София има нужда от два пъти повече нови жилища Нарастването на заплатите прави покупката на дом по-лесна

Калоян Паргов: Две години чакам анализ на причините за липсата на шофьори в градския транспорт

Банков скандал тресе Скандинавия След Дания и Швеция е замесена

Административният съд прекрати делата по жалби на роми от Войводиново

Бойко Борисов: Няма да позволим на БСП отново да фалират банки и ние да им ги оправяме През юли България ще влезе в чакалнята на Еврозоната, заяви премиерът

Белгия си търси дълговете от Кадафи Брюксел предлагал на Триполи съмнителна схема

Български производител вдига завод за над 40 милиона лева във Враца

Министърът на туризма награждава победителите от конкурса за детска рисунка „Моята ЕДЕН дестинация в България“

Джендър диверсия в българското училище Платформата за дигитализация е достигнала до 900 школа у нас

Мадуро затвори границата с Бразилия, за да спре хуманитарна помощ

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 февруари 2019

Осем съдии задържани в Литва

Германската икономика се нуждае от около 260 хил. чужденци

100 лв. глоба грози продавачи на кукуряк

Ученичка критикува лидерите на ЕС заради замърсяването на въздуха

Загадките на българската авиация Българският пилот Симеон Петров първи успява да кацне на парижкото летище с изгаснал мотор горе във въздуха

Нашите герои от Одрин са бомбардирали и с дини турските войски

В началото на XXI век при мен дойде едно младо американче, вече професор в Тексаския университет. Заяви ми, че правят книга за първите пилоти на всяка държава и ме попита мога ли да му намеря снимки на капитан Симеон Петров, който бил първият български летец. Честна дума, макар че се интересувам от авиация, нямах представа, че той е първият ни летец. А знаех имената на героите от Одрин, които са бомбардирали кога с бомби, кога с дини срещу турските войски! Да, не се учудвайте – падат дини – разцепват се и турците бягат от червеното.

Оказва се, че наистина Симеон Петров е част от групата български офицери, които през август 1912 г. пристигат в Париж да се обучават на самолети тип „Блерио“. И нашият излита първи в небето над Париж. Нещо повече – първи успява да кацне на парижкото летище с изгаснал мотор горе във въздуха. Резултатът е, че дори Франция е потресена от това и издават пощенска марка за този случай. След време момчето от Тексас ми изпрати книгата и на първо място се мъдреше нашият летец Симеон Петров. Българските летци, както е известно, през Балканската война – 1912 г., показват чудеса от храброст с тези несъвършени апарати от пръчки и плат. Освен „Блерио“, закупуваме и самолети марка „Албатрос“. Заедно с българските пилоти участват и доста доброволци от Русия и други западни страни, за да наберат боен опит. Самолетът още не е използван във война и тези самолети биха могли да бъдат използвани – само заради фоторазузнаване на противника. Възникват големи спорове, като кой първи е използвал самолета за бойни цели. Българите настояваме, че сме ние, тъй като летците ни хвърлят над Одрин и бомби. Някои от тях ръчни, други бомби тип „Винаров“, изработени от един български офицер.

Италианците настояват, че са първи, тъй като през 1911 г. те също воюват кратка война с Османската империя, когато й откъсват Либия. В Либия един италиански пилот е обстрелвал отряд османска конница с пистолет. Това едва ли е за хвалене, но е малко познат факта, че в края на Балканската война България има повече самолети, отколкото Великите сили. Тоест от САЩ, Русия, Франция, Великобритания – независимо, че те са производители.

През Първата световна война България има вече внос от нашия съюзник Германия десетки нови самолети. И те поне до 1917 г. се използват единствено за разузнаване на противника от високо, което също не е малко. Има сблъсък с един нахлул със същата цел английски самолет, който е свален над Своге, тъй като натам се е мъчил да избяга. Бил е подгонен от два български самолета, които са стреляли с ръчна картечница. През 1917 г. инженерите успяват да монтират картечницата за самолета така, че с нея да не стреля вторият пилот, а първият. И то при най-удобния случай като картечните редове се синхронизират с въртенето на перките на двигателя. В небето наистина пламват жестоки боеве, които се водят по рицарски правила. Свалените пилоти се канят в базата, т.е. не се пращат веднага в пленнически лагери, а в базата ядат и пият с колегите им офицери 24 или 48 часа. Най-интересното е, че на погребението на наш пилот близо до Кавала, когато на гроба има стотици офицери, изведнъж се появяват три английски самолета от английското училище на остров Тасос. Това е крайно опасно, тъй като те могат да избият десетки български офицери със своите картечници. Но самолетите се снижават и пускат три венеца върху пресния гроб на загиналия наш пилот.

И още един любопитен случай има в тази война. Български пилот е свален и поради повреда на двигателя каца в Костур – днес гръцки град, тогава той и селата наоколо са населени с българи. Селяните прибират пилота, укриват го, тъй като това е дълбокият тил на френската източна армия срещу нас, обличат го в селски дрехи, той си пуска брада и живее като селянин две години. Срещу заплащане французите изкарват стотици селяни на едно ново летище да трамбоват – и този брадат селянин също е там заедно с другите в национална униформа – с потури и везана риза. Французите искат да се снимат, за да изпратят картичка вкъщи с дивите български селяни. Снимат се и с нашия пилот, който попитал може ли да влезе в кабината и там да го снимат. Речено – сторено. И докато те го снимат, нашият човек включва двигателя и тръгва. Французите губят цяла минута, докато си приберат откачените челюсти, през която нашият пилот излита. връща се и тръгва към хангарите, защото знае, че няма хора, но има много нови самолети. Поръсва ги със огън и потегля към фронта, успява да го премине, но куриозно е свален от нашата противовъздушна артилерия, която в този момент представлява обикновени полски оръдия, вързани за едно колело от каруца. Той, слава Богу, остава жив, но на френския самолет не можем да се радваме.

След войната с българската авиация се случва огромно крушение. Ньойският договор ни задължава да унищожим всички самолети и ние го правим. Ние обаче имаме 26 съвсем нови фокери (немски самолети), които искаме да запазим. Затова тайно ги настаняваме по плевници, пещери, на доверени хора из българските села. В софийското село Хераково в плевници са открити два самолета. Някакъв пиян селянин се разприказвал на пазара и така офицерите от съюзната контролна комисия – французи и англичани, научават за тази работа и отиват в селото да издирят самолетите и да обвинят България в нарушение на договора. Чуждите офицери предлагат много пари на местни селяни да им кажат къде са самолетите, но нашите се правят на три и половина. И разгневен, френският полковник пише в донесение: „Не мога да ги разбера тези българи. Разделени са на партии, мразят се, мушкат се с ножове в кръчмите – а те са партийни клубове, разбиват столове в главите си, но когато ги питаш къде е самолетът, те почват да те гледат с огромните си сини очи и да викат, че самолет у наше село – нема такова животно. Ние гледаме крави, телета, биволи – ама самолет? А всички знаят какво е самолет…“

Тези самолети ние ги изкарваме през 1926 година и ги използваме като пощенски. През 1938 г. всички ограничения на Ньойския договор отпадат и отново започваме да правим голяма авиация. Разбира се, тя се състои главно от самолети на новия ни съюзник – 163 броя от модела „Месершмит 109“, които са най-добрите изтребители бомбардировачи в света. Купуваме също френските „Девулатин“ – друг тип самолети, и те са гръбнакът на българската авиация, която в края на войната достига 701 самолета. Но трябва да отбележим, че летят само част от тях. За другите няма достатъчно резервни части, и много от тях стоят на земята, заради някакъв дребен чарк, който германците не могат да ни доставят, защото са нужни и на тях. Посрещаме първия сериозен сблъсък с чужда авиация – анго-американските самолети, които летят през България от 1 август 1943 година и не ни закачат, тъй като България няма сериозни цели зад тях. Те отиват да бомбардират Плоещ в Румъния, чийто нефтени залежи дават 90 на сто от горивото на Вермахта.
На връщане обаче българската авиация започва да сваля самолети. Много от тях са доста лошо ударени или с един-два двигателя и четиримоторните бомбардировачи. По-скоро за наказание, отколкото преследвайки сериозни военни цели. България няма сериозна воeнна индустрия, тя не е тук, а в Казанлък и на други места. Те бомбардират София изключително жестоко, причинявайки смъртта на стотици софиянци. На 9 септември 1944 г. малко хора знаят, че българската авиация първа влиза в бой. В Прилеп е обкръжен с полка си полк. Николай Младенов. От България го делят някакви си 200 км. Младенов отказва да се предаде на немците, тръгнали от Битоля. Посреща ги с бой и ги разбива. Причина за успеха е, че в 10 ч. от летище София излитат изтребители бомбардировачи и за няколко дни попиляват немците, бомбардирайки ги с малки бомби, наподобявайки на днешните касетъчни бомби.

След войната руснаците ни заставят да дарим 163-те месъри на югославяните, а те ни дават в замяна 300 самолета от своите изтребители бомбардировачи. Отново правим голяма авиация – и тя е със 700 самолета. Правилото беше да имаме толкова самолети колкото Гърция и Турция могат да отделят в наше направление. Самолетоносачите на Шестия американски флот плуваха в Средиземно море. През 1964-1966 служех в Граф Игнатиево. Разигравайки военни учения, към нашите 48 самолети там идваха 132 руски и около 36 румънски самолети. Това водеше до значително превъзходство на силите. И слава Богу, че война не стана. Щяхме да съсипем Гърция и Турция. А от ответния американски удар можеше и ние да пострадаме.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Нашите ги бомбардирали с дини,а турците умрели. От смях. ДеОвулатин. Турците бягали от червеното. Не само турците,изобщо мъжете бягат от червено. Я на тампон,я на превръзка.

  2. Това с дините е…малко звучи като…голяма глупост! Точно като тази, че българската армия няма нито една загубена битка,….ама сме под чуждо владичество!? /То ако армията ти не губи, никакви политици…и колкото и да са продажни, не могат да направят така, че да си под чуждо владичество-народа ще го обезглави/ Иначе през това време е направен преврат 1908 г. и управляват ев…е „дьонме“ в уж османската империя! Плановете на града например са дадени от…запада…за Одрин става въпрос! И българите там ни един човек не оставят жив! Абе е––ка му работа, същите младотурци финансират Г.Принцип за да стане първ. Св. Война! За да се освободят територий за бъдещия …исраел!? После слагат като султан ..един послушко, …накрая друг ев…н взема всичко в ръцете си …и си слага името-баща на всички турци!? Чак смешно,…ако не бе и …жестоко!!! Същите сили…после свалят и руския. цар-император!

  3. … не бе, с ла*на са ги бомбрдирали (!)… Боже, колко простотия и глупост има по тази земя !!!!…

  4. Преди 1944 г. България има 3 собствени авиационни завода. Асемблират се вносни машини. Разработват се собствени учебно – бойни модели серия „Лаз“. Окупаторите конфискуват оборудването, избиват или разселват инженерите и от производител, България деградира до зависим вносител

  5. „Професоре, полковникът, обкръжен в Прилеп, се казва ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ, той успява да изведе дивизията си от Македония и е посрещнат от комунистите като герой, но през 1949 г. е пратен в Белене, където умира от бронхопневмония до количката с кал, която „извозва“ на дигата. През 1992 г. Президентът Желев отказва да го произведе посмъртно в чин генерал! Неговата история съм описал в „Спомени от лагерите“, издание на Ивайло Знеполски, 2014

  6. Това историческа статия ли е или хумористичен разказ на лаик в историята?

  7. Симеон Петров чрез фирмата си „Симонавиа“- Симеон авиатора- е първият производител на грамофонни плочи в България. След национализацията „Симонавиа“ е преименувана на известната на всички „Балкантон“. Самият Симеон Петров работи до края на живота си, като бобиньор в „Елпром“-София.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.