Труд
Автор:
Росен Тахов
През 1920 г. е приложено уникално правосъдие, което единствено работи в многострадалната ни история
Спекулата е продукт на търговията. Там където има алъш-вериш, се въртят и далавери. Затова Христос гони търговците от храма. Да не сквернят божията обител с нечисти сделки.
По ирония на съдбата очарователни цветя са първата метафора на това грозно явление. През 1634 година покълва „манията по лалета“. Тръгва от Холандия и превзема европейските пазари. В кулминацията на спекулата през 1637 г. цената на луковиците надхвърля десет пъти годишния доход на производителя!
Ние не сме страната на лалетата, а на розите. Горе-долу по същото време започват да работят нашите розоварни. Първо в Карлово, после Казанлък превзема бизнеса. Тук се появява Ганю Сомов, прототип на знаменития Бай Ганю. Той е прекупвач на розово масло, спекулант, каквито са всички посредници между производителя и клиента.
Ганю пълни мускалите и тръгва по Европата. През 1893 г. стига чак до Всемирното изложение в Чикаго. В българския павилион го среща Алеко Константинов. „На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло“, хроникира Щастливеца.
„До една маса в кьошето - продължава той - седи по турски върху сандък, постлан с килим, някой си българин, Ганю Сомов, с антерия, с широк червен пояс и безконечни сини шалвари и пуши цигара с едно дълго, черно, с янтар на края, цигаре. Пред него на масата са разложени няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни, останалите напълнени с терше.“
Според Иван Вазов спекулантите трябва да се бесят.
„Посетителите отиват към масата на бай Ганя. Гледат мускалите, миришат ги и разпитват нещо. Бай Ганю не им проумява от приказката, гледа ги, пухти с цигарето и чете броениците: „Е че като не ти проумявам, къзъм. Я ела тук бе, Герги ли ти беше името, я ела, мола ти се, виж на тази какво ù се иска“, вика своя асистент той.
Американките са омаяни от розовия аромат и разпитват за цената. Просто ей така, да спазят търговската процедура. Колкото изрече нашенецът Сомов, толкоз ще платят. Това е „мъртвата хватка“ на спекулата. Не можеш без нещо и превиваш гръб пред цената. Фльорците задължително трябва да се мажат с помада. Сега ние трябва да се храним, за да оцелеем, и дълбоко бъркаме в джоба.
Спекулата пуска отровни филизи във време на национални превратности. У нас Освобождението от турско е първият епизод. Новоизлюпените народни водачи са и първите спекуланти. Всеки краде колкото може, като най-тлъста плячка дава шашмалогията с недвижими имоти.
Челници в тази област са Стефан Стамболов и Димитър Петков. Лидери на Народнолибералната партия, която не е нито „народна“, нито „либерална“. През 1888-1893 г. Петков е кмет на столицата, а Стамболов министър-председател. Побратимите си стискат десниците и правят „сглобка“. Съвременникът Добри Ганчев описва схемата:
„Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на „свои хора“, които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели.“
Двамата ги застига насилствена смърт. Стамболов е съсечен през 1895 г., Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.
Идат войните за национално обединение. С болезнени катастрофи и жестока спекула. След Първата световна един хляб струва планина от банкноти. През 1920 г. е приложено уникално правосъдие, което единствено работи в многострадалната ни история. Развеждат спекулантите с табелка на гърдите по улиците. „Давал рушвет на полицията!“, сочел етикетът на милионера Бешовишки.
„Трябва десетина подобни мошеници да се обесят“, коментира Иван Вазов.
През Втората световна обявяваме „символична война“ на Съединените американски щати и Англия. Символизъм и милитаризам обаче са несъвместими понятия. Съюзниците почват да ни бомбардират. В София са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000, евакуираните около 300 000. Моето семейство се спасява в село Радославово, сега Чавдар. Дядо ми Иван Тахов разказваше:
„Глад, какъвто и през Чумавото не е бил. Един ден в седмицата слизах в София да видя дали къщата е ударена. От черната борса вземах кокошка за чорба. На трапезата исках за мен „фенера“, с най-много кости и най-малко месо. Другото беше за баща ти и неговата сестра.“
По това време министър на търговията е Никола Захариев. Прочут като Колю Захарчето, защото много му се услаждало да краде. На 3 декември 1942 г. премиерът Богдан Филов пише в дневника си:
„Сутринта събрание на болшинството с единствена точка в дневния ред: въпроси, които искат да подигнат народните представители. Говори се изключително по продоволствието и снабдяването, като критиките бяха насочени пак против Захариев. Накрая отговори Захариев, който в една дълга реч се защити много добре...“
Захарчето бил оратор със захаросан език!
Докато бомбардират столицата, Филов и съпругата му Евдокия се укриват в Чамкория. Днешният Боровец е убежище на висшата класа. „Тук, в Чамкория, владее черна борса - оплаква се Филовица - мляко 80 лв. кг, масло 1000-1200 лв., месо 350 и пр. Дават някои работи с купони - олио, сирене, но чужденците, които имат швейцарски франкове, поддържат високите цени и животът става невъзможен.“
На 14 март е именния ден на Евдокия. „Имахме печено агне и нова готвачка...“, документира за грядущите поколения тя. Свръхбогатите не се гощават с „фенер“ от кокошка, лапат печено агне!
Ония, които се търкалят в банкноти, не са жертва на спекулата. Те са нейни отрочета, храненици на далаверата. Има само един начин да се справим с това „цвете на злото“ по думите на Бодлер. Спекулантите с табелки на гърдите по улиците!
„Няма да се случи, Стефче, европейците ще ни обвинят в средновековно правосъдие“, успокои жена си един приятел.
