През последните два дни от Северна Македония се изля поток от дезинформация и внушения около предстоящото завръщане в България на тленните останки на цар Самуил. Основните тези са познати: нямало доказателства, че това са костите на българския владетел; цар Самуил не бил българин, а „етнически македонец“; изграждала се някаква „антимакедонска ос Атина-София“ и други подобни твърдения.
Към съмненията относно идентификацията, за съжаление, се присъединяват и отделни гласове в България. Вероятно тесни партийни пристрастия пречат на някои хора да оценят мащаба на събитието. Политическите правителства идват и си отиват. Историческите събития остават, а България ще пребъде!
А това, което предстои на 3 октомври, е събитие, надхвърлящо многократно рамките на един правителствен мандат.
Нека започнем с нещо, за което рядко си даваме сметка.
България практически не разполага с безспорно идентифициран и съхранен гроб на владетел от Първото българско царство. Знаем къде са били столиците им, откриваме дворците, крепостите и църквите им, четем надписите им. Но не можем да застанем пред гроба на Крум, Омуртаг, Борис-Михаил, Симеон Велики или Петър I.
От Второто българско царство имаме прочутото погребение в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, идентифицирано като гроб на цар Калоян, но и тази идентификация продължава да бъде предмет на научни дискусии.
От Третата българска държава имаме мавзолея на княз Александър I Батенберг, а през 2024 г. в България се завърнаха и останките на цар Фердинанд. Имахме и гроба на цар Борис III, но той е взривен от българската комунистическа власт.
Ето защо завръщането на останки от владетелската фамилия от края на Първото българско царство придобива изключително историческо и научно значение. Покрай разпространяваните през последните дни твърдения е нормално да си зададем въпроса: наистина ли откритият от проф. Николаос Муцопулос скелет принадлежи на цар Самуил?
В науката рядко един-единствен факт решава подобен въпрос. В случая обаче имаме съвкупност от независими свидетелства и тя е впечатляваща.
Първо, мястото. Останките са открити в монументалната базилика „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро - един от най-важните църковни центрове на самуиловото управление, свързан с пренасянето от цар Самуил на мощите на св. Ахил от Лариса. Гръцката археология и днес свързва базиликата със Самуиловата епоха.
Второ, мястото вътре в самия храм. При разкопките са открити четири изключително привилегировани погребения в южния кораб на базиликата. Проф. Муцопулос допуска, че това са членове на владетелското семейство на Комитопулите. Това не е обикновен средновековен некропол. Това са погребения вътре в един от най-значимите храмове на държавата.
Трето, характерът на самото погребение. Гробът, идентифициран от Муцопулос като Самуилов, е запазен непокътнат. В него е открит мъжки скелет, покрит със скъпа копринена златотъкана материя. Открити са и фрагменти от плетена ризница. Всичко това говори за човек от най-високия обществен ранг и едновременно с това за воин, а не за патриарх или епископ.
Четвърто, полът и възрастта на погребания съответстват на онова, което знаем за Самуил.
Пето, по костите е установена стара тежка травма на лявата ръка, зараснала неправилно приживе. Това е особено интересно, защото писмените извори съобщават, че Самуил и синът му Гаврил Радомир са тежко ранени в битката при река Сперхей през 996 г. Самата фрактура, разбира се, не носи името „Самуил“. Но съвпадението е още едно звено във веригата от доказателства.
Шесто, хронологията на погребението съответства на епохата на Самуил.
И седмо - нека не забравяме кой прави тази идентификация. Не български политик. Не български националист. Не учен, изпратен от София да търси доказателства за предварително зададена теза. Това е гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос, който посвещава десетилетия на проучването на Преспа. През 1984 г. той публикува специалното изследване Le tombeau du tsar Samuil dans la basilique de Saint Achille а Prespa - „Гробът на цар Самуил в базиликата „Св. Ахил“ в Преспа“.
И до днес официални гръцки културни и туристически източници свързват тези погребения с царското семейство на Самуил и посочват идентификацията на единия скелет със самия владетел.
Разбира се, науката не борави с абсолютна сигурност там, където липсва пряк именен идентификатор. Но това не означава, че всички хипотези са еднакво вероятни. Научната идентификация се изгражда чрез съвпадението на независими свидетелства - а в случая те са необичайно много.
И още нещо е особено показателно.
Муцопулос не открива гроб с надпис „цар Самуил“ и не обявява веднага, че е намерил Самуил. При археологическите разкопки той разкрива останало неразпознаваемо в продължение на векове погребение. Първоначално публикува резултатите от разкопките без окончателна идентификация. Едва след продължително изследване на археологическите, антропологичните и историческите данни стига до заключението, което през 1984 г. аргументира в специалното си изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата „Св. Ахил“ в Преспа“.
Това е важно: идентификацията не предхожда изследването - тя е негов резултат.
Именно затова липсата на надпис върху достигналия до нас гроб сама по себе си не опровергава идентификацията. Не знаем дори дали първоначалното погребение не е било обозначено по начин, който не е оцелял през последвалите векове на разрушения и преустройства на храма. Решаваща е съвкупността: място, исторически контекст, характер на храма, привилегировано погребение, пол, възраст, социален статус, златотъкано облекло, военно снаряжение, травматични изменения и хронология.
Трудно е всички тези обстоятелства да бъдат отминати с едно лековато: „Не знаем чии са костите“.
С това обаче не се изчерпва значението на тленните останки, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил. България не получава единствено тях. Ще бъдат предадени и останките, открити в още два саркофага, които се свързват с цар Гаврил Радомир и други представители на владетелското семейство, вероятно и на цар Йоан Владислав. Българската страна вече обяви намерение те да бъдат подложени на съвременни научни изследвания.
И точно тук науката на XXI век може да направи онова, което археологията на XX век не е могла. Ако между останките, идентифицирани като принадлежащи на Самуил и Гаврил Радомир, бъде установена генетична връзка баща-син, това ще бъде ново и изключително силно независимо потвърждение на археологическата идентификация.
А ако между останалите погребани бъде установено родство, съответстващо на известната от писмените извори генеалогия на Комитопулите, доказателствената картина ще стане още по-силна.
Защото историческата генеалогия е известна:
комит Никола - Самуил - Гаврил Радомир
и
комит Никола - Арон - Йоан Владислав.
Следователно генетиката разполага с конкретна историческа хипотеза, която може да бъде проверена.
Ако към това бъдат направени съвременни радиовъглеродни, антропологични, изотопни и палеогенетични изследвания, след повече от половин век идентификацията на Муцопулос ще може да бъде подложена на най-сериозната научна проверка досега. Именно затова случващото се не трябва да бъде свеждано до текущите ни партийни пристрастия. Самуил е част от българската история вече повече от хиляда години.
На 3 октомври в България се завръщат останки, които сериозна съвкупност от археологически, антропологични и исторически свидетелства свързва с цар Самуил и неговата династия.
А сега българската наука получава възможността да зададе на тези останки въпроси, на които преди шест десетилетия не е било възможно да се отговори.
Затова нека оставим науката да произнесе следващата дума.
А дотогава нищо не ни пречи да отдадем полагащата се всенародна почит на цар Самуил - владетеля, който до последния си ден защитава българската държавност.
Труд
