Проф. дмн Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, пред „Труд news“: Ако се ваксинираме до края на ноември срещу грип, ще имаме имунитет

Ракът на шийката на матката е от най-честите у нас, страните, в които се прилага ваксина, забравиха за него

Огромна част от случаите на денга и чигунгуня в България са свързани с пътувания до Малдивите и Сейшелските острови

В навечерието на грипната епидемия стана ясно, че ваксините се бавят. Какъв ще е резултатът, ако изпуснем подходящите срокове, може ли чумата от Русия да подпали света, опасни ли са случаите на ебола в Европа за България питаме проф. Ива Христова.

- Проф. Христова, започна ли грипната епидемия, вече има доста хора, които се оплакват от кашлица, температура и болки в гърлото?
- Грипът не е започнал и това дава достатъчно място за другите вируси, които сега са много. Когато той започне, изтласква другите и се намесва в центъра, завзема цялото пространство и остава много малък периметър за другите вируси. Но в началото и в края те се ширят, сега има много болни и от децата в детски градини, ясли и началното училище, и сред активно работещите. Но тези вирусни заболявания не са тежки и като цяло се карат на крак.

- Ако ваксините за грип закъснеят, както се очертава, какъв ще е резултатът?
- В средата на декември ще влезем в по-сериозна грипна ситуация и ако ваксините дойдат до края на ноември ще бъде добре. Аз дълбоко вярвам, че това ще се случи, защото производителят заяви за около месец закъснение, предвид че се очакваха до края на октомври. Смятам, че до средата на ноември трябва да дойдат и ако се направят бързо, ще има имунитет. Но, ако закъснеят, ще имаме доста повече болни, най-уязвими са възрастните хора. През миналата година 24% от хората над 65 г. са се ваксинирали, това огромен брой. Грипът е доста често заболяване в сезона и рискът неваксинираните да се разболеят е голям. Надявам се да не стигнем до този сценарий.

- Как човек може да разбере дали има вирусно или бактериално заболяване, което се нуждае от антибиотик?
- Много често в хода на едно вирусно заболяване и след него се развиват бактериални усложнения. Това се познава по промяна в цвета на секретите. Тоест - едно вирусно заболяване започва с главоболие, отпадналост, висока температура, хрема, която е водниста и прозрачна, кашлица с бистър секрет. Много често след няколко дни има леко подобрение, температурата спада. И след това има нова вълна на влошаване към петия-шестия ден и секретите стават оцветени - отначало жълти, после - зелени. Това вече е показател, че има бактериална инфекция и се налага лечение с антибиотици. И ако в първата фаза антибиотикът не само, че няма да помогне, а може и да навреди, то когато се стигне до втората фаза, той е наложителен. Иначе изходно, в началото, нито пациентът, нито лекарят може да различи дали се касае за вирусна или бактериална инфекция. Затова са и изследванията, защото симптоматиката е доста подобна и клиничното разграничение е трудно да се направи. Но при едно изследване на кръвта в клинична лаборатория може да се каже.

- Тези вируси могат ли дадат усложнения и за кого рискът е по-голям?
- Децата до 10 г. са рискови, а до 5 г. - високо рискови, както и хората над 65 г. Колкото са по-възрастни, толкова рискът е по-голям. Той е свързан с отслабената имунна система, която не е достатъчно бърза и ефикасна, за да парира вируса или бактериите и да осигури защита за организма. Тези вируси, които в момента ни атакуват, засягат горните дихателни пътища и се изявяват като хрема. Що се отнася до усложненията, то може да направим синузит или инфекцията да слезе към долните дихателни пътища - фарингит, ларингит, бронхит. Това са най-честите усложнения. Много по-рядко се получава пневмония или засягане на централната нервна система, като менингит, например.

- Има ли профилактика, която ние сами можем да правим по това време на годината?
- Профилактиката е специфична, тоест да се направи ваксина, например за грип. За респираторно синцитиален вирус е много важно и вече има програма за бременните месец преди раждането най-късно, да са направили ваксина, за да осигурят защита на бебетата си поне до шестия месец, когато инфекцията е най-честа и с най-тежки усложнения. Сега леко се повишиха и случаите на коронавирус, има ваксина има срещу най-новите варианти. Това е по въпроса за специфичната имунопрофилактика. Зад нея винаги стоят противоепидемичните мерки, които повтаряхме 5 години - носенето на маски, когато сме болни, за да не заразяваме, или когато сме здрави в среда с повече хора, особено когато се предполага, че са болни, както е пред кабинетите на лекарите. Важна е и хигиената на ръцете, защо много от вирусите са стабилни във външната среда и съответно пипайки предмети, които преди това са били заразени от болни хора и докосвайки лицето и особено устата, може да се заразим. Така че често измиване с вода и сапун е много добра профилактика. Ние, на практика, с чисти ръце може да сме в първите минути, след като сме се измили, след това вече те не са чисти. И трябва да научим на това и децата. На трето място - да повишим съпротивителните сили на организма. Това, най-общо, е здравословен начин на живот, което предполага да осигурим достатъчно време за нощен сън, за да почине организма. През нощта имунната система възстановява силите си. Да избягваме заседналия начин на живот, който така или иначе ни се налага, заради работния процес. Движение до работа и след работа, в събота и неделя, вечер. И то движение с малко по-бързо темпо, бавната разходка няма особен плюс. Важно е и набавянето на липсващи витамини и минерали. Витамин Д при всички случаи с намаляването на слънчевото греене започва да става в дефицит. Но освен него има някои микроелементи, като селен и цинк, които също са в известен дефицит. Да не забравяме и пробиотиците, защото здравето започва в червата.

- А може ли сами да си назначаваме имуностимулатори и доколко е опасно самолечението въобще?
- Много важно е, ако не всеки път да се консултираме с лекар, то поне той да ни следи. Тоест, в началото да се консултираме, той да ни даде напътствия кога и какво да правим, а след това да действаме сами. Но от време на време да му се обаждаме, за да знае какво се случва. Като приемаме имуностимулатори има опасност да се стигне до обратната страна на медала, която никак не е приятна. Изписването на антибиотици вече, слава Богу, е само с рецепта, така че със сигурност хората не могат сами да се лекуват с тях, но и не бива. Самолечението крие много рискове. Първо - да е неефективно и второ - вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Тоест да се стигне до усложнения и до вредности. Достъпът до личните лекари е доста улеснен, така че трябва да се възползваме от тази възможност.

- В момента има взрив от морбили в САЩ, у нас също имаше проблеми, успяхме ли да овладеем положението?
- У нас имаше епидемичен взрив, който е с тенденция към намаляване. Случаите са под 5 на седмица и вървим твърдо надолу, но той подмина 600 случая и продължава да тлее. Така че говорим за едно силно спадане, но все още има единични случаи. Слава Богу, успя да се овладее този взрив, да не засегне много хора и да се надяваме, че в следващите седмици ще сме свидетели на липса на нови случаи.

- Каква е причината да се сблъскаме с тази позабравена болест, липсата на ваксинация ли?
- Огромният брой случаи бяха сред малцинствени етнически групи, след които се шири идеята, че ваксината е вредна, че може нещо да стане. А това, което всъщност стана, като не сложиха ваксината е, че се изпоразболяха от морбили. То невинаги протича леко, това е свързано с болничен престой и с борба на лекарите да мине по най-лекия начин. Въпреки това, не винаги е така.

- С какво си обяснявате тези антиваксърски настроения, които избухнаха след КОВИД-а?
- КОВИД ги захрани с това, че ваксината беше много по-различна като методика и бързо се направи. А това беше така, защото всички учени започнаха работа върху тази ваксина, която се разработваше и продължава да се разработва като профилактика и лечение на ракови заболявания. Тоест - това е нещо безкрайно перспективно, нещо, което, дай Боже, да стане по-скоро, защото ракът отнася твърде много животи в света. И когато всички учени спряха да работят в тяхната област и се концентрираха върху КОВИД-ваксината, тя много бърдо набра скорост и беше изпитана. Тя мина по всички етапи, по които минава всяка една ваксина за одобрение. Само че в много кратък период. И слава Богу, защото в началото КОВИД имаше огромна смъртност, хората не можеха да дишат, бяха на кислородни апарати. Но тази бързина предизвика атака срещу нея. Преди 25 г. имаше ваксина за лаймска болест, пак така започна атака и я изтеглиха от пазара. В антиваксърството има и много конспиративни теории, които не мисля да коментирам, но много малко здрав разум. То разчита на хора, които са безкритични.

- Защо в България няма интерес към една много важна ваксина, която спасява живот - срещу папиломния вирус?
- Според мен е малка информационната кампания за тази ваксина. Беше разширен възрастовият диапазон на момичетата, които могат да се ваксинират, програмата безплатно беше отворена и за момчета. Мисля, че сме длъжници да обясним на хората колко честа е папиломавирусната инфекция, буквално 50% от жените са инфектирани. За щастие в повечето случаи с не високопатогенните типове, но не рядко и с тях. Те причиняват рак на шийката на матката и тези страни, в които отдавна се прилага тази ваксина, просто забравиха за него, докато при нас е един от най-честите, в топ 3 е. Мисля, че трябва повече да се говори, да се показва ползата от тази ваксина. Както, сега се сещам и за ваксината срещу пневмококи за хората над 65 г., която от миналата година се прави паралелно с грипната, а тя е още по-важна. Пневмококовата пневмония засяга една огромна част от белия дроб, буквално той е блокиран при инфекция и много тежко се понася - и с усложнения, и със смъртност. Това е другото, за което трябва да се говори - че хората имат право на безплатна ваксинация. Неслучайно държавата е отделила ресурс, защото това е много сериозно заболяване. Просто имаме ваксини, за които много малко се говори, но мисля, че и там процентите на ваксинираните нарастват, макар и бавно.

- Наскоро гръмна новината, че в Русия лаборантка се е заразила с белодробна чума и е починала. Има ли опасност да пламне поредната пандемия - този път от страшната позабравена болест?
- Рискът е минимален, защото, поне по официалните данни, са взети много сериозни мерки. Ние не сме сигурни какво точно е станало, но разбираме за карантина, затваряне. Вярвам в това, че руските санитарни власти са опитни и знаят какво се прави, за да не се допусне, защото първи те ще пламнат. Мисля, че няма други случаи, мерките са взети и това няма да стигне дори до съседните там райони, камо ли извън Русия. Истерията около темата е висока, макар че разбирам притеснението, защото тази болест наистина е смъртоносна при инхалиране, но няма откъде да дойде. Другият вариант с гризачи и бълхи няма как да стигне до нас. Да се надяваме, че за самите хора там ще се вземат мерки, за да няма нови случаи, защото смъртността при заболелите от белодробна форма е клоняща към 100%.

- В Европа има вече няколко случаи на смъртоносната ебола. Колко голям е рискът от епидемия?
- Тя е по-опасна. За мен тази епидемия, която гори и се разраства в Демократична република Конго, където заразените бяха над 8000 с 4000 смъртни случаи, но по някаква причина е недостатъчна намесата на здравните власти. Все още се смята, че за Европа рискът е минимален, а за България на практика няма риск, ние нямаме директни полети до Конго. Там е затегнат граничният контрол, така че да не напускат страната болни хора, но една разрастваща се епидемия с толкова смъртоносен вирус, рано или късно ще стане проблем на всички. Световната общност се е ангажирала, правят, каквото могат, но това, дето ни гори под краката, никак не е добре.

- Връщат ли се в България забравени болести?
- Забравени не, но заболявания, с които сме имали по-малък брой случаи, както и вносни случаи - да. Регистрирахме доста заболявания от денга и чикунгуня, както и на малария. Искам да кажа, че огромна част на случаите от денга бяха свързани с пътувания до Малдивите, а тези на чикунгуня - с пътувания до Сейшелските острови. Нищо против нямам и двата острова, просто казвам каква е статистиката. Така че, това не за забравени болести, но сме имали години с нито един регистриран случай, а сега в последните 2 г. имаме повишен брой. Също и на западнонилската треска, която остана ограничена в нашата страна, но с десетки случаи в Сърбия, Северна Македония, Румъния и стотици в Гърция. Така че има подем на завръщащи се заболявания.

Нашият гост
Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. дмн Ива Христова е доктор на медицинските науки с 35-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията и имунологията. Удостоена е с 8 награди от национални и международни научни организации, включително награда “Morrison Rogosa” на Американската асоциация по микробиология за принос в медицината. Зам.-председател е на Българската асоциация на микробиолозите, член е на Съюза на учените в България, Българското медицинско дружество по микробиология, Българско микологично дружество, Българския лекарски съюз, Европейската асоциация по клинична микробиология и инфекции. Председател е на експертния съвет по вирусология към Министерство на здравеопазването и е член на Националния експертен съвет по имунизации.