Министърът на външните работи на Северна Македония дава назад от това, което каза у нас

В Скопие готвят нов закон за сдруженията, тъй като се страхуват, че приетият неотдавна е противоконституционен

Онези в Скопие май наистина ни смятат ако не за глупави, поне за наивници. Или може би за непоправими романтици, които могат да бъдат лъгани и прилъгвани във всеки един момент, когато стане напечено в двустранните ни отношения.

А че в момента отношенията ни не са цъфтящи е видно отвсякъде. Всичко, което се случва около създаването на клубовете на българите в Северна Македония, внесе голяма доза допълнително напрежение, в това число и реакцията, пренесена на български терен с цирка при откриването на клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград. Все си мисля, че да беше дал сума ти пари на някого да му направи такава публична кампания, лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски нямаше да получи такова внимание по начин, по който това се случи в Благоевград. В това число и от властите в държавата със струпването на специални полицейски части в града, ръководени, както стана ясно, лично от министъра на вътрешните работи на България. Какво се очакваше да се случи - да се сбият двете агитки? Едната, водена от Мицковски и дошла от Скопие с ясното намерение, търсейки сблъсък да слага сол в раната, а другата - на една изпаднала от парламента политическа партия, която само това чака, за да разгърне площадните си и улични капацитети и по такъв начин да дава знак, че все още мърда.

Може и да съм по-строг, отколкото трябва, но не мога да разбера защо се хващаме на тънките номера на някои хора от другата страна на границата. За толкова години не ги ли опознахме достатъчно, за да разберем, че местните организации на представящите се за македонци в България, при това незаконни, като онези от различните ОМО, не са нищо друго, освен инструмент за скандали, когато това е нужно на Скопие.

Един приятел и колега, с когото тези дни се видях в Скопие и разговаряхме на тази тема, ме убеждаваше, че всичко това било в отговор на реципрочността в отношенията ни. И понеже реципрочността е основен принцип в международната политика, който край Вардар стриктно спазвали по отношение на България, не би трябвало да имаме никакви претенции. София прави клубове в Северна Македония, значи, Скопие е в реципрочното си право да отговори със същото. И ето - клуб „Вапцаров“ в Благоевград, после някакъв от Пиринска Македония, който сега живее в Крумово край Пловдив имал намерение да повтори през пролетта и да си отвори частен клуб, за да пропагандира македонската култура.

И както Мицковски и визитата му в Благоевград беше прекомерно и напълно излишно раздута в нашите медии, така и намеренията на човека от Крумово бяха възвеличени в репортаж на БНТ в централната им емисия „По света и у нас“. Стана ми жално и тъжно, защото през всичките години на работа в Националната телевизия, пък и доста години след това, с колегите там се опитвахме да изработим един относително устойчив стандарт на отношение по темата за Македония. И този стандарт да не зависи от това коя партия е на власт у нас, кой е премиер и коя е неговата съветничка по тези въпроси. И сега - гледам и слушам за някакво общество на македонци, което имало нужда да се събира и да пропагандира историята и културата си. Толкова ли станаха интересни изведнъж и по никое време тези заблудени хора, та насила ги извадихме от нафталина и ги превърнахме в герои? И какво се чудя, след като кореспондентът у нас на държавната информационна агенция на Република Северна Македония - МИА, един истински бастион на агресивния македонизъм, е най-активния сътрудник на екрана в различните емисии на БНТ.

Някой от двете страни на границата трябваше да направи опит да повдигне капака на тенджерата и да изпусне парата. Колкото може, разбира се. И затова в София дойде Буяр Османи, министърът на външните работи на Северна Македония. Няма да скрия, че имам известни симпатии към доктора, който май окончателно заряза медицината и се посвети на дипломацията. Също така няма да скрия, че и той, колкото и да се опитва да се дистанцира от крайните македонистки практики във външната политика на държавата си, все пак не може да излезе от рамката, наложена от статуквото край Вардар. В предварителното съобщение за визитата на Османи се изброяваха поименно лидерите на политическите партии у нас, с които той ще се види и разговаря, но май най-важната му среща - неформалната му с Весела Чернева, съветничката по външната политика на бившия премиер Кирил Петков, не бе спомената. Видя се с когото се видя, казаха си каквото си казаха и накрая заедно със служебния външен министър Николай Милков дадоха пресконференпция. И понеже новоприетият закон от парламента в Скопие за сдруженията и клубовете бе още топъл-топъл, бе напълно логично Османи да бъде питан за него. Щели да го дадат на Венецианската комисия за мнение.

Само че с този отговор Буяр си вкара тънък автогол. Защото Венецианската комисия, която преценява дали един закон е конституционно изряден или не, има само препоръчителни функции. Нейните становища не са задължителни. Второ, практиката е там да се изпращат актове, които предстои да бъдат внесени в законодателния орган, а не вече гласувани, както Закона за сдруженията и клубовете. Слава Богу, и нашето Външно министерство в своя позиция потвърди съмненията, че думите на Османи са просто прах в очите.

А че самият Османи съзнава това, стана ясно когато той се върна в Скопие от визитата си в София и последвалата след това обиколка из прибалтийските държави. Подобен въпрос като в София му зададоха местни колеги, които го попитаха за смисъла на изпращането на спорния закон във Венецианската комисия. Османи се опита да се измъкне с уточнението, че това е направено, за да се получи мнението на експертите от Комисията за възможността за действие със задна дата. Тоест клубовете на българите в Северна Македония - „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид да сменят имената си, или ще бъдат закрити. Даже е даден и срок от три месеца, в които това трябва да се случи. Но пък въпросът е защо трябва да се пита Венецианската комисия, когато конституцията на Северна Македония забранява законите да имат действие със задна дата, както там е записано - „ретроактивно действие“, освен в изключителни случаи. Не е ли по-добре да се пита Конституционния съд на държавата?

Така и ще стане. Местните журналисти в Скопие разкриха, че дори и Никола Тупанчевски, министър на правосъдието в правителството на Димитър Ковачевски, в неформален разговор с Османи изразил съмнение, че действието със задна дата е правомерно. Щял да се опита да подготви нов вариант на същия закон, който да внесе за гласуване в парламента.

Пък и аз, както някои мои колеги в Скопие, се питам къде беше същият този правосъден министър да изрази своите професионални съмнения, когато законът за сдруженията и клубовете бе внесен и приет с бясна скорост в Събранието? Или и той се е поддал на общата еуфория да бъде намерена легитимна основа да бъдат наказани онези граждани на Северна Македония, дръзнали да се сдружават и да слагат имена на клубовете си, които не се харесват някому? А това какво е, не е ли политика на омраза?