На 11 декември 2017 да почерпят

Ученици изненадаха президента Радев в Плевен

Кралят на Швеция връчи Нобеловите награди за 2017 г. на церемония в Стокхолм

Предотвратиха палеж на синагога в Гьотеборг

Елха падна върху посетители на германски коледен базар

Според прогнозите на синоптиците Сняг по Коледа и в края на годината Почти пролетни температури ни очакват през тази седмица

Ники Хейли: Решението за Ерусалим ще ускори мирния процес в Близкия изток

„Фолксваген Голф” с благоевградска регистрация се заклещи на улица „Стръмна” в Старинен Пловдив

Live Войната на псевдоеколозите срещу България The Guardian в капана на българската зелена мафия

След залавяне да точат банкомат Трима българи осъдени на Фиджи Тъй като не обрали никого, присъдите им само по 12 месеца и 6 дни

Декоративно стъкло падна и рани ръката на момиче в столичен мол

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в понеделник, 11 декември 2017

Заради промяна в закона за ДДС от 1 януари т.г. С 20% пада цената на новите оръжия за армията Едно от решенията е отново промяна в обратна посока, смята министър Каракачанов

„Умирай лесно” се завръща на сцената на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград

Празници за 34 години в ЮНЕСКО Несебър с нов площад – „Жулиета Шишманова“

Жена гола, ако сънуваш, значи ще чуеш лъжа Балчо Нейков издава един от първите съновници

Факсимиле от календара

Биограф на Караджата съставя вечен календар

Вестник „Труд” започва нова поредица „Страници от забравените книги”. Тя се осъществява с неоценимата професионална помощ на екипа на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В тези страници ще бъдат представяни текстове от малко известни стари български книги, които и до днес удивляват читателя със своята непреходна свежест и оригиналност.

Балчо (или Балчу) Нейков е бил още приживе напълно забравен и би бил още по-неизвестен, ако през 1985 г. най-сетне не бе издаден трудът му „Факийско предание”, съставен от две части – „Сбирки от народния живот за праотците на Стефан Караджа” и „Стефан Караджа и неговите предци”.

Ръкописът бе компетентно разчетен от Елена Харбова и Елисавета Миладинова. Доц. д-р Харбова дълги години работи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, беше ръководител на Българския исторически архив. Елисавета Миладинова също бе специалист в Българския исторически архив. Тя е потомка на Братя Миладинови.

„Яви се при мене един въздребен човечец – човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл“, пише за Балчо академик Балан.
„Яви се при мене един въздребен човечец – човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл“, пише за Балчо академик Балан.

Балчо Нейков е роден през 1839 г. в с. Акбунар, Мачинско, Северна Добруджа. Живял е в с. Потур, в Тулча, в Меджидие и в Бабадаг. Руско-турската война го заварва в Тулча. Там той набира доброволци българи, а през 1877 г. е назначен за митнически началник. На следващата година става кмет на гр. Стара килия, Кюстенджанско. През 1883 г. Балчо Нейков се преселва в свободна България. Живее във Варна, Провадия, Шумен, Търново, Сливен, Пловдив и София. Препитава се със земеделие и скотовъдство. Започва да издава много търсените по това време календари – три на брой, през 1886, 1892 и 1897 г. От тях най-популярен е последният, който днес представлява интерес и като автентичен документ за интересите на тогавашните българи.

През 1892 г. Нейков публикува статията си „Войводата Стефан Караджа”, която променя съдбата му. Той посвещава живота и средствата си на написването на своя труд. Целта му е да документира известното за рода Бинбеловци, които са предци на войводата Стефан Караджа. Използва и личните си спомени от детските и младежки години на войводата. Балчо Нейков пише труда си 20 години – от 1888 г. до 1908 г. За съжаление опитите му да види ръкописа си, отпечатан в книга, не се осъществяват. Запазен е споменът на Александър Теодоров – Балан, по-късно известен учен, езиковед и библиограф и академик, за срещата му с Нейков през 1888 г., който се отнася за първата част на ръкописа: „Яви се при мене един въздребен човечец – човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл. Плах и тих като видение. Направи ми силно впечатление със своята скромност и благонравие. Поднесе ми един доста големичък ръкопис с молба да съдействам за издаването му”.

Благодарение на добрата оценка на Ал. Теодоров-Балан Министерството на просвещението откупва ръкописа за 500 лв, но той потъва в архивата.

Опитите да бъде издирен след това авторът се оказват напразни. Сякаш Нейков потъва вдън земя. С издирването на изчезналата втора част се заема писателят Петко Росен. През 1934 г. той научава, че тя е у писателя Константин Петканов, който я ползва за написването на свои романи. Две години по-късно втората част е иззета от Петканов. Заедно с първата и с рецензията на Балан тя е дадена за съхранение в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, където е и днес.

Все пак какво се случва с автора?

Изпаднал в пълна сиромашия, Балчо Нейков се приютява в Илиенския манастир, тогава близо, а днес в самата София.
Изпаднал в пълна сиромашия, Балчо Нейков се приютява в Илиенския манастир, тогава близо, а днес в самата София.

Изпаднал в пълна сиромашия, той се приютява в Илиенския манастир, тогава близо, а днес в самата София. През 1917 г., когато българските войски са превзели Северна Добруджа и неговото родно място, Балчо Нейков е намерен от монахини вече починал и то от доста време от глад, яден от плъхове, в манастира.
Публикуваните тук извадки от най-популярния календар на Балчо Нейков, излязъл през 1897 г., са малка вратичка към мислите, мечтите, страховете на някогашните българи, предимно от Северна Добруджа. Календарът излиза благодарение на предплатилите спомоществователи в ограничен тираж, между които са и земляци на Нейков от Тулча и Баба-даг. В страниците, където са упоменати имената на спомоществователите има включен от автора и предтеча на екслибрис с любопитен текст:

Илиенския манастир в началото на миналия век.
Илиенският манастир в началото на миналия век.

„Понеже всяка книга, щом се прочете веднъж или два пъти, се прибира: на полица, долап или ракла, а пък календарите не са такива, най-паче тоя, Вечният, защото те не вардят полици, долапи или сандъци, но стоят почти по масата или в чекмеджето й, защото се взема той почти всеки ден от ръка на ръка от домашните и даже по няколко пъти, за да гледат на него: за празници, сънища, церове и др., но често пъти, защото го вземат и в други съседски къщи, дори тръгне той из махалата, докато един ден тръгне и се не връща вече! „Бре, где остана календарът?, „Кой го взема, та го вече не донесе?”, а че „Кой?”, „Кой?”, „Аз не съм!”, други: „И аз не съм!”, докато: „Никой го не взел!”… И тъй, паднал вече „юва”, не го дават хората, затова всеки, който и да бил той от господа купувачите или даже от които са се абонирали и им е напечатано името, да си го надписвате и тука: име и презиме, прякор, от кой град или село, с дата – число на месеца и година”.

 

 

Сънищата, кой кога се сбъднува

Откъси от „Балчов вечен календар”, издаден през 1897 г. от книгопечатницата на Х. Т. С. Фъртунов във Велико Търново

Сънищата, които се случват после среднощ, от 4 часа до заранта, тия сънища се случват през 10 дни или 10 месеца, или една година.

Сънищата, които се сънуват от среднощ до 3 часа, се случват подир 3–4 или 5 години. Сънищата други често се случват.

Според азбучното нареждане от различни египетски и индийски мъдреци и астрономи:

А
Агънце, ако сънуваш, показва, че ще имаш почтена жена.
Адрес (подпис), ако даваш насън, значи новини.
Адската врата, ако видиш насън, значи грижа и смущение.
Азбука, ако четеш насън, – благополучие.
Ангел, ако сънуваш, – здраве, чест и радост е; ако сънува болен, известява му здраве.

Б
Баня, ако сънуваш, значи радост.
Баща си, ако видиш насън, значи че ще намериш господар (т.е. работа).
Биеш ли се насън, значи пътуване.
Бос, че си насън или бягаш, значи свършване на работите.
Брада обръсната – не е добро.
Бели птици, ако видиш насън, значи ще чуеш радостни гласове.

В
Вятър тих, ако сънуваш, ще имаш верни приятели.
Войска, ако сънуваш, значи пожар.
Воденица на вятър, ако сънуваш, значи препятствие.
Врабче, че цвърчи, ако сънуваш, значи, че ще се изпълни това, което желаеш.
Вратата на къщата ти, ако гори насън, значи смърт.
Вълче месо, ако сънуваш, че ядеш, показва, че ще надвиеш неприятеля си.

Г
Глава голяма, ако сънуваш, значи сиромашия, а малка – надежда.
Главата си с големи уши, ако сънуваш, значи голяма слава.
Гол, ако сънуваш, че си, значи добро шастие и изобилие от досади.
Гълъб или гълъбица, ако сънуваш насън, значи отделяне от жена.
Гърне, ако сънуваш на сърцето си – повреждане на здравето ти.
Гъски, ако сънуваш, че имаш вкъщи, – благополучие.

Д
Деца малки, ако сънуваш, значи грижа и тегота.
Диво магаре, ако видиш насън, значи, че ще вземеш пари.
Дреха от памук, ако сънуваш, че восиш, показва ти, че си ненаситен.
Дърво сухо, ако сънуваш, значи премеждие и лъжа (шега), на некои места и бой.
Дъга, ако сънуваш на небето, – добро и приятно време.
Дъжд, ако сънуваш, значи препятствие в работата.

Е
Евтиния, ако сънуваш, значи напредък.
Еминии или пантофи, ако сънуваш, значи добро.
Ечемик, ако сънуваш или сееш, значи радост.

Ж
Жаба или жълва (костенурка), ако сънуваш, значи огорчение.
Жажда, че имаш, ако сънуваш, и пиеш – добър вапредък в работите ти.
Жена гола, ако сънуваш, значи че ще чуеш една лъжлива дума.
Жена с рошави косми, ако сънуваш, болест е.
Женят ли те насън, – смърт, загуба и скръб.
Жидове (чифути), ако видиш насън – обмана (лъжа) или неправда.

З
Заек, ако сънуваш, че храниш – оженване.
Затвор, ако сънуваш, показва болест.
Звънец или камбана, ако чуеш насън, – ще чуеш нещо ново.
Злато, ако сънуваш, че броиш, – благополучие.
Звяр див, ако сънуваш, – ще се срещнеш с враждебник.
Зъби, ако сънуваш, че вадиш, – смърт на някой приятел.

И
Игла, ако сънуваш насън, – ще се примириш с враговете си.
Изгубиш ли се в полето насън, – благополучие.
Изгубиш ли се в гора насън, – злополучие.
Икона, ако сънуваш насън, показва радост и благополучие.
Имане крадено или със сила вземано, ако сънуваш или имаш, – значи срам.

К
Калаузин (човек, който придружава някого на път да го пази или да му помага), ако сънуваш, че си, ще чуеш от някого някоя лъжа.
Каруца и че си в нея, ако сънуваш, значи благополучие.
Керемиди, ако сънуваш, – ще найдеш имане или някоя добра работа.
Космите си, ако чешиш насън с гребен, значи сватба.
Котка, ако те препикае насън, значи че ще ти мине премеждие.

Л
Лекарство, ако даваш някому, значи успех в работите ти.
Лебед, ако видиш насън, значи откритие на някоя тайна.
Лед вкъщи, ако сънуваш, значи благополучие.
Лъвове питомни, ако сънуваш, значи че ще те помилват големи человеци.
Летиш ли насън, значи разкаяние.

М
Маслини, ако сънуваш, значи жалост.
Мащеха, ако сънуваш мъртва, значи смущение.
Миеш ли се насън, значи радост.
Мляко от мечка, ако пиеш, значи страх.
Мед, ако видиш насън, значи пожар.
Мъгла гъста, ако сънуваш, – значи болест.

Н
Найдеш ли нещо насън, значи надежда.
Небето червено, ако сънуваш, значи кавга и каране.
Неряс (дива свиня), ако сънуваш, значи преговор с приятеля си.
Носът си, ако голям сънуваш, значи радост.
Носа си, ако бършиш насън, значи избавление от досади.
Нозе, ако миеш насън, значи подновление.

О
Огледало, ако сънуваш, че се огледваш в него, значи женитба.
Огън, ако кладеш насън, значи сам влизаш в някоя примка.
Орел, ако сънуваш, че грачи, значи милост от гобеми человеци ще придобиеш.
Орехи, ако сънуваш, значи полза.
Оцет, ако сънуваш, значи скръб.
Очите и мигаш с тях, ако сънуваш, значи щастие.

П
Портрета си, ако гледаш насън, значи добри сетнини; раждане на брат или сестра.
Песни мъжки, ако сънуваш насън, значи щастие, ако ли са женски – неприятности.
Пари на заем, ако вземаш, значи досади.
Пъпеш (на тур. каун), ако сънуваш, значи че ше сдобиеш приятел.
Пръстите си, ако чистиш, – полза.
Пушка, ако сънуваш, значи вест или писмо.

Р
Ракия, ако пиеш насън, значи добри сетнини.
Разбойници, ако те гонят, значи неугодни работи.
Ранен човек, ако сънуваш, значи че ще приемеш чин.
Раниш ли някого с нож, – благополучие.
Ръж, ако събираш на снопи, – победа.

С
Сватба, ако сънуваш и играеш, – загуба, ако не е, – скръб.
Свине, ако гледаш вкъщи, – здраве.
Сено, ако гледаш насън, – нещастие.
Седиш ли насън, – добро е.
Сирене прясно, ако сънуваш, че ядеш, значи придобиване, ако ли е солено – измама.

Т
Театрално представление, ако гледаш, значи задоволство.
Трева, ако береш, значи страх и неволя.
Тръба, ако свири, – нова вест.
Тялото си голо, ако сънуваш, – богатство.
Тютюн, ако пушиш насън, значи чест и дългоденствие.

У
Умрял, ако поздравяваш, значи добри работи.
Умрял, ако ти дава дрехи насън, значи болест.
Умрял, ако видиш насън, значи женитба.
Утроба, ако видиш малка насън, – сиромашество.
Утроба голяма, т.е. по-голяма, отколкото е, значи болест.

Х
Хляб, ако сънуваш, че ядеш, значи омраза.
Хляб, ако приемаш насън, – добро е.
Ходиш ли на път, – досаждение.
Ходиш ли по поле, – зло приключение на враждебника ти.
Ходиш ли по някое блато, значи огорчение.
Хвъркаш ли насън, – ще се гордееш.

Ц
Циганин, ако сънуваш, значи ще те излъже някой.
Цар, ако гледаш в сън, – благополучие.
Целуваш ли мъртъв насън, – откритие на някоя тайна.
Цветове бели, ако късаш, значи радост.
Църква, ако сънуваш, значи премеждие.

Ч
Час, ако сънуваш, значи съкращение на живота.
Чаша златна, ако пиеш от нея, значи достойнство.
Человешка глава, ако сънуваш, значи ще изгубиш един от ближните си.
Честному кръсту, ако се молиш, значи дар.
Чорапи вълнени или копринени, ако сънуваш, значи радост.
Чукундур или цвекло, ако ядеш, – болест.

Ш
Шапка, ако сънуваш, значи радост.
Шапки много, ако имаш на глава, значи много работи и грижи.

Щ
Щипеш ли някого насън, – клевета.
Щука риба, ако сънуваш, значи треска.

Я
Ябълки зрели, ако ядеш, значи добро.
Ябълки незрели, ако ядеш, значи скръб.
Ядеш ли насън, – полза.
Янгън (пожар) или ако ти горят дрехите, – щастие и препирни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.