Иво Карамански лъгал, че причина за катастрофата бил атентат срещу него 

Шофьорът се опитал да избегне дупка

26 г. от трагедията на Околовръстното шосе край София

Датата 11 август 1995 г. е една от най-черните за българската армия. 13 войници и 1 офицер загиват при странна катастрофа в София. И досега не е ясно докрай каква е причината камионът, в който са пътували, да навлезе в насрещното на Околовръстното шосе между “Люлин” и “Филиповци” и да се удари челно в трактор. От жестокия сблъсък руският ГАЗ избухва в пламъци.

Часът е 22,30. Камион с войници от Транспортни войски се връща от строителна площадка към поделение 58410. Момчетата са изморени, те отдавна трябва да са по леглата си. Практика обаче е висши офицери да използват безплатната работна ръка, за да си построят къщи. Така и в този случай - работили са до тъмно в имота на висш офицер.

Шофьорът увеличава скоростта, за да може по-бързо да се приберат. С висока скорост навлиза в насрещното платно и се забива в трактор, собственост на “Агромеханизация” ЕООД от софийското село Белчин. По-късно експертиза ще установи, че войниците в каросерията и лейтенантът на предната седалка са загубили съзнание, а някои са загинали още при сблъсъка. За минути телата на войничетата се превръщат в обгоряла купчина. Температурата на пожара е била 1000-1100°С, като първоначалната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до максимум токсичния дим.

Пожарната пристига за минути, но за войниците вече е късно. Оцелява само един - 19-годишният редник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. Вторият оживял е шофьорът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки, се разминава с леки наранявания по главата и още същата вечер е изписан от “Пирогов”. Заговаря се, че машината му е била без фарове, но това и така не успява да бъде доказано. Той се връщал от жътва в с. Алдомировци. На разпитите Ковачки обяснява, че не проумява как камионът се е насочил изведнъж към него. Това става буквално метри преди двете тежки машини да се разминат. Дори задната част на ГАЗ-ката остава на платното, в което се е движела, и се размазва само предната част. Кабината буквално е изчезнала от жестокия удар, в трактора е опряна каросерията.

На мястото на катастрофата са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. На мястото на трагедията час след пожара пристигат сънени офицери от поделението. Повече от 2 часа те не могат да установят кои точно са войниците в камиона, защото са били изпратени да работят “на частно”. Налага се да бъде вдигнато цялото поделение и човек по човек поименно всички да се преброят.

Шосето е отцепено и полицията не пропуска минаващи коли. Час след полунощ на мястото пристига Иво Карамански. Кръстникът на мафията просто минава оттам и спрян от униформените. По-късно той героично ще каже, че куршум, предназначен за него е взривил резервоара на камиона, въпреки, че пристига на мястото на трагедията повече от 2 часа след катастрофата. Той отива сам във Военната прокуратура и заявява, че е бил там по време на удара и се опитал да спасява войничетата. В този момент чул няколко изстрела и малко след това резервоарът на камиона се взривил. Седмица по-късно обаче Карамански променя версията. Нямало стрелба, а гърмежите били от взривяващите се куршуми от пистолета на лейт. Валентин Вълчев. След изявленията на Карамански военни следователи правят нов оглед. Разгъват смачканата врата откъм шофьора и виждат три дупки по нея. Разтърсват вратата и от нея изпадат три метални парчета, които приличат на проектили от куршуми. По-късно се оказва, че не са такива.

След разпити на около 80 свидетели и 30 експертизи по делото, то е прекратено на 20 април 1996 г. и е с гриф “Строго секретно” заради класифицираната информация. Причините за катастрофата и до днес не са ясни. Версиите обаче са десетки - от техническа повреда до заспиване на шофьора и прилошаване. Най-вероятната обаче е дупка на пътя, която шофьорът е видял в последния момент и се е опитал да я избегне. Той със сигурност не е забелязал трактора, защото по шосето няма следи от спирачен път.

По време на трагедията на власт е правителството на Жан Виденов. Премиерът е бил уведомен на сутринта за кървавата катастрофа Околовръстното. Предният ден в Копривщица се провежда народен събор, който е открит лично от Виденов. Той се хваща на хорото, БНТ прави репортаж. Часове по-късно ще се разиграе трагедията с войниците. Късните новини обаче започват с обширен репортаж от Копривщица, показан е и Виденов на хоро. Информацията за трагедията с 14-те загинали е кратка и е забутана в края на емисията. Случаят остана в най-новата история като “кървавото хоро” на Виденов.

Всяка години само близките на загиналите войничета поднасят цветя на паметника, който е на лобното им място. Снимка: Цветан Томчев

Близките - с пенсия от 111 лева

Депутати се стискали за пари за паметник

Родителите на загиналите войници получиха по 60 000 лева кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лева. Почернените майки искаха да съдят държавата в Страсбург, но впоследствие се отказаха. Днес получават по 111 лв. наследствена военно инвалидна пенсия от държавата.

Единственото, което напомня за трагедията от преди 26 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират близките на загиналите войници. Той е построен по идея на депутата от “Бизнесблока” Георги Дилков-Лорда. В парламента е открита подписка за пари, с които да бъде построен. Паметникът е открит на лобното място на войниците на 7 септември 1996 г.

През 2007 г. е установено, че крадци са изрязали и отмъкнали почти всички метални профили. С чукове са разкъртени и самите бетонни основи на монумента. Желязото, отлято вътре в паметника, също било готово за крадене. По нареждане на тогавашния кмет на София Бойко Борисов паметникът е възстановен от частна фирма. Заради изграждането на новото околовръстно шосе на София през 2008 г. мемориалът е преместен с 200 м.