетел). Към III в. пожар я изпепелява, следва и земетресение. Реставрирана е чак през XX век. Търся подходящия ракурс за снимка и се вглеждам във фасадата. Прекрасна е.
Стадионът, предвиден за 25 хиляди зрители, е построен на хълм, традиция при строенето на театрите от онова време.

Разделен е на сектори, най-представителният участък е предвиден, разбира се, за императора. Видял е битки, състезания, представления. Изобщо, хляб и зрелища…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.