Брюксел не може да преглътне, че световният център на тежестта се е преместил на Изток
Политическите касандри в паника - форумът в Китай не се оказа “Ялта 2”, по-опасен бил
Горчивина, мъка и донякъде лошо прикрита злоба - това са червените нишки в коментарите на основните медии из Западна Европа за приключилата в четвъртък по обед в Китай тристранна среща на върха между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин. А причината за ширналата се по страници и из ефири откровена болезненост е бруталното отсвирване от тримата лидери на Стария континент в лицето на неговия Европейски съюз и оставянето му настрана от решаването на световните проблеми. И съвсем не случайно големите вестници в Берлин, Брюксел, Лондон, Париж и Рим едва ли не дружно оплакаха Европа, оставена в Шънджън в ролята на обикновен наблюдател, докато държавните глави на Китай, Русия и САЩ променят планетарния ред в дружески разговор на маса.
Въобще става дума за мъчително отрезвяване от европейското безсилие, като за редица континентални анализатори случилото се изключване на ЕС вероятно ще принуди неговата върхушка най-после да се изправи пред собствените си отговорности и недостатъци. Сред тях влиятелни във Франция медии като телевизионния канал “TV5” и вестниците “Льо Монд” и “Ле-з-Ешо” посочиха липсата на политическо единство и автономен военен капацитет на Стария континент - недостатъци, които пречели на ЕС да упражнява влияние на фона на възраждането на “дипломацията на силата”. Други коментатори в европейския печат пък описаха атмосфера на недоверие и усещане за сериозен спад в общия статус - настроения, които вече се усещат както в Брюксел, така и в столиците на европейските държави. За лидерите на много от които, що се отнася до имиджа на Съюза - “тристранната среща, разбира се, е ужасна за нас.”
Бегъл поглед върху анализите в британския печат за форума в Шънджън оставя впечатлението, че не един и двама анализатори на Острова са впечатлени преди всичко от “дипломатическата реабилитация на Владимир Путин”. Издания като например авторитетният в. “Гардиън” отбелязват, че “семейната снимка на Си, Тръмп и Путин” представлява голяма символична победа за руския президент. “Появявайки се като равнопоставен на лидерите на двете световни суперсили, - изтъква “Гардиън”, - Путин излиза от изолацията, наложена му от Запада - въпреки конфликта в Украйна и действащите санкции срещу Русия”. На същото мнение са германските “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и “Ди Велт”, френските “Льо Фигаро” и “Либерасион”, италианските “Ла Стампа” и “Кориере дела сера”. Всички те обаче се боят за съдбата на Украйна, тъй като тя била обсъждана в Шънджън при закрити врати и без присъствието на представители на Киев или на ЕС. А основният страх на мнозина анализатори е, че под натиска на Путин и Си, Тръмп вече се е съгласил на отстъпки във вреда на съсипаната от войната страна и на нейния президент Володимир Зеленски.
Както в предварителните коментари за “тристранката”, така и в заключителните, не липсва паралел със срещата в Ялта през 1945 г., когато лидерите на страните-победителки във Втората световна война - Рузвелт, Чърчил и Сталин, си разпределят света на сфери на влияние. Мнозина западноевропейски наблюдатели очакваха, че в “китайския Сиатъл”, тоест в свръхтехнологичния Шънджън, ще се случи същото, но според италианския всекидневник “Република” в сряда и в четвъртък там било станало нещо “още по-лошо”. Защото Вашингтон, Москва и Пекин били преначертали глобалните сфери на влияние... без да се допитат до европейските столици.
“Истинската опасност - писа пък парижкият “Льо Фигаро” - се крие другаде, защото тези трима лидери се чувстват напълно комфортно при завръщането към силовата политика от XIX-и век в свят на велики сили и сфери на влияние, където силните правят каквото си поискат, а слабите понасят онова, което им се налага”. “Изводът, който може да се направи от многобройните сигнали, появили се в хода на събитието, е, че срещата на върха в Шънджън не е повторение на Ялта, - писа “Република”, - а по-скоро нейна пълна противоположност - тя окончателно бележи края на глобалния баланс на силите, установен в Ялта.” И Китай - държава, останала извън процесите преди осемдесет и една години - днес се явява най-мощната и възходяща сила, водена от решителен лидер, който се е насочил към четвърти мандат, стремейки се да създаде и направлява нов световен ред. И може би за това римският всекидневник се съгласява с казаното от Путин при пристигането му в Шънджън - “Световният център на тежестта вече се премести на Изток”.
В интерес на истината, големи вестници като “Льо Монд”, “Файненшъл Таймс” и “Кориере дела сера” се съгласиха с определението на Доналд Тръмп за срещата на тръгване от Шънджън - тя е историческа! Но отвъд символичното значение на форума, мнозинството европейски медии останаха крайно предпазливи към изхода от разговорите и цитираха на две, на три заключителното комюнике от договорките на шест очи. В същото време техните наблюдатели отбелязаха с неприкрито злорадство, че интересите на тримата лидери се разминават драстично по ключови за тях въпроси като ядреното разоръжаване, иранската ядрена програма и търговските войни. И не един и двама западноевропейски наблюдатели подчертаха също така, че приключилата среща на върха е била по-скоро политически театър за всеки от тримата лидери, отколкото истински дипломатически пробив в отношенията им.
А интересна идея за връщането на Европа с гръм и трясък на международната сцена подхвърли на страниците на парижкия в. “Льо Фигаро” неговата колумнистка Изабел Ласер. Противно на ясно очертаните в заключителната декларация от Шънджън намерения на Путин, Си и Тръмп да работят заедно в името на мира в света и за неговото енергийно осигуряване, французойката подчерта, че ЕС и въобще Европа могат да бъдат спасени, че могат да оцелеят, единствено чрез... войната! Тази в Украйна, където Брюксел трябва да подкрепя безрезервно Киев в конфликта му с Москва до пълна победа над руснаците. Защото едва след нея и само благодарение на нея според Изабел Ласер европейците щели да бъде допуснати на масата, където си говорели големите, “за да си върнат глобалното влияние и да останат господари на собствената си съдба.”

Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин позираха за обща снимка на срещата на върха на АТИС в китайския град Шънджън със специално изработени копринени шалове. Домакините от Китай предоставиха на участниците два варианта - червен и син шал. Си Дзинпин и по-голямата част от лидерите сложиха червени шалове, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин избраха синия вариант. Според публикации на South China Morning Post и Lianhe Zaobao, аксесоарите носят името “Брокат на единството” и в тъканта им са вплетени 21 копринени нишки. Те символизират 21-те икономики членки на АТИС и тяхното тясно сътрудничество.
Върху краищата на шаловете е избродирана емблемата на срещата с 21 преплетени пера, оформящи силуета на митичната гигантска птица Кунпън (Дапън). Тя е пряко свързана с прозвището на града домакин Шънджън, наричан “Градът на птицата Пън”. Шалчетата съчетават традиционни китайски техники за копринено тъкане и бродерия, включително брокат от династията Сун и коприна “сянъюнша” от провинция Гуандун.
Обличането на лидерите в традиционни елементи от облеклото на страната домакин е обичай на форумите на АТИС още от 1993 г., когато президентът на САЩ Бил Клинтън подарява кожени якета на колегите си в Сиатъл. През последните издания на форума (включително в Южна Корея през 2025 г. и в Китай през 2026 г.) организаторите залагат на по-дискретни аксесоари като шалове вместо цели традиционни костюми.