Труд
Автор:
Труд news
Автор: Петър Акопов, РИА “Новости”
В геополитиката терминът “Голямата тройка” е здраво свързан с Втората световна война, със срещите на лидерите на трите страни от антихитлеристката коалиция: СССР, САЩ и Великобритания. Сталин, Рузвелт и Чърчил се срещат за първи път през ноември 1943 г. в Техеран. И сега, 83 години по-късно - отново през ноември, този път в Шенжен, Китай - терминът “Голямата тройка” може да се завърне в световната политика. Не, не говорим за създаването на нова коалиция от държави, стремящи се да формулират нов световен ред, а самият факт на среща на лидерите на три световни сили ще бъде изключително значимо събитие.
Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп може да се срещнат в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, която ще се проведе на 18-19 ноември в Шънджън. Макар че това все още е само идея, руският и китайският лидер са я обсъдили на срещата на върха на ШОС в Бишкек.
Според помощника на руския президент Ушаков, идеята е възникнала по време на разговорите между Путин и Си в кулоарите на срещата на върха, но е показателно, че руската страна е решила да направи въпроса публично достояние. Не е известно дали Тръмп вече е бил информиран за това предложение; теоретично то е можело да бъде обсъдено в телефонни разговори между руския и американския президент, ако са обмисляли възможни контакти тази година. Предложението обаче най-вероятно ще бъде направено по време на посещението на Си Дзинпин в САЩ, което се очаква само след три седмици. Ако Тръмп приеме, това ще бъде световна сензация по редица причини.
Въпреки че тримата лидери са се събирали многократно - присъствали са на четири многостранни срещи на върха (три на Г-20 и веднъж, през ноември 2017 г., на срещата на върха на АТИС в Да Нанг, Виетнам) - всички те са били просто съвместни, многолюдни събития, където тримата са могли само да разменят няколко думи.
Последният път, когато се видяха, беше през юни 2019 г. в Осака, Япония - оттогава е изминала цяла епоха. Но най-важното е, че никога не е имало нито една тристранна среща между САЩ, Русия и Китай. Ако Путин, Си и Тръмп седнат на съвместна кръгла маса, това неизбежно ще се възприеме като създаването на нова “Голяма тройка” и, освен всичко друго, ще предизвика паника сред някои западни атлантисти. В действителност, разбира се, нищо подобно на формирането на тристранния съюз никога няма да се случи: дори американско-съветско-британският военен съюз беше не само принудителен, но и имаше изключително ограничен срок на годност, изтичащ веднага след поражението на общите им противници.
Но символичните действия са важни - и съвместната поява на тримата лидери (и то на китайска земя) ще бъде обсъждана по всякакъв възможен начин и с всяко значение.
Но ще се състои ли изобщо такава среща сега? Няма съмнение, че рано или късно лидерите на тези три мощни във военно отношение държави ще се срещнат. Но дали сега е подходящият момент? Като цяло, да, но няма сигурност, че подобна среща ще се проведе в Шънджън през ноември. Това би било от полза за Путин и Си Цзинпин, но има съмнения относно Тръмп. Разбира се, той вероятно е нетърпелив да проведе “първата в историята” тристранна среща на върха на великите сили. Тръмп не би могъл да доминира на подобна среща, но все пак би я рекламирал като безспорен успех. От практическа гледна точка обаче Тръмп има основания за безпокойство.
И дори не става въпрос за това, че може да пристигне на срещата в не особено идеална политическа форма, ако междинните избори в началото на ноември не се развият по неговия начин. Въпреки че загубата на двете камари на Конгреса на САЩ ще ограничи възможностите му не само на вътрешния, но и на световния пазар, все още има шанс Тръмп да запази Сената, което ще му улесни управлението през оставащите две години.
Но дори и да загуби и двете камари, Тръмп няма да се откаже - и със сигурност няма да отслаби фокуса си върху световната политика, където правомощията му все още ще му позволят да постигне много. Така че резултатът от ноемврийските избори няма да бъде основното съображение на Доналд, когато решава дали да присъства на тристранната среща на върха, а по-скоро с кого ще се срещне и защо.
С лидерите на Китай и Русия - или с лидерите на неформалния руско-китайски съюз? Докато първият вариант е напълно приемлив, вторият е крайно нежелан, тъй като на практика би означавал Америка да признае формирането на “съюз между мечката и дракона”. Но дали създаването му зависи от желанието или нежеланието на САЩ? Не, не зависи - но Вашингтон отказва да го признае. Тръмп, особено, не може да повярва, че китайско-руското сближаване се определя не просто от желанията на Путин и Си Цзинпин, а от съзнателен стратегически избор между двете страни. Личните фактори са изключително важни за него и повърхностното му (не личното му, а общото англосаксонско разбиране за мотивите на руснаците и китайците) само изостря проблема.
Така че, засега всичко е под голямо съмнение - и зависи от Тръмп. Той почти сигурно ще дойде в Шънджън, въпреки че вероятно ще отложи участието си в тристранната среща до последния момент. Но поканата (макар и неофициално) по същество вече е отправена - и това само по себе си се превръща в значителен геополитически фактор.
