Заснемането от камери на КАТ следва да е уредено в ЗДвП, а не в наредба

С ударното гласуване и обнародването на последните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в бр. 54 на Държавен вестник от началото на м.юли, родният законотворец създаде минимум два проблема, чието проявление предстои да видим. Тук няма да се спираме на първите статистики след многоочакваните промени в закона по отношение „свободното използване от КАТ” на стационарни и мобилни камери, макар „Труд” вече да писа за тях. И те да изглеждат повече от негативни – само в първата седмица на действие на промените в закона бяха регистрирани 35 тежки катастрофи повече с 7 повече загинали души и 17 допълнително ранени..

По-скоро обаче, ще коментираме друго - на първо място,

Правния хаос, създаден дружно от МВР и мнозинството в парламента

Макар именно по настояване на МВР, от закона да бе отменено изискването, участъкът с използване на камери за контрол над скоростта да се обозначава със съответния пътен знак Е24, то в действащата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тези изисквания си стоят (напр. чл. 7 и сл.).Следователно – следва и да се спазват, след като наредбата (която се приема от МВР),все още не е променена в съответствие със закона. И ще бъде така поне до момента, докато някой не реши да атакува тези й разпоредби пред Върховния административен съд и последният не ги отмени, като „дописващи” последните изменения на ЗДвП. Или пък, МВР благоволи да приведе собствената си наредба в съответствие с промените в Закона.

Всъщност, точно в „дописването” е и разковничето, защо тези изисквания на въпросната Наредба продължават да действат – ами, защото няма пряко противоречие между нея и Закона (в който случай би се прилагала законовата норма, като норма от по-висш нормативен акт). И макар в сегашната си редакция Наредбата на практика недопустимо да дописва закона, пряко противоречие няма и до отмяната на спорните текстове от съда или от изменението им от МВР, те са действащи законови норми и следва да се изпълняват.

„Е, какво толкова-”, може би ще се усмихнат някои – „нали КАТ действат вече по новия ред и снимат навред?”. Само че, ситуацията никак не е забавна, защото гореописаното дава основание на всеки водач, заснет със стационарна или мобилна камера извън участък, обозначен със знак Е24, да атакува пред съда въпросния електронен фиш или наказателно постановление с аргумента, че е бил незаконно заснет и само на това основание може да иска и последните да бъдат отменени като незаконосъобразни..Което, преведено на разбираем език, може да значи, че всички фишове и наказателни постановления подлежат на потенциална отмяна от съда, когато са издадени на основание заснемане със стационарна или мобилна камера, до

момента на привеждане на Наредба № 8121з-532 в съответствие със закона.

По-нататък, стигаме и до втория проблем, а именно:

Тънката разлика между целесъобразност и противоконституционност

Една от разпоредбите на Конституцията, която се знае вероятно от всеки български гражданин, е че „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.”

Какво се случва обаче с промените в ЗДвП относно камерите? На пръв поглед, с отмяната на чл. 165, ал. 2, т.8, която задължаваше камерите да се предхождат от съответния пътен знак, проблемът на КАТ се решава и те могат да използват камери навсякъде, където си решат.

Е да, ама не – там е работата, че Конституцията в чл. 32, ал. 2, както сме я цитирали по-горе, изрично изисква, в закон да е разписан ясно реда, при който граждани ще бъдат заснемани или филмирани, без тяхно знание или въпреки несъгласието им. В случая такова нещо в ЗДвП нямаме, нещо повече – в чл. 165, ал. 3 изрично се препраща към друга наредба (своего рода признание, че уредбата не е в закона, а в подзаконов нормативен акт, което противоречи на Конституцията!), отново приемана от МВР: „условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи”.

С други думи, повече от ясно е, че в действащия Закон за движение по пътищата липсва разписване на реда и начина, по който да се случва заснемането и/или филмирането на нарушителите на скоростта. А оттук пътят до навеждане на аргументи за противоконституционност (което може да направи всеки жалбоподател в жалбата си срещу електронен фиш/наказателно постановление до компетентния районен съд, след което да поиска последният чрез ВАС да сезира Конституционния съд) не е толкова дълъг. Последствията обаче не е трудно да си ги представим..

Дерегистрацията на автомобила нарушава Конституцията

Принудителната административна мярка (ПАМ), налагана по чл. 171, ал. 2а от ЗДвП, станала по известна като дерегистрация на автомобил, противоречи на два члена от Конституцията. Според юристи е въпрос на месеци проблемът да стигне до Конституционния съд.

Текстът бе приет от 43-то НС и влезе в сила от януари т.г. При тази ПАМ се отнема регистрацията на автомобила (тук не коментираме по какви поводи – б.а.) за срок от 6 до 12 месеца. Налага се на собственика на колата. Ако собственикът е друг, санкцията е 1 месец. В първия случай се отнемат номерата и талоните и след срока на наказанието КАТ не ги връща и не възстановява автоматично регистрацията, а трябва собственикът да отиде за нова. Във втория случай се взема само предната табела и се връща след 1 месец, без да се налага повторна регистрация.

Нарушени са 2 конституционни принципа – на равнопоставеност между видовете собственост и на неприкосновеност на частната собственост. Правото на собственост се ограничава недопустимо след изтичане на срока на действие на ПАМ, защото изтърпелият санкцията продължава да няма право да ползва, продава, заема или залага движимата си собственост, тъй като за всички тези действия държавата изисква автомобилът да има регистрация.