Едва ли ще изпълним критерия за стабилност на цените до края на годината

В девет страни от еврозоната инфлацията през юли е отрицателна

През юли хотелите вдигнаха цените с 20%

Влизането на страната ни в еврозоната от средата на 2025 г. става все по-малко вероятно, става ясно от данни на НСИ и на европейската статистическа служба Евростат за инфлацията в България и страните от еврозоната. Най-вероятно и новата цел за въвеждане на еврото от 1 юли следващата година няма да бъде изпълнена и така ще трябва да забравим за еврозоната поне до началото на 2026 г.

Инфлацията в България за юли е 0,8%, а за последните 12 месеца е 2,4%, обявиха от НСИ. Но за влизането в еврозоната Европейската централна банка и Европейската комисия не взимат под внимание националната ни инфлация, а инфлацията, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), тоест инфлацията, измерена според потребителската кошница на средния европеец. Годишната инфлация в страната според ХИПЦ към края на юли е 2,8%, показват данни на НСИ.

Като през последните месеци инфлацията нараства. През месец април инфлацията според ХИПЦ беше намаляла до 2,5%. Но през следващите три месеца тенденцията за намаляване на инфлацията се обръща - през месец май нараства до 2,7%, през юни достига 2,8%, а през юли се задържа на 2,8%.

За да изпълним критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната, средногодишната инфлацията у нас не трябва да надвишава с повече от 1,5% инфлацията в страните от еврозоната с най-малко покачване на цените. А повишението на цените в страната ни все още е значително над това ниво. Според последните налични данни на Евростат, годишната инфлация във Финландия е 0,6%, в Латвия е 0,8%, а в Литва е 1,1%. В еврозоната като цяло също има покачване на инфлацията - от 2,4% през април до 2,6% през юли. Но това е по-малко от увеличението на инфлацията в България. Така се оказва, че страната ни все още е далеч от изпълнението на критерия за влизане в еврозоната.

Само през месец юли инфлацията според ХИПЦ в България е 1,2%, показват данните на НСИ. От страните в еврозоната има само една държава с по-висока инфлация. Това е Нидерландия, където повишението на цените е с 1,3%. Същевременно в девет страни от еврозоната през юли инфлацията е дори отрицателна.

Сред причините за високата инфлация в страната ни през юли е навлизането в активния летен туристически сезон. През юли спрямо предходния месец, най-голямо е повишението на цените на пътническия въздушен транспорт - с 26,3%. Наред с това хотелите са вдигнали цените с над 20 на сто, а пакетните услуги за почивки и туристически пътувания са поскъпнали с 15,8%. Така секторите, които биха спечелили от въвеждането на еврото, тъй като ще има повече туристи в страната, спъват влизането ни в еврозоната.

В рамките на година са поскъпнали редица стоки и услуги, което ни отдалечава от еврото, като например водоснабдяване (увеличение на цените с 18,3%), пътнически железопътен транспорт (15,6%), ремонт на автомобили (13%), лекарства (8,4%), извънболнични медицински услуги (7,2%), наеми на жилища (6,3%), зеленчуци (4,8%).

Неотдавна парламентът възложи на Министерски съвет, ако изпълним критерия за инфлация до края на годината, правителството да поиска влизане в еврозоната от 1 юли 2025 г. Единственият шанс това да стане, е инфлацията да бъде намалена през септември след като хотелите намалят цените в края на летния сезон, и евентуално, ако има понижение на цените на някои сезонни храни през есента.

Вложенията до юни са в размер на 387,8 млн. евро

Чуждите инвестиции се сринаха с 80 на сто

Преките чужди инвестиции в страната за периода януари-юни 2024 г. са в размер на 387,8 млн. евро, като намаляват с 1,547 млрд. евро, или с 80 на сто, спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само за юни нетните чужди инвестиции са отрицателни в размер на 148,5 млн. евро, което означава, че повече чуждестранни капитали са изнесени от внесените в страната.

Данните на БНБ показват, че чуждите инвеститори не са очаровани от политическата обстановка в страната и от перспективите за влизането ни в еврозоната.

Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти) е положителен и възлиза на 250 млн. евро за периода януари-юни 2024 г. Но привлеченият дялов капитал намалява със 176,9 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Нетните инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти са отрицателни в размер на 1,3 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 7,2 млн. евро за първата половина на миналата година. Причината за това е, че много руснаци продават имоти, а купувачите са предимно българи.

Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружествата) за полугодието е положителна и възлиза на 589,8 млн. евро. Но това е значително намаление спрямо миналата година, когато за полугодието реинвестираната печалба е била 1,6 млрд. евро.

Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е отрицателна и възлиза на 451,9 млн. евро, при отрицателна стойност от 92,5 млн. евро от януари до юни 2023 г. Това означава, че български дружества връщат заеми, получени от чужди инвеститори.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, пред „Труд news”: По-добре да бъдем приети от началото на 2026 г.

Юли изяде, както се казва на жаргонен език, предишните два по-добри месеца, когато инфлацията беше нулева и 0,2%, ако говорим за хармонизирания индекс на потребителските цени, по който се мери европейската инфлация. В момента критерият за влизане в еврозоната е около 3,4%, а България е на 4,3%. Това означава, че следващите месеци групата държави Белгия, Люксембург, Испания, Нидерландия, Финландия и Гърция трябва да имат значително по-висока инфлация от нас, за да покрием критерия за еврозоната. Но това не е чак толкова важно. Този критерий беше политическа приказка. След като не го изпълнихме от началото на годината и пропуснахме шанса вече да сме одобрени за еврозоната, вече няма никакво значение дали ще бъде септември, октомври или ноември изпълнен и кога ще бъде поискан доклад за готовността ни за еврозоната. Аз даже мисля, че е по-добре и от политическа гледна точка, а и от гледна точка на самоуважение, да поискаме, ако вече изпълняваме стабилно този критерий, конвергентен доклад в рамките на нормалното, тоест след април 2025 г. Така че до средата на 2025 г. да бъдем оценени и от началото на 2026 г. да бъдем приети.

Ние не правим политика, с която да поддържаме ценова стабилност. В парламента непрекъснато приемат поправки, свързани с увеличаване на заплати и доходи. Практиката, която се наложи, да се работи с коефициенти, които автоматично обновяват заплати, е много лоша. Това е едно от базовите неща, които се препоръчва да не се прави в една икономика – да има автоматични индексатори, които ако мръдне един показател, към който са вързани, всичко автоматично да се изменя, но само в положителна посока, тоест няма връщане. Фонд работна заплата се увеличава с 20%, при средногодишна инфлация от 4%. Като имаш автоматични коефициенти за коригиране на заплатите в трите най-големи сектора – образование, отбрана и сигурност, нямаш никаква възможност за гъвкавост на бюджетната политика. Същото стана и с пенсиите, бяха увеличени с 1% над това, което казва законът. Не е чудно, че имаме по-висока инфлация, защото поддържаме един от най-високия ръст на заплатите.

Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания към БАН, пред “Труд news”: Покриването на инфлационния критерий ще бъде трудно

Индексите на потребителските цени продължават да се възстановяват и не е изненадващо, че за юли отчитаме 2,8% ХИПЦ на годишна база, което е с 30 базисни пункта повече, отколкото през април (2,5%). Причините са много, като сред по-важните можем да посочи устойчивото забавяне на местното индустриално производство, при което черната серия от отрицателни индекси продължава без прекъсване вече 18 поредни месеца и води до известни ограничения при предлагането или най-малко до оскъпяване при предлагането на заместващи (вносни) продукти. На следващо място може да се посочи интензивното нарастване на разходите на местните производители, които на свой ред ги пренасят върху крайната продукция, а тези разходи нарастват повсеместно. Например разходите за възнаграждение на наетите се увеличават с около 1/6 спрямо кореспондиращия период на м. г., цените на горивата вървят устойчиво нагоре, като само от началото на март до началото на август например котировките на газ с доставка през септември поскъпват почти двукратно (от 23 до 43 долара на мегават), а лихвите по кредитите за предприятия скачат близо два пъти за последните 18 месеца (ефективният лихвен процент по кредити за нефинансови предприятия по салда през юни достига 3,96% за левове и 5,67% в евро срещу съответно 3,00% и 3,97% в края на 2022 г.). Хазната също дава своя принос, като изостава със събирането на данъчни приходи и избързва с разходите (с по 3 пр. п. спрямо изпълнението на заложените в закона приходи и разходи през 2022 - последната година, в която през юни вече имахме действащ Закон за бюджета). На този фон трудно може да се очаква друго, освен продължаващо ускоряване на динамиката на потребителските цени.

Покриването на инфлационния критерий ще бъде трудно, но тук трябва да направим уговорката, че първо това членство ни е необходимо колкото хомот на врата, както и второ - че отдавна никой (освен кандидатите) не гледа сериозно на тези критерии и затова нарушаването им се е превърнало в нещо като традиция сред страните-членки на Еврозоната.

Стоян Панчев, Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), пред “Труд news”: Не изпълняваме условията  за влизане в еврозоната

Годишната инфлация, измерена с индекса, който ЕЦБ/ЕК използват за рефериране спрямо страните в еврозоната, остава на нивото от миналия месец - 2,8%. Месечната инфлация е 1,2%, което подсказва евентуално забързване на ръста на цените. Подобна тенденция на лек ръст в инфлацията забелязваме още от месец април насам, когато показателят беше 2,5%. От друга страна, маастрихтският критерий за инфлацията е релативен, т. е. важно е да следим как се движат цените и в трите страни от еврозоната, с най-ниска инфлация. Ние в ЕКИП следим всеки месец изпълнението на критерия - по последни данни оставаме 1,5 процентни пункта над изпълнението му.

Хърватия консистентно попада в топ три на страните с най-висока инфлация след присъединяването си към валутния съюз. На моменти дори води класацията. Когато става ясно, че Хърватия изпълнява маастрихтските критерии и ще стане член на еврозоната, в цените веднага се проявява съществуващ и до днес допълнителен инфлационен диференциал спрямо средното за валутния съюз, в размер от около 1-3 процентни пункта. Използваме този диференциал, за да изолираме ефекта от еврото от ефекта на цялостното покачване на цените в Европа.

Ценовият натиск е толкова сериозен, че на два пъти хърватското правителство налага ценови тавани на групи основни стоки, за да задържи изкуствено ръста на инфлацията. И въпреки тези мерки, въпреки административното скриване на част от по-високите цени, инфлацията остава по-висока от предишния период на собствена валута.