Защо беше изваден либийският “меч” – Сейф ал Ислам Две основни фигури ще се борят за надмощие на изборите догодина

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Освобождаването на Сейф ал Ислам ал Кадафи, син на убития либийски лидер Муамар Кадафи, определено продължава да предизвиква интерес в международните медии. Сейф (Мечът, араб.) е един от малкото оцелели от рода на Кадафи. Малката му сестра загива още през 1986 г., когато двойка американски F-111 нанасят бомбени удари по двореца в Триполи. Брат му Мотасим беше зверски убит от бунтовниците, другият брат Камис загина при бомбардировка, третият Саади, след като избяга в Нигер през 2014 г., бе предаден на новите либийски власти и оттогава не се знае нищо за него. Останалите членове на семейство Кадафи – съпругата му, синовете Ханибал и Мохамед и дъщерята Айша в момента се намират в Алжир.

Най-големият син от втория брак на бившия лидер Муамар Кадафи бе арестуван от бойци на групировката „Абу Бакр ас Садик“ от гр. Зинтан след убийството на баща му – през ноември 2011 г., при опит да избяга от Либия в Нигер. През юли 2015 г. апелативен съд в Триполи призна Сейф ал Ислам за виновен като „извършител на военни престъпления при потискане на мирните протести на революционерите“ и го осъди на смърт, а Международният наказателен съд в Хага поиска екстрадацията му. Зинтанската групировка, вярна на Главнокомандващия Либийската национална армия Халиф Хафтар, категорично отказа да предаде Сейф ал Ислам на властите в Триполи с мотива, че магистратите, постановили присъдата, са изцяло под контрола на неколцина племенни вождове.

Преди няколко месеца той беше освободен по силата на закон за обща амнистия. По някои информации в момента се намира при роднини в град Байда, в областта Киренайка, контролирана от фелдмаршал Халифа Хафтар и от „източното“ правителство в Тобрук. Няма съмнение, че той ще бъде използван в бъдещата борба за властта в Либия. Адвокатът на Сейф ал Ислам заяви ,че същият ще се включи активно в политическите борби, защото това не е забранено от закона и въпреки смъртната присъда, той е напълно амнистиран. Относно искането на Международния съд в Хага за екстрадация беше заявено, че Сейф ал Ислам вече е бил осъден на смърт в Либия и не се предвижда един човек да бъде съден за едно престъпление два пъти от два съда.

След гражданската война и операцията „Зората на Одисей“, съвременна Либия е трудна да бъде наречена единна държава. Първоначално създаденият Национален преходен съвет не успя да сформира единна власт и той беше преобразуван след изборите през 2012 г. във Всеобщ национален конгрес със същата резултатност. На практика Либия представлява конгломерат от квази-държавици Триполитания, Киренайка, пустинната област Фецан с бедуините туарези, западните планини с гр. Зинтан, градовете-държави Мисурата, Сирт и Бани-Валид, притежаващи собствени армии, които даже бяха изпращани срещу властта в Триполи. Отделно от всички в Либия действат и завзелите нефтените полета отряди на Ал-Кайда на ислямски Магриб (АКИМ), които се заклеха във вярност на ИД.

В тази пъстра палитра от безвластие, войни всеки срещу всеки, грабежи и борба за нефт са отличават две основни фигури: председателят на президентския съвет и премиер на Либия Феиз Сарадж и върховният главнокомандващ на въоръжените сили на Либия фелдмаршал Халиф Хафтар. Двамата подписаха на 2 май в Абу Даби споразумения за общонационални органи за управление и силовите структури, както и за провеждане на президентски и парламентарни избори през 2018 г. В същото време напрежението и противопоставянето между двамата остава. Феиз Сарадж е от известен политически род. Баща му Мустафа Сарадж е един от основателите на Либия, бил е близък с Бенито Мусолини и е служил като кралски министър при крал Идрис.

Счита се, че в момента Сарадж получава подкрепа от италианците и активно се противопоставя на това фелдмаршал Хафтар да получи пълен контрол над нефтените полета и Националната нефтена корпорация. Официално Сарадж се опитва да се позиционира като неутрален арбитър и настоява, че поддържа връзки с Фронта на правителството на националното спасение , съставен от въоръжените отряди от Мисурата и групите на „Мюсюлмански братя“ от Триполи, само защото трябва да се води преговорен процес. В действителност обаче този Фронт координира своите действия с него и е насочен срещу силите на Хафтар. Същият получава подкрепа от катарски и турски частни военни компании (ЧВК).

Фелдмаршал Халиф Хафтар разполага с най-голяма въоръжена групировка в Либия. Войските му даже притежават и военновъздушни сили, които бяха използвани срещу областта Фецан. Самолетите са наети от ОАЕ, пилотите са от американската ЧВК „Академи“, насочването на земята и определянето на резултатите от въздушните удари са от египетския и френски спецназ. Според последни заявления на Хафтар, той държи и контрола над гр. Бенгази. Проблемът и при двамата е, че силите са им недостатъчни за налагане на властта над цялата територия на страната и това ги кара да търсят всевъзможна помощ и подкрепа.
Сарадж няма равностоен военен потенциал като Хафтар, но е международно признат и използва активно подкрепата на Италия. След приемането му от министъра на външните работи на Италия, с посредничеството на върховния представител по външната политика и сигурност, италианката Федерика Могерини и президента на Европейския парламент, италианеца Антонио Таяни, Сарадж беше приет от председателя на Еврокомисията Юнкер и от генералния секретар на НАТО Столтенберг. Това беше разглеждано като демонстрация за подкрепата на Брюксел лично към него. Впоследствие американската авиация започна да нанася от италианските летища ракетно-бомбени удари по ИД в „петролния полумесец“, залива Сирт, а след свалянето на либийска територия на френски хеликоптер с командоси, стана известно и тяхното непосредствено участие в операции в Либия.

Говорещият перфектно руски още от времето когато е карал курсовете „Выстрель“ и по-късно като слушател във Военната академия „Фрунзе“, фелдмаршал Хафтар имаше възможност да си го упражни в разговорите по време на двете си посещения в Москва, както и на борда на руския самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ по време на разговорите с руския си колега Шойгу. Бойци от руската ЧВК „Вагнер“ бяха забелязани в боевете за освобождаването на гр. Басра, а в две египетски бази в близост до границата с Либия, Сиди-Барани и Мерса-Матрух бяха разположени руски безпилотни самолети и сили на спецназ, които действат в подкрепа на Хафтар в Либия. В същото време Русия не бърза да залага на стария боен ветеран, който е един от участниците заедно с Кадафи в свалянето на краля Идрис I, обучаван в техни военни академии, но също така се знае и бягството му в САЩ и престоя там над 30 години, откъдето активно помагаше и на ЦРУ срещу властта на Кадафи.

Съвсем ясно е, че ключови за бъдещето на Либия се явяват насрочените избори за март 2018 г. , когато ще станат ясни подкрепата, влиянието и тежестта, които всеки един от двамата основни участници ще получат. От това ще зависи на кого и колко ще заложат международните играчи. За това и всеки един ход, като например освобождаването на „Меча“ Сейф ал Ислам ал Кадафи има за цел да сплоти разочарованите от събитията след падането на режима на баща му либийци около кандидатурата на бившия съратник на Кадафи, впоследствие дисидент в САЩ, а понастоящем приеман добре от Москва, върховен главнокомандващ фелдмаршал Халиф Хафтар.

А какво ще стане с АКИМ – Сега ИД в Либия ли? Борбата с тях ще е формалния повод за инвазията на международните играчи, а основният е нефтът. Войната в Сирия приключва, а натрупаният опит ще се използва вече в Либия.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. А нещо по темата освен КоМиНТеРновски кухи фрази и забелязани печатни грешки?

    Тролчета…

      1. Ами пробвай, може пък да осъзная живителната сила на КоМиНТеРновската трологика

      2. Коми, ти пък кога си писал по темата, бре?
        Кога си изложил теза?
        Кога си привел доказателство?…
        Освен кухи фрази, заучени словосъчетания и пропагандна мъгла, нищо друго не се чете в иначе многобройните ти постове!
        Апропо, за доказателство мога да изложа факта, че първият пост е точно твой и не е свързан с темата, а с желанието ти да свържеш понятието демокрация с племенните борби за власт в една иначе ислямска държава. При това не си пропуснал /не, че съм очаквал/ да вмъкнеш, както винаги Плевналиев. Човекът отдавна не е президент, ама някои все още живеете в миналото. Лошото е, че искате да го натрапите на останалите. А НИЕ НЕ ИСКАМЕ!!!!

  2. Радулoф… и аз видях три пропуснати запетайки и един нов ред….иначе в две страници разбрах основното за ситуацият там Стегната.и полезна статия.

    1. Защо буквояд? Точкист би било по-точно! А още по-добре точкист безглав. В смисъл – без главни букви… 😉

  3. Чи кадафито само една жена ли имал бе? Той бил истински европеец. Пък ние така….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.